Търся книжното издание на тази книга на Български език.

Разгледани са събитията от подаването на оставката на Тодор Живков (10.XI.1989) до служебното правителство на Ренета Инджова (IX.1994). Книгата е издадена през 1996г., но все още не е изгубила актуалността си - прочетете я, малка е:

       Тук са дадени накратко основните тези:

1. Направи се "смяна на системата" (от социализъм към капитализъм) без аргументирана необходимост или натиск от някъде, следователно самите управляващи предприемат смяната.
    
2. При дотогавашният тотален контрол на Партията над хората как за няколко седмици се създава големият брой партии и организации? Явно Партията блокира собствените си структури по места. От тук следва, че управляващите имат участие в създаването на опозицията си.
    
3. При смяна на системата автоматично се компрометират текущите управляващи и за да се предпазят от това, се създава СДС (коалиция от много и разнородни "опозиционни" партии).
    
4. Нужда от замазване на очите на хората с “изкупитeлни жертви” за комунистическият строй: дела № 1, 2, 3 и 4 (не постигнали абсолютно нищо; дори да бяха осъдени хората срещу които бяха делата не бяха единствено виновни).
    
5. Появява се "едър капитал" при положение, че при социализма това не е възможно. Това явно са пари на народа, ограбени от властимащите.
    
6. Предприятията не се ремонтират, пари се дават само за заплати на работниците (и то под социалния минимум) – явно се цели фалирането на всички предприятия. Изглежда се цели разграбването на предприятията на безценица (книгата е писана 1996г. - сега това вече е факт).
    
7. "Някакви" хора въртят милиони, а за заплати, пенсии и помощи (за безработни, за майки с деца и т.н.) се отпускат обидно малки суми. Това е геноцид спрямо масата (по-голямата част от народа).
    
8. Създава се организирана престъпност; премахват се доброволните отряди и кварталните полицаи; унищожават се ОФ и КНК (Комисията за Народен Контрол), без да се създадат съответни организации на тяхно място. Така само съдът и общинскят съвет защитават правата на хората, но го правят изключително тромаво и формално. Създава се чувство за беззащитност и се налага принципът всеки да се спасява поединично (няма организация).
    
9. Унищожават се ДКМС, ДПО "Септемврийче"; затварят се клубове, библиотеки и читалища. Така се ограничават социалните контакти между хората, което води до атомизация на народа (няма задружност, сплотеност).
    
10. Нито веднъж, от никой държавен орган не е разглеждан проблемът да има ли приватизация (референдум също не е провеждан). На българинът се е плащало (примерно) 10% от това, което е заработил – останалото е влагано в "основни фондове". Тези фондове са служели за облагодетелстване на номенклатурата по комунистическо време, а след смяната на режима – подлежат на приватизация от същата номенклатура (само 4% са за масова приватизация!).
     
11. В тайна се пази финансовото състояние на страната: как е направен външният дълг и за какво са похарчени парите, защо България прибягва до услугите на МВФ и СБ (100-те държави прибягнали до услугите им са в катастрофално икономическо положение). Ако управниците не знаят какво е положението, то програмите им са фалшиви, а ако знаят, то умишлено пазят нещата в тайна.
     
12. По точки 1, 5, 10 и 11 – изправени сме пред свършения факт. Това не прави действията на управляващите легитимни. Страхът от бойкот кара нелегитмната власт да каже "Гласувайте, гласувайте, гласувайте! Ако искате гласувайте за противниците ни, но гласувайте!". Такъв прецедент никъде и никога не е имало. Целта е властта да се легитимира, да каже "бяхме избрани от народа", тъй като и двете "враждуващи" сили са на властта (виж точка 2).
     
13. От точки 5, 6 и 8 следва, че управляващите са мафия; от точки 5, 6, 7, 8 и 9 следва, че управляващите действат като поробител. Извод - ние сме под мафиотско робство.
     
14. Целенасочено обедняване на народа и въздигане на парите в култ - моралът деградира (в името на парите е разрешено всичко; важното е да не те "хванат"). Култът към парите бива представен като прагматизъм.
     
15. Прекалено бърза промяна на българския език (денешен българин не може да прочете и разбере писаното само преди 2 века). Това води до акултуризация и манипулативни преводи, т.е. контрол над културата (и историята!). За пример - французин без проблеми може да чете и разбира френска литература от преди 3 века.
     
16. Геноцид над възрастните хора ("живата" памет) – цели се историята да бъде забравена.
     
17. Непроведена буржоазна революция и прескочени етапи от естественото обществено развитие (следствие от турското робство и чуждестранни интереси след освобождението) - водят до незряла ценностна система ("някой друг да ни оправи") и търсене на покровител (Русия, Германия). Това е чиста проба слабохарактерност и инфантилност.
           Във всички развити днес страни интелигенцията е имала възможност да узрее и да осъзнае, че управляващите без натиск отдолу няма да направят нищо за народа си. Интелигенцията трябва да живее със съзнанието, че е отговорна за положението на хората, че трябва да се грижи за правилното развитие на обществото и да организира съпротива на властта ако тя не си върши работата както трябва. Интелигенцията трябва да наложи на властта страх от народа. Последствие от това узряване са буржозните революции във всички развити днес страни.
           Нация – въпрос на личен избор и чувство на принадлежност. Интелигенцията създава и гради нацията. Без нация не може да се говори за държава – има територия с население и управляващ "елит".
18. Зомбиране – подчертаване на инфантилността при комунистическото управление:
    • масова пропаганда и пълен контрол над медиите
    • мързел – така или иначе ще си получиш заплатата
    • безхаберие – Партията взема важните решения и е винаги права
    Сега продължава с пълна сила, но в Западноевропейска и Американска посока.

За повече детайли - прочетете книгата! Няма да загубите.
 

Търсиш или правиш реклама?