"Порно поколение": фабрика за свине

Свинете, които издаваме, са нашите мъже, братя, синове, чичовци, дядовци, приятели, колеги, учители, духовници, работодатели. 

Тръгна си големият лош вълк. Свинята е сред нас.

Непрекъснат поток от свидетелства залива мрежата. Изчакахме знаменитостите да го направят, за да разкажем най-сетне, да изобличим най-сетне. Аз също, аз също. Да, също като тези жени, на които светът се възхищава заради тялото им мечта, обект на всички фантазии с изключително чувствените си рокли, аз също. Пред перверзията ние сме равни. И това е облекчение. “А, така ли, не съм сама?”. 

Въпреки това, в тайната на моя кабинет, всекидневно и по няколко пъти на ден, те ми признават за преживяната агресия, тормоз, опипване, изнасилване. Накрая започнах да се съмнявам, че съществува и една жена в света, която никога да не е възприемала своето женско тяло като опасно. Накрая започнах да се съмнявам, че съществува и един мъж на тази земя, който никога да не е бил “тази свиня”, в мислите или в действията си. Как би могло да бъде другояче? 

Не е ли това, което се иска от нас, жените, да бъдем обекти на наслада? 

Не е ли това, което се иска от вас, мъжете, да бъдете консуматори на тези обекти? И не казваме ли, че трябва “да се наслаждаваме безпрепятствено”?

Аз съм родена през 1984 г. и простете ми, ако не съм разбрала добре урока. Искам да кажа, моралния урок, на който сме свидетели от няколко седмици. Защо изведнъж се шокираме? 

Не беше ли целта дехуманизиране на жените и на мъжете, превръщането на първите в стръв, а на вторите в свине, 

които могат да бъдат накарани да преглътнат всичко, задържайки ги в инстинктивния стадий от тяхното развитие, за да се насърчи натрапчивото пазаруване? Как искате, в противен случай, да функционира консуматорското общество? Фабриката за свине започва много рано. Тук не става дума за “култура”, както казват феминистките, а точно обратното, за принцип на акултурация. Там, където разликата между половете беше опитомена от вежливостта, днес е окарикатурена в комерсиалния свят.

Докато псевдофеминистките ожесточено искат  Снежанка и Спящата красавица да изчезнат от детските библиотеки, 

от страх, представете си, че малките момичета ще поискат да се омъжат за храбри рицари, бомбардират тези млади умове с рекламни образи, смесващи жена и обект за продажба, представят като модел за жена Набила, Захия и другите старлетки с ултрасексуално тяло, едновременно трогателни и отчайващи. 

Да успееш, когато си момиче, означава да успееш да предизвикаш желание.

В същото време милиони часове порнографско видео се консумират от едва навлезли в пубертета тийнейджъри, какво говоря, деца, даващи свобода на сексуалните си импулси, които обаче се нуждаят от възпитание, за да живеят в общество. Показват им части от тела, които се сглобяват и разглобяват, според фантазиите, режисирани, за да възбуждат все повече и повече човека, който ги гледа, като същевременно мастурбира, и да го накарат да се върне, още и още, свиквайки така възможно най-рано и трайно да “консумира секса”.

Инстинктивната сексуалност, забавна, генитална, механична и техническа, е превъзнесена. На улицата, пред екраните, на работа: мъжете също са жертви на тази 

хиперсексуализация на обществото. 

И изглежда никой не се вълнува, че това може да породи, при това масово, хулигани, нападатели, прелъстители, изнасилвачи, т.е. хора, привързани в натрапчива връзка към секса, към другия пол. 

Във Франция моята тревога за бъдещето на “порно поколението” ми струваше определението “пуританка” от Les Inrocks, същия вестник, който показа на корицата си мъж, пребил до смърт жена си*. Но след като трябва да се продава, къде е проблемът? Печалбата. Ето към какво се стреми цялата система, в която сексуалният либерализъм и икономическият либерализъм вървят ръка за ръка: да подтикнат към потребление, превръщайки ни в капризни деца, които въздигат в правило удоволствието си - 

“Когато искам, ако искам, както искам”.

За отмъщение или за възмездие, да наричаме “свине” мъжете, които не уважават женското достойнство, означава на свой ред да ги дехуманизираме и така да поддържаме отношението на господство. Снизхождението на жените спрямо мъжете: “Те имат сексуални нужди” и “Те не умеят да се владеят”, е форма на насилие спрямо онези, които биха предпочели да са нашите храбри рицари. 

Доносът в социалните мрежи е долен, той води до подозрение.

Между девицата и ку*вата, между любезното момче и мачото, кой знае днес как да се държи? Ако не разбираме, че мъжете също са жертви на тази система, като същевременно осъждаме строго деянията, изобличението не само е напразно, но и засилва войната между половете. Примирие от лицемерие. Лъжем се за мишената. Първият приоритет е да защитим младежта от опустошенията на порнографията и на хиперсексуализацията, за да не се налага да въвеждаме морална полиция в света на възрастните.

* Авторката има предвид корицата на изданието с френския рок музикант Бертран Канта, който през 2003 г. преби до смърт актрисата Мари Трентинян, дъщеря на Жан-Луи Трентинян.

Превод от френски: Галя Дачкова