Румен Леонидов: Жалко Дяконе, оказахме се мърша

Нито свободата ни е свобода, нито републиката чиста и свята, остатъците от стопяващата ни се нация тъне в мрак, бездуховност, омраза, егоизъм и наведеност пред силните на деня. Левски е непознат, старите и по-нови историците премълчава заговора срещу него.

И още 45 години няма да стигнат, за да можем сами да отърсим от себе си българската си робия - простотията, безчестието, безбожието, селянията, невежеството, рушветчийството...

Жалко за Светлий, жалко Дяконе, оказахме се мърша...

Но днес ме опари една солена искрица, докато служах по радиото в колата как пред твоя паметник две момиченца едновременно рецитираха с чиста и свята душа Твоето Ботево вдъхновение. В него взаимно сте се обезсмъртили, брате

Светлий:ти, преди това, на черното бесило, той, по-късно, с братска рана в гърдите.

Плачи, Българийо, на черното бесило
в София, твоят един син,
виси още по-сам - със страшна сила.

 

Румен Леонидов, фейсбук