“-Няма кой да ти помогне…- дебел, плътен глас, шептеше в ухото й, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото й да настръхне. 
Студенина се разнесе из ставите й, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът й бе избягал някъде далеч.
Непознатият разкъса дрехите й, започвайки да белязва тялото й малко, по-малко. В един момент Ема знаеше какво ще се случи и вече се бе подчинила. Всяко едно негово докосване сякаш крадеше още от силата й, карайки я да забрави как да контролира крайниците си. 
Там, пред офиса, Ема почувства най-ужасната болка. 
Там, където гъстата мъгла прикриваше случилото се и обгръщаше това ужасяващо дело.
Там, един непознат и отне нещо много скъпо.
Там някъде, един мъж успя да открадне и последното късче от душата й.”

http://love.bgizdatel.bg/project.php?id=11

Ще ти мине мерака и то бързо. Като пораснеш ще преоткриеш света и себе си за отрицателно време и ще заживееш в хармония с всички воли и неволи и ще ставаш все по-мъдра. Ще осъзнаеш от кое има полза и от кое никаква, макар и късно. Ще ти остане само спомена и ще се сещаш за думите ми, какво съм ти казвал аз, когато ти живееше с детските си мечти за един друг мироглед на първичното. Все повече ще ти расте желанието да разгадаваш хората и тяхната психология, а не да губиш времето си в букварите. Времената и прогреса отдавна не са това демоде, когато имаше единствено книги, които за нашето съвремие са вече вредни и безполезни. Гледам фешън модел си да надвиеш и на плейбой, ще имаш съвсем друга роля в живота, но до тогава още ще си с детско мислене и мечти, за които ще съжаляваш по-късно за пропуснато време и ползи.