Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Тя е тук сега, но не е моя,

ще бъде ли със мен не знам,

на дните ми настъпва края,

а все още аз съм сам.

 

Тя е тук сега, но е мираж,

не смея да посегна със ръка,

страхувам се да не изчезне

тъй както във морето буйната река.

 

Пред своя праг щом чуя стъпки,

очаквам да я видя там,

но лъжа се и ме полазват тръпки,

разбирам, че ще страдам сам.

 

Отчаян съм тъй както майка

след гибелта на своето дете

и слагам край на гордостта си жалка

ще я потърся, да видя нейното лице.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.