Здравейте! Може би не е мястото където да споделя случващото се с мен последната година и малко но да започвам. Както всяко друго лято си отидох на село и колкото и странно да ви звучи усещах че това лято ще бъде различно и така беше. Един ден реших да изляза със братовчед ми навън, излязохме и видяхме негови стари приятелки които не са идвали на село от много време той реши, че трябва да се бъзикаме със тях на мен ми се струваше много неправилно. На следващия ден се случи почти същото, но този път реших да отида при тях и да им се извиня за стореното от братовчед ми и тогава се случи видях момичето което ме мъчи и до ден днешен. Тя имаше и близначка но не бяха еднакви тя беше някак различна като я видях сърцето ми се преобърна и краката ми омекнаха. Всичко вървеше добре виждахме се на село излизахме и тогава дойде края на лятото, всички почнаха да си отиват по градовете включително и аз. Почна се учебната година ние все още поддържахме връзка почти всеки ден си пишехме и аз все повече и повече почвах да я харесвам. Идваха ваканций виждахме се през тях тогава дойде и лятото като разбрах, че няма да си идват като чели целия ми свят рухна. Ето го и тъмния момент и най голямата ми грешка една вечер както си писахме почнахме да си пишем за това кой кого харесва тя каза че дори и да си харесва някой точно на мен няма да каже, или нещо подобно беше непомня вече, аз и казах че е по добре да не знае тя каза: добре тогава не ми казвай. Но във същия момент нещо много жестоко ми прещрака във главата и реших да и кажа какво изпитвам написах и че я харесвам от много време и че това ме убива по малко всеки изминал ден. От нейна страна получих само странна реакция от рода "Are you kidding me" и това беше всичко на следващия ден като чели всичко беше по старому. Мина се време те си дойдоха на село дори не се обадиха да се видим но това мисля че беше по друга причина. На мен ми беше много ама, много тежко. И ето ме сега не знам какво да правя не сме се виждали от миналата зима все още си пишем почти всеки ден и то защото аз и пиша иначе тя рядко се сеща да ми пише. И сега се опитвам да я забравя но без особен успех. Само при мисълта за нея ми става супер тежко че рано или късно ще бъде със някой друг тази мисъл направо ме убива и всичко правя на автопилот. Чувствам се жив само и единствено когато си пишем. Благодаря на всички че ми прочетохте глупости и мерси предварително на тези които се опитат да ми помогнат по какъвто и да е начин

Всеки е преминал през такива периоди в живота си.Времето лекува ,ще ти мине ,ще срещнеш друга .

Ще срещнеш нова любов, и ще забравиш набързо.

Изживей го, радвам се, че си избрал да й кажеш за чувствата си, защото щеше да ти бъде още по-тежко, ако не го беше направил.

 

Да може би е така но това няма да стане скоро

Всяко отклонение от добрия тон ще предизвика дълга почивка на автора си!