Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор

    Ronie    2

    Тя е тук сега, но не е моя,

    ще бъде ли със мен не знам,

    на дните ми настъпва края,

    а все още аз съм сам.

     

    Тя е тук сега, но е мираж,

    не смея да посегна със ръка,

    страхувам се да не изчезне

    тъй както във морето буйната река.

     

    Пред своя праг щом чуя стъпки,

    очаквам да я видя там,

    но лъжа се и ме полазват тръпки,

    разбирам, че ще страдам сам.

     

    Отчаян съм тъй както майка

    след гибелта на своето дете

    и слагам край на гордостта си жалка

    ще я потърся, да видя нейното лице.

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.