Увод

С “победата” на 9 септември 1944 г., в България, се установи диктаторски комунистически режим, който донесе големи страдания на нашия народ. Със заграбването на властта в държавата, българските комунисти започнаха небивало изтребление на българската интелигенция. Още в първите дни след 9 септември бяха избити по най-жесток начин, без съд и присъда, множество български граждани. Подложени бяха на физическо изтребление, министри, депутати, офицери от армията и полицията, съдии, прокурори, адвокати, писатели, учители, кметове, научни работници, търговци и обикновени граждани. Трудно и невъзможно е да изброим техните имена, при положение, че Архивите на бившата държавна сигурност все още остават засекретени и недостъпни за ползване. Малцина можаха да прочетат собствените си досиета, между които е и моя милост.

Комунистите избиха цвета на нацията по заповед на Коминтерна. Този същият Комунистически интернационал, който на 13.ІІ.1934 г. реши да признае съществуването на македонска нация със съгласието на българските участници от името на БКП : Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов, Владимир поп Томов, Вълко Червенков, Стоян Караджов, Петър Искров, Антон Иванов, Станке Димитров, Стела Благоева и Димитър Влахов (Вж. Япов, Петър. Из дневниците на митрополит Андрей Велички. Т.2. С. 2002, с.124,127). Все български предатели!

Изследователите наброяват до 30, а някои и до 40 хиляди жертви на комунистически терор в България.

Общо, по приблизителни изчисления на Съвета на Европа, от комунистическите режими в света, в това число и Съветският, от 1917 г. до днес, са загинали 94,5 милиона души.

В СССР (1917-1989) те са 20 милиона ( в това число партийните чистки, масовите убийства, депортациите, глада в Украйна през 1930 г., и военно временни репресии).

В Китай (при Мао Дзе Дун и наследниците му) жертвите си 65 милиона.

Във Виетнам те са 1 милион.

В Северна Корея – 2 милиона.

В Камбоджа – 2 милиона.

В Източна Европа (в това число и в България) – 1 милион.

В Латинска Америка – 150 хиляди.

В Африка – 1 милион и 700 хиляди

В Афганистан – 1 милион и половина.

Докато жертвите на национал социалистите в Германия ( от 1930 до 1945 г.) те са едва 56 милиона, включително 6 милиона евреи. (Вж. Бремър, Чарлз. Историята призовава комунистите да поемат отговорност, но те няма да го направят!( – В.”Вестникът”, Год.ІV, бр.134 от 27 януари – 2 февруари 2006, с.8)

Страшно! Наистина страшно!

Не са малко и пострадалите в България! Жертви даде и Българската православна църква!

Тук на вниманието на читателите предлагаме 11 студии за “Оперативното обслужване на православното духовенство в България от бившата ДС” между 1944-1960 г. За всяка епархия поотделно.

Материали за написването на тези студии, почерпихме най-вече от Архива на Министерството на Външните работи, фонд 10 – Дирекция на изповеданията.

1. Оперативни действия на ДС във Варненска

епархия

Според чл.10 от Фермана на султан Абдул Азис за учредяване на Българската екзархия от 1870 г.,гр. Варна и 20 крайморски села не влизали в диоцеза на екзархията[1]. Там преобладаващото мнозинство били гърци. И гръцки архиереи обслужвали местното население. Въпреки това, българите, макар и малцинство, взели дейно участие в църковно-народната борба. И особено активно, след 1860 г. От 90 български села, подчинени на Варненския гръцки владика, едва 10 признавали каноническата му власт, а 80 искали свой роден български архиерей. Назначаването на български митрополити във Варна се оказало трудна работа за българския екзарх, главно поради това, че гр. Варна не влизал в обсега на екзархийската му власт. Екзархът нямал право да изпрати български архиерей в този град. Екзархията добре съзнавала, че няма никакъв интерес да наруши фермана, който ясно определял нейните граници. Смесеният съвет не могъл да наруши фермана, за “да ся не излезе никак навън ограниченият кръг на речения висок ферман”[2].

Варненци обаче останали непримирими. На 13.ІІ.1871 г. в Цариград бил открит първият църковно-народен събор. Там те изпратили свой представител – търговеца Господин х. Иванов.

Варненският представител трябвало да настоява:

1. Град Варна да бъде седалище на български епископ.

2. Той, освен определените качества за това, трябвало добре да знае български, турски и гръцки езици.

3. Да работи за присъединяването на града към Българската екзархия[3].

Ако ли съборът откаже, варненци запазвали правото си да изтеглят обратно своя представител [4].

Съборът бил изправен пред затруднението – от една страна, искането на варненци, от друга, изискването на фермана. Затова съборът решава: към Варненска епархия да се придаде каза Провадия, а на Преславската – Нови пазар с всички села, освен Месемврийската каза. Тези две епархии да бъдат обединени в една, а митрополитът да носи титула “Преславско-Варненский”, без да се смесват селата, а само да бъдат под общото управление на един архиерей [5].

По този начин съборът решавал искането на варненци – да им изпрати български архиерей, без да наруши Фермана.

Решението на събора обаче не удовлетворило варненци. На 24-то заседание от 18.V.1871 г., те отново, чрез своя представител, изразили своето недоволство и продължили борбата. Когато екзарх Антим минал през Варна (1.ІІ.1872 г.) на път за Цариград, варненци му поднесли адрес, в който настоявали градът да мине под ръководството на Българската екзархия. Те даже определили П.Р.Славейков за свой представител в екзархията.

Встъпването в длъжност на екзарха не дало желания резултат. Неочаквано, на 16.VІ.1872 г. варненци получават писмо от Шуменската община да изпратят двама представители, които да участват в избора на Преславски митрополит. Това означавало, че Варненска епархия ще трябва да се присъедини към Преславската. В отговор, те възразили на предложението на Шуменската община, да не посяга на някои техни кази, защото ще има неприятни последици.

В гневно писмо до екзархията те настояват да им бъде изпратен за владика “Н.В.П. Г-на Доротея, или друго някое духовно лице, което да може да отговори на техните нужди”[6]. В писмото четем: ”…Като свършвами, ний Ви молим да земете под сериозно внимание следующето: Ако сте присъединили Епархията ни към Преславската с убеждение, че ние не сми кадърни да издържими както требува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без градът Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ний Ви уверявами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на величието на положението му, и че за радост от сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото”[7].

На това писмо последвал отговор от екзархията. Екзархът и Смесеният съвет съобщават на варненци, че са принудени да вземат такова решение “предвид условията на височайшия царски ферман за Варненска епархия… Поради това Светейшийт Синод размислил, че е предпочитателно по настоящему както въобще за народното дело, тъй и частно за Вас, богоспасаемата Ваша епархия привременно да се съедини, без да се слее, с Преславската, и общият Ваш Пастир да носи име Митрополит Варненски и Преславски” [8].

Екзархът изтъквал и изгодата от това:

1. От обсега на епархията няма да бъдат изключени местата, които ферманът не включвал в обсега на Българската екзархия.

2. Епархията ще се улесни в издръжката на владиката и обществените институции в града.

3. Чрез това решение екзархията, без да навреди на общото дело, намира изход от създалото се положение [9].

Освен това Екзархът съобщава, че Преславската епархия е избрала за свой митрополит Архим. Симеон – “мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с голямо желание за нравственото възпитание на паството му”[10].

Екзархът препоръчва на варненци да го изберат за свой архиерей, за да го ръкоположат за епископ.

Екзархийското писмо завършва със следните думи: ”Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зрело връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на тези две епархии, тъй и за удобрението на Н.В.преподобие Архим. Симеона за Ваш Пастир[11].

Варненци отговорили на екзархията, че не могат да дадат бърз отговор за съединението на епархиите, тъй като трябвало да потърсят съгласието на Балчик, Пазарджик и Провадия.

Пазарджишката община отговорила положително на предложението. Същото сторила и Провадийската, но при едно условие – митрополитът да пребивава повече във Варна. Балчишката община отхвърлила предложението. Така отговорът е бил позабавен. На път за Русе Доростолският и Червенски митрополит Григорий “посъветвал варненци да приемат решението на Св.Синод като най-полезно и износно”[12]. Същото сторил и Иларион Макариополски. На път за престолния си град Търново, ”той – според д-р П. Ников – обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията”[13].

Д-р П.Ников пише: ”Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутаниците и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят, колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето и поставили условия”[14].

На 11 септември 1872 г. телеграфически те уведомили екзарха, че приемат предложението за съединението на Варненската с Преславската епархия и помолили екзарха за издейства берат за Архим. Симеон за двете епархии[15].

Ще трябва да отбележим, че екзархът поставя въпроса пред Високата порта бератът за митрополит Симеон да се издаде за двете епархии, но искането му останало неудовлетворено. Бератът бил издаден само за Преславска епархия.

И така, на 13.Х.1872 г., епископ Симеон бил избран канонически за “Варненски и Преславски” митрополит[16].

Във Варна се установило църковно двувластие – на български и гръцки митрополит, което продължило до 1906 г., когато народът завзел гръцките църкви и изгонил гръцкия владика[17].

Митрополит Симеон е първият екзархийски митрополит на Варна. Светското му име е Одисей поп Николов. Роден е на 9.ІІ.1840 г. в гр. Бургас. Основното си образование получава в гръцкото училище в Бургас. През 1856 г. се записва за ученик в богословското училище на о.Халки, което завършва успешно през 1863 г. Негов съученик на о.Халки е бъдещият Доростолски и Червенски митрополит Григорий, под чието влияние той се оформя като активен патриот, взел по-късно дейно участие в църковно-народната борба. След завършване на училището, гърците му предлагат стипендия, която той отказва. Отива заедно с Григория през 1863 г. в Хилендарския манастир на Св. Гора, където приема монашество като расофор под името Симеон. На следващата, 1864 г., той става учител в българското училище в Цариград, по-късно и в гръцкото училище в с. Еникьой, Дедеагачко. От 1865 до 1869 г. е учител в Бургаското гръцко училище. През това време сътрудничи на българския цариградски печат. Пише редица статии по църковно народния въпрос.

След това е поканен за протосингел във Видин от бъдещия екзарх Антим. На 12.ХІ.1879 г. е ръкоположен за йеродякон и на 13 с.м. за йеромонах. След избирането на митрополит Антим за български екзарх, той го съпътства в Цариград. Тук на 21.VІІІ.1872 г. е хиротонисан за епископ и обявен за бъдещ Варненски и Преславски митрополит. Като митрополит работи усърдно за устройството и развитието на епархията си. На 1873 г. свиква и председателства в Шумен първия учителски събор. Начело на Варненската и Преславска епархия остава цели 63 години. След Освобождението взема активно участие в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Умира на 23.Х.1937 г.

Високообразован, митрополит Симеон става почетен член на БАН. Знаещ отлично гръцки език, той превежда на български: Посланието на цариградския патриарх Фотий до св. княз Борис, Пространното гръцко житие на св. Климент Охридски, Житието на 15-те Тивериополски мъченици, Писмата на Блаж. Теофилакт Охридски, Еклогата и Дидахията[18].

За него проф. протопрезв. д-р Ст. Цанков пише:

“Митрополит Симеон е една изключителна личност както със своите дарования, тъй и по делата на своя живот… Надарен от младини с жива вяра, с(ъс) събуден дух, с(ъс) здрав разсъдък, с голямо трудолюбие и постоянство, с идеалистична устременост, митрополит Симеон бива закърмен с вярата и традициите, идеалите и добродетелите на епохата на нашето възраждане и е проникнат от духа и силата на своите духовни първоучители на него време, начело с митрополита Иларион Макариополски и първия български екзарх Антима Видински…

Митрополит Симеон е, преди всичко, един силен и светъл дух, един човек на задълбочения вътрешен живот и на светлия духовен поглед за света и живота… Митрополит Симеон е човек на вярата въобще – т.е на вярата в смисъла на живота, на вярата в доброто, както и човек на вярата по-специално – т.е. на вярата в Бога, на вярата в Богочовека Христа, на вярата в Църквата, като ново общество, ново в света. Тя е вяра на топлото благочестие, както и на духовното разумение, т.е.вяра съзидателна и просветена. Той има чувствително и нежно сърце, което понякога (особено в религиозен подем) предизвиква у него и сълзи, и което го прави отворен за радостите и мъките на хората и готов на всички възможни добрини. Но сърцето му е здраво поради силния му ум и гранитната му воля. У него има едно рядко съзвучно съчетания не тия три основни сили на човешкия дух… Умът му е богат, дълбок, проницателен. Любовта към истината е отражение на любовта му към Бога, като Бог на истината и любовта… С не по-малко сила се отличава неговата воля… В това отношение три са надмощните добродетели в неговия живот: чест, правда и дълг…

Митрополит Симеон е български родолюбец!”[19].

Цар Борис, който присъствал на погребението му, казва за него така: “Велик беше в живота, велик е и при смъртта си”[20].

В краткия си очерк за митрополит Симеон свещ. д-р Янко Димов пише: ”Симеон Варненски и до днес не е станал обект на едно всеобхватно, систематично, обстойно изучаване и животоописание. Това е, според свещ.д-р Я .Димов , един вакуум в най-новата …история на БПЦ”[21].

Митрополит Симеон Варненски е един силен и светъл дух, оставил трайни следи както в живота на Църквата, така и на православното изпълнение [22].

Колко скромен и колко велик е в поведението си митрополит Симеон свидетелства Завещанието му за собственото му погребение, което гласи:

1. Ковчегът (носилото) да се направи от обикновени чамови дъски и дървен материал. Околовръст, както и капакът да се покрият с черно памучна платно. Кръстове да се приковат от бяла памучна панделка на капака и на страните, но не и на края на ковчега на краката. За всичко това определям хиляда и четиристотин лева.

2. Умрялото ми тяло да бъде поставено легнало в ковчега, а не седнало. Одежди да се употребят вехти, а не тия, с които служих в последно време. На главата кюлюмявката с черно було, никаква архиерейска корона. На гърдите да не се поставя енголпион. Носилото от митрополията, или отдето се намеря, ще се пренесе направо в църква, без да се обикаля из улици и без да се внася в св. олтар, и да се постави там, гдето се поставят обикновено всички други починали във време на опелото. Байраци или възглавница с ордени да не предшестват пред погребалното шествие. Само един кръст Господен стига. Ордените ми да се предадат по принадлежност, с изключение на руския орден, който няма кому да се предаде.

3. В опелото ми да вземат участие четирима свещеника и един дякон. Архиереи могат да вземат участие, ако желаят: Негово Високопреосвещенство Доростолският и Червенски митрополит Михаил и Негово Преосвещенство епископ Величкий Андрей, помощникът ми. На свещениците да се платят по сто лева, на дякона деветдесет, на певеца петдесет и на клисарите по четиридесет лева.

4. Опелото да бъде обикновено. Никаква надгробна реч, нито в църква, нито на гроба не бива да се казва. За свещи на духовните лица и за присъствуващите християни се определят хиляда лева. Така също хиляда лева се определят и за църквата, гдето ще стане опелото ми.

5.За възнаграждение на тия, които ще носят това и онова, и ще отслужват във време на погребението ми, и за ония, които ще изкопаят гроба ми, определям седемстотин лева.

Погребението ми трябва да стане скромно. За тази цел определям осем хиляди лева от мои средства. Ако артише нещо от тази сума, да се предаде на ученическите трапезарии във Варна.

Моля Негово Високоблагоговейнство протойерей Георги Доганов, и. д. протосингела на Варненската и Преславската митрополия да има добрината да се погрижи, за да се изпълни горната програма за погребението ми. Във време на съвместното ми служение от ред години той много пъти ми е помагал. Благодаря му. Моля го горещо да не се откаже да изпълни и тази последната ми досадна воля.

† Варненский и Преславский: (п) Симеон [23].

След смъртта на митрополит Симеон, Варненска и Преславска митрополия се управлява от:

1.Митрополит Йосиф (1937-1988).

2.Митрополит Кирил (1989 –до днес)[24].

По 9.ІХ.1944 г. Варненска и Преславска епархия се оглавява от митрополит Йосиф.

Светското му име е Иван Лазаров. Роден е на 30.VІІ.1900 г. в гр.Севлиево. Основното си образование получава в гр. Сухиндол. През 1915 г. постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1921 г. Като семинарист, той е послушник в Рилския манастир, и през 1921 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. През 1923 г. постъпва в новооткрития Богословски факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. След това продължава в Черновицкия богословски факултет (дн. в Украйна), където завършва с учената степен доктор на богословието (1926 г.). За кратко време специализира във Виена и Париж (1927-1928). Завръща се в България и последователно заема следните служби: учител в Черепишкото свещеническо училище (1927-1928), учител в Софийската духовна семинария (1928-1930), протосингел на Неврокопската митрополия (1930-1932), протосингел на Софийския митрополит (1932-1936). На 1931 г. е възведен в архимандритско достойнство, а на 5.VІІ.1936 г. е ръкоположен за епископ с титула "Знеполски". Избран е за митрополит на Варна на 12.ХІІ.1937 г., на който пост остава до смъртта си през 1998 г.[25].

Изборът му за Варненски митрополит е съпътстван от скандал Обвинението е, че изборът му е опорочен, което налага намесата на гражданската власт, която го обявява за редовен[26].

Свещ. д-р Я. Димов прави следната отрицателна характеристика на митрополит Йосиф: ”Варненският и Преславски митрополит Йосиф никога не е бил това, което е трябвало да бъде. Той никога не е бил монах, девственик, духовник, пастир, клирик и служител на вярата и църквата!”[27].

Опирайки се на архивни материали, свещ. д-р Я. Димов твърди, че на 25 годишна възраст митрополит Йосиф “доброволно хвърля расото и се отдава на бандитизъм”. Оглавява шайка. През 1923 г. “е подведен по наказателно дело № 1459 (1923) на Кюстендилския окръжен съд за откраднати от него и монах Козма чрез взлом от музея на Рилския манастир 58 златни монети с историческа и археологическа стойност”[28].

Отец Я. Димов съобщава, че към преписката му в ЦДИА е приложено и Заявление от собствения му баща (Вх.№ 5008 от 22.VІ.1923 г.) в полза на обвинението[29].

В същата преписка е приложено и едно Изложение на митрополит Йосиф (тогава архимандрит). “И аз съм комунист!”, препис от което притежавам и което му създава редица затруднения по време на избора му за митрополит[30]. След 9 .ІХ.1944 г. митрополит Йосиф е под силно милиционерско наблюдение. В АМВнР се съхранява цяла преписка с няколко документа за него:

1.Писмо на Пълномощния министър и Директор на изповеданията Димитър Илиев до Организационно инспекционния отдел на Министерския съвет (Вх.№ 46950-40-ХІІ -1-1-3 от 30.12 1948), което гласи:

До Министерския съвет

Организационно инспекционен отдел

Тук

Към № 46294-28-ХІІ от 17.ХІІ 1948 г.

Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията, има чест да помоли Организационно инспекционен отдел при Министерския съвет да разпореди на Градския народен съвет във Варна да изпрати в Министерството, възможно най-бързо, попълнен служебния формуляр на Варненския и Преславски митрополит Йосиф.

Пълномощен министър:(п) Д. Илиев[31]

2. Кратка справка за Варненския и Преславски митрополит Йосиф

Роден е през 1900 г в гр.Севлиево. Средното си образование е завършил в Софийската духовна семинария. Приел е монашество в Рилския манастир. Там е извършил кражба на златни монети (51 наполеона) от музея, за което е бил съден. Впоследствие хвърля за известно време расото. След това е изпратен за наказание в Бачковския манастир. По-късно следва богословие в Черновиц и специализира в Берлин и Лайпциг. Заемал е длъжностите учител в Софийската духовна семинария, протосингел на Неврокопската митрополия, протосингел на Софийската митрополия. През 1937 г. е избран за Варненски и Преславски митрополит. Изборът е бил проведен по скандален начин, като са били давани подкупи, вършени са били разни мошеничества и др.

Като митрополит, до 9 септември 1944 година Йосиф е бил поддръжник на фашистката власт и идеология. Дейно е подпомагал легионерите.

След 9 септември остава на същите идейни позиции, макар външно да дава вид, че е за народната власт.

Като член на Синода до скоро бе с митрополит Кирил и се сработваше с народната власт. Напоследък под влияние на митрополит Паисий той открито се обяви против Кирил и активно пречи за провеждане на правилната църковна политика.

Същият морално не е запазен![32]

3.Характеристика на Варненския и Преславски митрополит Йосиф от Градския комитет на ОФ – гр.Варна.

Градски комитет на ОФ До Отечествения фронт

Изх.№ 1481 Министерството на външните работи

3 дек.1948 Отдел за вероизповеданията

На № 9431-50-ХІІ от 25.Х.т.г.

Митрополит Йосиф (Варненски и Преславски) е родом от Севлиево. Завършил е висше духовно училище в Черновиц (Буковина), а после прекарал две години в специализация в Берлин и Лайпциг. През 1928 година е бил изпратен на стаж в Рилския манастир, където заедно с едно бивше духовно лице открадват 51 златни наполеона от тамошния музей. За тая кражба е бил изправен пред Кюстендилския съд. За същото е бил наказан от Св.Синод – изпратен на покаяние в Бачковския манастир

Той обаче хвърля расото (но само за два три дни) и започва да пише брошурата “Аз съм комунист”. Когато са му поискали сметка за тая брошура, той казал, че я бил писал за заблудените.

През 1937 година е избран чрез подкупи и мошеничество, за които са похарчили 100 000 лв. – за Варненски и Преславски Митрополит.

Във Варна пристига на 1.І.1938 година. Неговото скандално и шумно избиране предизвиква любопитството на гражданите, които се тълпяха там от където той минаваше в дните на църковни тържества, размахвайки жезъла си.

В годините на засилен фашистки терор, той основава младежка християнско д-во, което приюти всички легионери, ученици и студенти и бе издържано с църковни средства. Такива средства се изразходваха и за поддържане на фашисткото студентско Д-во “Хр. Ботев”. И едното и другото се поощряваха за борба срещу всяко прогресивно движение от една страна и срещу новообразуваната тогава фашистка държавна организация “Бранник”.

На 13.І.1941 г. се е състояла конференция в архиерейското наместничество гр. Шумен с представители на църквата, легионерите и “Врабча” 1 (Вергил Димовци). На тая конференция Йосиф е казал следното:

[1] Снегаров, Проф. Иван. Кратка история на съвременните православни църкви (Българска, Руска, Сръбска). Т.ІІ. С.46, с.60.

 

[2] Протоколи на смесения съвет за 1971-1973 г. – Протокол № 4 от 12.ІІ.1872 г., 57 заседание (Ников, д-р П. Избирането на първия български варненски митрополит. – Сборник в чест на Варненский и Преславский митрополит Симеон по случай петдесетгодишнината от архиерейското му служение. С. 1922, с.162.

 

[3] Пак там, с.167.

 

[4] Пак там.

 

[5] Пак там, с.168.

 

[6] Пак там, с.172.

 

[7] Пак там.

 

[8] Пак там.

 

[9] Пак там, с.173.

 

[10] Пак там.

 

[11] Пак там.

 

[12] Пак там, с.174.

 

[13] Пак там, с.178.

 

[14] Пак там.

 

[15] Пак там

 

[16] Пак там, с.180.

 

[17] Снегаров,Проф. Ив. Пос.съч., с.65.

 

[18]Цанков, Проф. протопрезв.д-р Стефан. История на българската православна църква от освобождението до настояще време. – ГСУ-БФ. Т.ХVІ (1938.1939) С. 1939, с.27-29.

 

[19] Пак там, с.29-31.

 

[20] Пак там, с.29.

 

[21]Димов, Свещ д-р Янко. Не си прави кумир (Изх.230:4) (И това са те…) Част първа. С. 1992, С. 1992, с.80.

 

[22] Пак там, с.83.

 

[23] Пак там , с.179-180.

 

[24] За тях вж. Цанков, Проф. протопрезв. д-р Ст. Пос съч., с. 86; Димов, Свещ.д-р Я. Не си прави кумир. Част първа, с.177-183; Част втора. С. 1996, с. 41-145.

 

[25] Цанков, Проф. протопрезв.д-р Ст. Пос.съч., с. 86.

 

[26] Архив на министерството на външните работи (АМВнР), фонд 10, опис 9, а.е. 82, л.2; Централен държавен исторически архив, (ЦДИА), фонд.1318, опис.І, а.е.2196, л.2.

 

[27] Димов,Свещ.д-р Я. Пос.съч. Ч. І ,с.181.

 

[28] Пак там.

 

[29] ЦДИА, фонд.1318, опис.І, а.е.3207, л.12 (Димов,Свещ.д-р Я. Пос.съч., Ч.І, с.182).

 

[30] ЦДИА, Пак там, а.е.608. Димов, Свещ. д-р Я. Пос.съч., с.182.

 

[31] АМВнР, фонд 10, опис 9, дело 15, а.е. 405, л.1.

 

[32] Пак там, л.9.

“Днес, когато държавата е застрашена от комунистите, тя трябва да изпълни своя дълг, като положи всички усилия за привличането в борбата против комунизма, ония обществени сили, които могат да се борят срещу тази напаст, за да се изгради по такъв начин на фронта на държавата една здрава обществена сила, която да пази устоите на държавата и идеята за свободна и независима държава”.

На 9 септември 1944 година той се мъчи да се покаже прогресивен и приятел на демокрацията и С.С.С.Р. Въпреки това, обаче, той не може да скрие реакционната си същност. Огражда се с реакционери и зле настроени към О.Ф. власт. Всички архиерейски наместници са такива. Нещо повече назначил е за свещеници почти всички осъдени от Народния Съд, излезли вече от затвора, но лишени от политически и граждански права:

1. Свещеник Стефан Попов от Шумен, осъден на 15 години, назначен пак в Шумен на местото на Св. Тодор Попов (прогресивен със седемчленно семейство), когото изпраща в с. Риш, Шуменско.

2. Св. Асен Радушев, осъден на 15 години, назначен в с. Крумово, Преславско.

3. Св. Илия Нинчев, осъден на 8 години, от Добрич, назначен в Добрич.

4. Св. Димитър Динков, осъден на 15 години, от Провадия, назначен в Добрич.

Имаме основание да вярваме, че, ако чистката сред свещениците, която предстои да се извърши, се предостави нему, положително ще извърши поразии, в смисъл, че ще уволни прогресивните свещеници, под претекст, че са стари.

Председател: (п) Не се чете Секретар: (п) К. Ковачев[1].

4. Препис извлечение от Изложение от църковен настоятел до председателя на комисията за държавен контрол.

……..

9. Друга срамна афера, която може да извърши само един народен враг, но не и честен гражданин на Републиката ни. Това е близостта на Йосиф с известния опасен шпионин французина Пол Антоан, изгонен като такъв от страната ни в края на миналата година. Тази тяхна близост продължавала до самото изгонване на Антоан и се изразявала в посещения при митрополита, когато дойде в гр.Сталин (Варна), макар за ден два, като се отивало до там, че владиката дал на Пол Антоан от църковната каса 420 000 лева под предлог, Антоан да достави от Париж бои за изографисването на църквата Св. Богородица – Катедралата в гр.Сталин, когато същите бои можеха да се вземат в страната ни, каквито е имало. Антоан донесъл бои по дипломатически пътища; доставил ги срещу 5 лева наши за един франк, когато един франк тогава па и днес се котира 0.85 лева български пари (спр. Държавен вестник 1949 г.). Облагодетелствувал е французкия шпионин, като му се пълнят джобовете с български левове и ощетил българската хазна, защото не е платил съответните мита за боите и грубо е нарушил закона, който забранява търговията с чужбина без разрешение на надлежната власт. Значи шпионина Пол Антоан се е облагодетелствувал заради честите му посещения при митрополита и то, предимно вечерно време. И питат тия, които са наблюдавали всичко това, като какви разговори са водили и какви работи ги свързват, водени в продължение на 5-6 часа. Следователно доставката на боите, вероятно е прикрита сделка наименована “доставка на бои”

………

София, 25.ХІІ.1951 г.

Верно с оригинала Секретар:(п) Б. Андонова[2]

5. Втора справка за Варненски и Преславски митрополит Йосиф

Светското му име е Иван Лазаров. Роден е на 30.VІІ 1898 г. в гр. Севлиево. Средното си образование е получил в Софийската духовна семинария (1921), а висшето – в Черновицкия богословски факултет (1926) с научната степен “доктор на богословието”. По научна работа е престоял за късо време във Виена и Париж.

Приел е монашество през 1920 година. На 5.VІІ 1936 година е бил ръкоположен за епископ с титула “Знеполски”. А на 26.ХІІ.1937 година е бил избран за Варненско-Преславски митрополит.

Заемал е следните длъжности: учител в Софийската духовна семинария (1928-1930); протосингел на Неврокопската митрополия (1930-1932); Протосингел на Софийската митрополия (1932-1936); викарен епископ на Софийския митрополит (1936-1937); Варненско-преславски митрополит от 1937 година.

Митрополит Йосиф е добър оратор. Той е опитен финансист и стопановед. Има амбиция за водач. През време на миналите режими не е бил добре гледан от властта. Повече от една година неговият избор за Варненски митрополит е бил оспорван от двореца и правителството. Той е за радикални реформи в Църквата[3].

Изглежда през целия си служебен живот митрополит Йосиф е бил подложен на “оперативно обслужване”от службите по сигурността. И все пак, той имаше “Респектиращо държание. Импонираща интелигентност. Прояви на книжовност”[4].

Наред с Врачанския митрополит Паисий и Неврокопския митрополит Пимен той се осмели да протестира – да се избере нов патриарх на БПЦ, след смъртта на патриарх Кирил – в нарушение на устава на БПЦ[5]. Протеста, разбира се, не е удовлетворен от Дирекция на изповеданията и Правителството, което довежда до избор на патриарх в нарушение на църковния устав.

Митрополит Йосиф Варненски и Преславски умира през есента на 1988 г.

Той беше богословстващ архиерей. Дълго време председателстваше “Библейската комисия” за нов превод на Библията. През 1960 г направи авторизиран превод на книгата “Библейски събития” от Вернер Келер. Двадесет години след това, през 1980 г. издаде своя труд “Молитвени размишления за Бога и човека”.

С “победата” на “социалистическата революция” в България, на 9.ІХ.1944 г. Варненска епархия дава и своите първи жертви: убити са 2 свещеници, 10 са осъдени на различни срокове затвор, 1 е изпратен в ТВО.

І. Убити свещеници:

1. Архимандрит Наум – Протосингел на Варненската митрополия – убит през 1944 г.

2. Свещ. Димитър Иванов Бояджиев от с. Лозница, Търговищко – убит на 2.Х.1944 г.[6].

ІІ. Осъдени свещеници:

1. Свещ. Христо Симеонов, излежаващ присъда № 1 от 1945 г. във Варненския затвор на Провадийския народен съд[7].

2. Свещ. Васил Стаменов, излежаващ присъда по дело № 287 от 1949 г. във Варненския затвор.

3. Свещ. Георги Иванов Недев, с присъда № 1 от 1945 на Провадийския народен съд.

4. Свещ. Илия Нинчев, с присъда № 1 от 1945 г на Варненския народен съд.

5. Свещ. Велико Неделчев от с.Писарево, Новопазарско, с присъда от 23.ІІІ.1945 г. на Варненския народен съд.

6. Свещ.Стефан Иванов Попов от гр.Шумен, с присъда № 6 от 1945 г. на Шуменския народен съд [8].

7. Свещ.Димитър Динков.

8. Свещ.Асен Радушев.

9. Марин поп Иванов.

10. Свещ.Димитър Михайлов[9].

ІІІ. Въдворени свещеници в ТВО:

1. Свещ.Иван Вълков.

2. Атанас Ц.Евтенев [10].

Какво е положението с другите свещеници в епархията? Много или малко, всички са подложени на “оперативно проучване”. За съжаление не разполагаме с архивни материали за 1948-1949 г., с изключение само за Протосингела на митрополията архим. Прохор.

Тук ще насочим вниманието си главно към второто “проучване” от 1959 г. на Архиерейските наместници.

Най-напред ще спрем вниманието си върху Протосингела на Варненска епархия – архимандрит Прохор. С писмо Изх.№ 9432-50-ХІІ.1948 г.МВнР –Дирекция по изповеданията моли ГК на ОФ във Варна да изпрати характеристика на архим. Прохор. ГК отреагирва съвсем бързо и изпраща следната характеристика за Протосингела на митрополията:

Градски комитет на До

Отечествения фронт Министерството на външните работи

Изх.№ 1539 Отдел за вероизповеданията

13.ХІІ.1948 г. София

гр.Варна

На № 9432-50.ХІІ.

Архимандрит Прохор е млад човек-кариерист. Завършил е Софийски богословски факултет. Брат му, по-малък от него, е бил съден от Народния съд като организатор на легионерите. Самият Прохор е изцяло под влиянието на митрополит Йосиф и реакционерите свещеници – Иван Вълков, Янко Митовски от Варна и Христо Иванов от Добрич.

Спрямо О.Ф. и въобще демокрацията е зле настроен. Притежава деспотичен характер. Обича да командва.

Председател:(п) Не се чете

Секретар:(п)К.Ковачев Кадри: (п) Не се чете[11]

Характеристиката е заведена в АМВнР под № 49091-40-ХІІ от 17.ХІІ.1948 г.[12] .

Върху характеристиката Директорът на изповеданията Д. Илиев е поставил резолюция: ”Доклад. Мерки”[13]. Няма данни предприети ли са някакви действия по отношение на архим.Прохор. Всеки случай, той се пенсионира като Протосингел на Варненската епархия.

Архим. Прохор беше високоинтелигентен духовник, просветен, писателстващ. Последните години от живота си прекара в Бачковския манастир, където и почина.

1. Свещ. Константин поп Цветков – Архиерейски наместник на гр. Шумен.

Дирекция на изповеданията иска характеристика от ГНС в Шумен за Архиерейския наместник К. п. Цветков (Писмо Изх.№ 257 от 2.VІ.1959 г.[14]

ГНС изпраща в Дирекцията следната характеристика за К. п. Цветков:

“През 1940 г., известно време, е бил военен свещеник, но противонародни прояви не е имал”.

След 9.9.44 г., като мобилизиран, взема участие в първата фаза на Отечествената война. Също така взема участие в бригадирското движение.

Член е на ОФ организация от основаването на същата. Известно време е бил секретар на организацията. Особено добра дейност има като член на Окръжния комитет за защита на мира, като изнася беседи за мира в някои села на окръга. Понастоящем е Архиерейски наместник. Другарката му е домакиня, не работи поради разклатено здраве. Има един син, който работи в завода “Карл Маркс” като инженер.

Дъщеря му живее при него. Работи като служителка.

27.VІІІ.1959 Председател :(п) Не се чете

Коларовград Зав. служба “Л. състав”:( п) Не се чете [15]

С други думи – надежден човек!

2. Свещ.Васил Коев Василев – Архиерейски наместник на гр. Търговище.

Дирекцията на изповеданията, по определения вече път, изпраща писмо Изх.№ 393 от 22.VІІІ.1959 г. до ГНС в Търговище и моли да и се изпрати спешно характеристика за архиерейския наместник свещ. В. К. Василев. Последвало и второ напомнително писмо Изх.№ 471 от 7.Х.1959 г.[16].

ГНС в Търговище изпраща спешно исканата характеристика за Архиерейския наместник, която носи Изх.№ В 7 от 23.Х. 1959 г. Тя гласи:

Преди 9.9.44 г.(свещ.В.К.Василев) е държал сказки против комунизма и партизанското движение. Клеветил е политиката на СССР, като е рисувал положението на трудещите се в най-гнусни и черни краски. Като учител по религия в гимназията в беседите си е казвал: ” че трябва да се изкорени от младежите това зло комунизма”. Настоявал е за изключване на прогресивни ученици от гимназията.

След 9.9 1944 г. е водил агитация по време на изборите за Народно Събрание през 1946 г. и е приканвал богомолците да гласуват с опозиционната бюлетина на Н.Петков и е раздавал такава.

Не посещава събранията на низовата си организация на ОФ и не взема участие в политическия живот на града. Същият в последно време е много предпазлив и зле настроен към мероприятията на народната власт.

Председател:(п) Не се чете

Секретар :(п) Не се чете[17]

3. Свещ. Христо Иванов – Архиерейски наместник на гр. Добрич (тогава Толбухин)

Дирекция на изповеданията, отново по установения вече ред, с писмо Изх.№ 392 от 22.VІІІ.1959 г. до ГНС в Добрич, иска писмена характеристика за Архиерейския наместник на града[18]

ГНС в Толбухин изпраща характеристика за свещ. Христо Иванов в Дирекцията с писмо Изх.№ 6966 от 9.Х.1959 г. Тя гласи:

Отношенията на свещ. Христо Иванов към комунистите и прогресивното движение през периода 1942-1943 г. са били много лоши, а през 1943-44 г. събирал в църквата “Св.Троица” легионерски групи и ги е карал да вършат антинародни деяния.

Също така устройвал е трапеза на Таврическите българи в двора на църквата и им държал реч, с която остро е нападал и е критикувал съветската власт в Русия.

През 1944 г. написал е една статия в епархийския вестник във Варна с противокомунистическо съдържание.

След 9.ІХ.44 г. свещ. Хр. Иванов се е приспособил към новата власт. Станал е член на ОФ, признал си е грешките от миналото. По настоящем е архиерейски наместник.

Председател: (п)В.Димитров

Секретар: (п) Д.Бояджиев[19]

4. Свещ. Атанас Стоянов (Еминовски) – Архиерейски наместник на гр. Провадия

И за него Дирекция на изповеданията иска писмена характеристика от ГНС в Провадия . Писмото на Дирекцията носи Изх.№ 268 от 1959 г.[20].

Характеристиката от ГНС в Провадия за свещ. А. Стоянов носи Изх.№ 319 от 20.Х.1959 г. Тя има следното съдържание:

…Преди 9.ІХ.44 г. (Свещ. А. Стоянов е) привърженик на фашистката власт. След тая дата реакционно настроен към всички мероприятия на народната власт. Има открити антинародни изказвания. Използува свещеническата си длъжност и намира форми и методи, чрез които проповядва реакционните си възгледи и настроения… (Според него) съветските духовници са били агенти на комунизма, а борбата за мир… опора на политическата пропаганда… Българосъветската дружба свещ.А Стоянов окачествява като едно неуместно явление, продиктувано от комунистическата партия с цел да се масовизира идеята за комунизма и събаряне на църквата. Преценката му за образуване на ТКЗС у нас е отрицателна и винаги се изказва против кооперирането на селското стопанство…

Винаги е поддържал лошо настроение спрямо прогресивните, като ги е клеветял като недисциплинирани и олевели свещеници.

Отп. В 2 екз.

Екз.І София МВР Председател : (п) Не се чете

Екз.ІІ към дело Секретар “Л.С.”: (п) Не се чете[21]

5. Свещ. Велико Неделчев от с. Писарево, Щуменско

През 1959 г. в с. Писарево, Шуменско, възниква скандал. Пълномощникът но селото извикал местния свещеник Велико Неделчев в общината и му е нанесъл побой с още едно цивилно лице. Били му отправени разни закани. След като го били около два часа, към 20 часа вечерта му полели вода да измие кръвта от лицето си и го освободили. Свещеникът се оплакал на архиерейския си наместник в града и останал да се лекува. Наместникът прот. К Попцвятков докладвал на митрополит Йосиф във Варна за случилото се и потърсил съдействие от него[22].

Свещеникът, В. Неделчев, извадил медицинско свидетелство за нанесения му побой[23].

Митрополит Йосиф изпратил писмо до Българския патриарх Кирил, ”с молба да бъдат наказани виновниците”, като приложил рапорта на Шуменския архиерейски наместник и медицинското свидетелство на пострадалия свещеник. С телеграма от 25 април 1959 г. митрополит Йосиф уведомил патриарха, че заканите срещу свещеника продължават със “заплашителни писма след така нанесения му побой, поради което е изпаднал в панически страх”. От своя страна, на 5 май 1959 г., патриарх Кирил изпраща преписката на Директора на изповеданията Михаил Кючуков. На М. Кючуков той пише: ”Почтително молим бързото Ви застъпничество за издирване и наказване на виновните длъжностни лица и за взимане на необходимите мерки за осуетяване възможностите за едно повторение на посегателството върху личността на свещеник Неделчев”. Писмото му носи Изх.№ 4108 от 5.V.1959 г.[24].

М.Кючуков от своя страна изпраща преписката на председателя на Окръжния народен съвет в Шумен Иван Драгоев с гриф: ”Лично! ПОВЕРИТЕЛНО” .Писмото му има следното съдържание:

Изх.№ 195

11.V 59 г. До Председателя на Окръжния народен

съвет – др.ИВАН ДРАГОЕВ

Коларовград

Изпращаме писмо № 4108/59 г. на Синода на Българската православна църква, заедно с медицинско свидетелство с молба.

За резултата от проверката молим своевременно да бъдем уведомени.

[1] Пак там, л.23.

 

[2] Пак там, л.14.

 

[3] Пак там, л.22.

 

[4] Димов,Свещ.д-р Я. Пос.съч., с.178.

 

[5] АМВнР, фонд10, опис.12, а.е.1549, л.1-3.

 

[6] Груйчев, Стоян. Свещеномъченици на Българската православна църква, жертви на комунизма в България 1923-2002. С. 2002, с.31,37.

 

[7] АМВнР, фонд 10, опис.9, дело 15, а.е. 406, л.4.

 

[8] Пак там, фонд 10, опис.9, а.е. 898, л.24-25.

 

[9] Мъченици от времето на комунизма. - В. ”Православен пастир”. Г.І, 1992, бр.2.

 

[10] Пак там.

 

[11] АМВнР, фонд 10, опис 9, дело 15, а.е. 405, л.2.

 

[12] Пак там.

 

[13] Пак там.

 

[14] Пак там, фонд 10, опис 8, а.е. 11, л.3-4.

 

[15] Пак там, л.5

 

[16] Пак там, л.6,8.

 

[17] Пак там, л.38.

 

[18] Пак там, л.10.

 

[19] Пак там.

 

[20] Пак там, л.11.

 

[21] Пак там, л.12.

 

[22] Пак там, фонд 10, опис 9, дело 39, а.е. 1166, л.3.

 

[23] Пак там, л.4.

 

[24] Пак там, л.1.

Приложение: три.

Председател: (п) М. Кючуков[1]

Председателят на Окръжния народен съвет Иван Драгоев, направил съответната коректна проверка, пише на М. Кючуков:

До Комитета на Българската православна

и на религиозните култове при Министерството

на външните работи

София

На № 195 от 11 май 1959 година

В отговор на горното, съобщаваме Ви, че пълномощника на с.Писарево – Петко Колев е незабавно освободен от длъжност, а служителя на МВР е наказан с последно предупреждение.

На свещеника Велико Неделчев е казано да даде под съд виновните лица. Взети са необходимите мерки същия да не бъде повече заплашван.

Отпечатано в 2 екз.

Екз.№1 за адресанта

Екз.№ 2 към дело

Изпълнител:(п) Председател: (п) Иван Драгоев[2]

(Ст. Евтимов)

Написал:Д.Данева

След всичко това Патриарх Кирил получава следния отговор от Дирекция на изповеданията:

Изх.№ 303 Поверително!

17.VІ.59 г. До Негово Светейшество

Българския патриарх КИРИЛ,

Председател на Св.Синод

Т у к

На № 4108/59 г.

Съобщаваме, че пълномощникът на с.Писарево е освободен от длъжност, а служителят от МВР е наказан с последно предупреждение.

На свещ.Велико Неделчев е предоставено да даде под съд виновните лица. Взети са необходимите мерки, свещеникът да не бъде повече заплашван.

Председател: (п) М. Кючуков[3]

Интересно решение! Все пак прави чест на семинариста М. Кючуков, че е довел преписката докрай, а не е поставил резолюция: “Към дело”, както понякога постъпва.

За съжаление в погромите срещу българското свещенство участват и представители на МВР. Дали те, както мнозина се стремят да ни убедят, са били защитници на народа! Мисля си, дали органи на полицията не участват все още в погроми срещу духовенството? Макар и формално деполитизирани, не служат ли отново, в една или друга степен, на определени политически сили? И няма ли опасност да се възроди отново политическата полиция?

[1] Пак там, л.5.

 

[2] Пак там, л.6.

 

[3] Пак там, л.2.

Четох, четох и се спрях оти загубих връзката у целио тоа ферман! 

Бе, само - такива писания са в същността или на партийни лидери, комсомолци или служители на ДС. Ти такъв ли си ?

преди 22 часа, Black Power написа:

Четох, четох и се спрях оти загубих връзката у целио тоа ферман! 

Бе, само - такива писания са в същността или на партийни лидери, комсомолци или служители на ДС. Ти такъв ли си ?

Аз пък предпочитам да не се ограмотявам излишно и не чета темите и постовете на този автор!