Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Публикувам цитат от книгата "Животът е твоя игра" на Багрина Кларк:

"КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИТЕ С ИСТИНСКА ВЯРА

За вярата е говорено много — колко е необходима, колко е важна, как твори чудеса и т.н. Но какво всъщ­ност е вярата? Обикновено тя е дума като всички други - произнася се безброй пъти на ден, без да се осъз­нава нейното истинско значение, нейната дълбока същ­ност и могъщ смисъл. Да бъдете проникнати, изпъл­нени с вяра е нещо велико. Това е състояние на спо­койствие и сигурност, на увереност, че независимо от външните житейски събития добрият план и добрият изход съществуват, че духовните сфери са дори по-ре­ални от земния свят и вашите духовни водачи са неот­лъчно с вас. Трудно е да се обяснява същността на вя­рата, защото тя е вътрешно, напълно лично състояние. Тя е могъщо енергийно състояние и затова, когато чо­век е проникнат от вярата, тя е в състояние да прави чудеса. Тъй наречените „чудеса" ги предизвиква са­мият вярващ човек - могъщата енергия на вярата съз­дава обстоятелствата и ги привлича в реалния живот на човека. Тя го свързва с духовните сфери и с духов­ните йерархии и той получава необходимата подкрепа и помощ както във всекидневието, така и във време на изпитания. За вярващият човек страхът е непознато чув­ство и тревогата не е негово постоянно състояние, както с при повечето хора. Вярващият човек знае, че е стъ­пил на твърда основа и тя винаги ще е стабилна. Той няма по-сигурно неща в живота си от вярата.

Дали сте постигнали истинското състояние на дъл­бока вяра? Ако сте изпълнени с тревога във всекидне­вието си и особено по време на изпитания,  не сте я постигнали. Вярата не отменя изпитанията. Те са част от програмата на Душата и са инструменти за осъзна­ване и изплащане на кармичните моменти, както и за овладяване на нови познания и опитности. Вярата е основно помагало за по-лекото преминаване през из­питанията. Тя помага на човека да не загуби надежда­та си, че ще се справи с трудностите и го предпазва от отчаяние. Има хора, които си мислят, че са вярващи, но при първото изпитание изпадат в паника и дори в отчаяние. Това е сигурен признак, че те не притежават вяра. Който притежава истинска вяра, не загубва уве­реността си в добрия изход на събитията и запазва спо­койствието си във всякакви обстоятелства. Много често се употребява изразът: „Вярата крепи човека." И това е така, но го знаят истински вярващите хора.

Вярвайки в добрия изход на нещата и в това, че всич­ко в живота има смисъл (но този смисъл трябва да се търси и осъзнава), вярващият човек приема смирено житейските ситуации. Той не изхабява енергиите и емо­циите си в противодействие, а трансформира трудна­та енергия на събитията в позитивна, като открива тех­ния смисъл и научава поредния си житейски урок. Ко­гато изпитанията се приемат спокойно, те преминават по-леко, по-бързо и прибавят нова сила в човека.

Вярата със сигурност отвежда към мъдростта и към правилното използване на живота. Чрез вярата се смиряват болезнените амбиции, завистта и гневът. Вярата помага да се осъзнаят истинските стойности на неща­та и поражда стремеж само към стойностните от тях. Това не лишава човека от нормален живот и от него­вите радости.

Абсолютно погрешно е да се мисли, че вярата прави хората непременно аскети, отречени от радостите и сполуките в живота, нито обезателно да се свързва с бедност, страхопочитание, липса на добри амбиции и нормални условия на живот. Напротив, истинската вяра носи на човека спокойствие, жизненост, по-дълъг живот, човеколюбие, състрадание, оптимизъм и го подтиква към действия, които биха донесли добро на Цялото, и към стойностен живот. Вярата подтиква чове­ка да развива своите заложби - тя е, която му дава уве­реност, че е Божие подобие и носи Божествените ка­чества, които трябва да се проявят.

Истински вярващите хора са дълбоко свързани с при­родата, защото всичко в нея е проявление на Бога. Гри­жата за Божиите творения е тяхна всекидневна радост. Общуването и съюзяването с природата е извор на силa и жизнерадост, както и начин да се навлезе дълбоко в смисъла на Мирозданието.

Ако в светът имаше достатъчно истински вярващи хора, той нямаше да е пълен с тъй наречените „греш­ници", с окаяници, с просяци и с мизеруващи; с не­щастници, които не си служат със собствения си ум и сърце, а са под влиянието на изкривени догми и безсъвестни проповедници. Сляпата вяра няма нищо об­що с истинската вяра, защото тя отнема мислещия ум, желанието за знание, внушавайки чувство за вина и задължително подчинение на догмите, които безкрай­но са се отдалечили от учението на Иисус Христос.

Дълбоко вярващият човек иска да живее в истина н се стреми да я научи, за да върви в правилните Божии пътища. Животът в истина не е лишен от радост и не е подчинен на догми, които са били измислени и про­възгласени, за да носят облаги и власт на проповядващите ги. Истински вярващият човек не е кон с капаци -той е с широко отворени очи, с широко отворен ум и с широко отворено сърце. „Люби ближния си!", не озна­чава да подчиняваш ближния си и постоянно да му внушаваш чувство за вина. Разбира се, че е съзнателно из­мислен първородният грях, за да изпълва хората с чув­ство за вина и те да стават раболепни и лесно подчиними и управляеми. Първо човекът беше създаден по Божия образ, а после се оказа, че е от кал и със самото си раждане е грешен и такъв ще си остане. Истински вярващият човек е дълбоко уверен, че това няма нищо общо с Бог, нито с учението на Христос. Човекът е съз­даден като могъщо, достойно, жизнено, любещо, знае­що и можещо същество - той е космически човек и ще се свърже със своите космически братя, а няма да ври в казана и да се пече в огнена геена. Страхът от ада е под­чинил земния човек на догмите. Адът и раят са състоя­ния, през които човек преминава всеки ден и сам си ги създава. Когато направи някакво добро, той е в рая, и обратно - негативните мисли и чувства, които водят до погрешни действия, създават ада. Сбъркаш ли в този живот, обречен си завинаги, няма начин да избегнеш казана (освен един - да си купиш индулгенции от цър­квата), защото животът е само един и само тук на Земя­та. Каквото ти е било писано, това е. Нямаш избор и от теб нищо не зависи. Единствено можеш да се подчи­ниш на догмите, за да си в казан с вода под 100 градуса Звучи нелепо, но дори в 21 век има хора, които вяр­ват в това. Това няма нищо общо с действената, с истинната вяра. Това може да се окачестви само като лу­дост, и то съзнателно подхранвана лудост. Послушни­те отиват във „вечния живот", непослушните - в каза­ни за вечни мъки. По време на вашата цивилизация „в името на вярата, на Бог и на любовта" са били измис­лени и приложени чудовищни неща.

Истинската вяра е любеща, състрадаваща и действена. Тя не плаши човека и не го застопорява към точ­но определени правила, които ако не бъдат съблюдавани, бива причисляван към „неверниците". Истинс­ката вяра помага на човека да му пораснат криле, с ко­ито да полети на воля и да сътвори от себе си, пълно с добродетели, Божие подобие.

Непрекъснатото говорене за вярата и постоянното седене в църквите още не е израз на истинска вяра. Най-често е обратното - неразбиране на същността на мярата. Механичното шепнене на молитви не свързва никого с духовните йерархии. Молитвата е разговор с Бога. Тя трябва да е осъзнато, вдъхновено действие. В нея трябва да има благодарност, но и човешко достолепие. Резултат от молитвите може да се очаква само когато те са произнесени с будно съзнание, с концент­рирана мисъл, с точно слово и с пълна вяра. Когато се произнесат по този начин, концентрираните мисловни енергии носят могъщ духовен заряд и стигат до сво­ето предназначение. Тогава те са в състояние да сътворят силни мисловни егрегори, които да се реализират на Земята. Добрите и концентрирани мисли не само носят могъщ заряд — те създават светли зони, ко­ито противодействат на отчаяните вопли на много зем­ни хора. Да се помолиш истински означава, да вземеш живота си в ръце - да създадеш мисловните предпоставки за добрите събития в живота си, и не само в соб­ствения си живот.

Често между тъй наречените „вярващи" се чува: „Толкова се моля, с часове ! Постоянно ходя на църква, но молитвите ми не се уважават. Животът ми не се про­меня." Така е с механичните молитви - те нямат мис­ловен заряд.

Истинската вяра е могъщ, действен инструмент, кой­то също е на ваше разположение през целия ви живот. Да си изпълнен с вяра в доброто, с вяра, че животът е вечен и никога никой не умира, че съществуват духов­ният свят и духовните йерархии, които са в постоянна добронамерена връзка със земния човек, и ти с добри­те си мисли, чувства и действия твориш всеки миг своя живот, своя свят и си главно действащо лице, което избира жизнената си посока, е невероятно предимст­во. Изпълните ли се с истинска, действена вяра, ще почувствате това предимство!"

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.