Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте, направих приложение за преговор по литература. Ще се радвам ако е от полза за някого.

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.yanaky.bel

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С какво го направи? Какви програми използва и какъв програмен език ползва?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Даниела1111
      Лили Бориславова Вълчева е българска поетеса, писател и певица.
       
      Биография:
       Родена е и живее в София. Лили Б. Вълчева е родена на 17 февруари 1995 г. в гр. София. Учи в 108 СОУ “Никола Беловеждов” и в 6 ОУ “Граф Игнатиев”. Завършва 9. ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, София. През 2014 година, когато завършва гимназия записва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
      В момента няколко години по – късно изучава музикална педагогика отново в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, приета със поп и джаз пеене. По пиано е в класа на асистент Десислава Бакалова, и при Мариана Апостолова по камерен ансамбъл и хорове пеене.
      Нейн вокален педагог е българската оперна певица Галя Павлова, основател и на сдружение „ Арте Либере“. Сдружение, което се занимава с представянето на млади таланти в различни музикално-сценични жанрове (поп, джаз, опера, оперета, мюзикъл и др.), взаимодействайки си с другите изкуства, и периодично организира концерти и различни музикални програми. 
      Ученичка е също така на Аня Краваева, също така оперна певица и вокален педагог с доста богат опит. Основател и директор на сдружение Евтерпани. Води школа по изкуствата – пиано, солфеж, солово и хорово пеене в Музикално-театрална студия „Евтерпа” към НЧ „Христо Смирненски” (1999 г.), сега "Студио Евтерпани" (2008 г.) в столичен район „Слатина”.
      Лили Вълчева става лауреат на два международни конкурса за пеене „ Абанико“ (март 2018 год.) и „ Нови гласове и песни“(юни 2017 год)  за по – малко от година.
       Творчество:
      През 2014 г. съвместно с поетесата и писател Таня Мирчева създават сайта “Родна литература”, посветен на българската литература и личностите, оставили трайна следа в нея.
       Първата й любов е литературата – още от ученическите години помни и пази своите творчески опити. Скоро преоткрива любовта си към музиката – безкрайна, както към литературата. Така решава да се занимава с пеене. Или по-точно – просто да следва мечтите си.
      Според Лили Вълчева “Само мечтаните мечти се сбъдват, ако не мечтаем, мечтите със сигурност няма да се сбъднат... Много хора мислят, че да се рисуват и гонят вятърни мелници е загуба на време, а всъщност е път към истината.” И още: “Нищо на този свят и на всички останали светове нямаше да го има, ако някой или нещо преди това не е допуснал/о, че може да съществува...”.
      Лили Бориславова Вълчева е автор на поетичните книги: “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017). 
      Нейният дебют в света на българската поезия и литература е следобеда на 05.06. 2016 год.е в „Поетично кафе“ в кино Влайкова. Където за първи път представя на живо свои творби пред аудитория, пред нейните колеги по перо и почитатели. Наред с Лили Чолакова, Агапея Полис, Ина Крейн, Рая Вид, Лили Чолакова, Мария Събева, Красимира Скабрина, Денис Олегов, Орлин Миланов, Мариана Еклесия, Ангел Ангелов, Калина Алекс, Никола Апостолов. От тогава участва неуморимо в различни литературни и музикални събития като гост, участник, водещ и основател.
      От средата на 2015 год. до ден днешен публикува в интернет пространството под псевдонима Kalia1117, в литературни сайтове като Откровения, Стихове бг. и др.
      На 13 –ти октомври 2017 година, вечерта представя своите две поетични книги “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017) в препълненото Студио 5 пред своята аудитория от почитатели, колеги, приятели и близки , вечер изпълнена със стихове, емоции, автографи и музикални изпълнения от самата Лили и нейната гост – изпълнителка младата певица Александра Петрова.
      На 11 януари 2018 година Лили е поканена да бъде водещ на представянето в София на историческата, фентъзи повест „Откритие“, втората книга на нейната колежка Таня Мир.
       
    • от Dancho^94
      Здравейте, съфорумци. Чудих се къде да излея мъката си и реших да го направя в IT-форум. Знам, че няма да съм нито първия, нито последния; целта ми не е и да се заяждам с някого и да се правя на "дръж ми шапката" или "виж ме кой съм аз". Затова направо към въпроса: Как да убедя, човек, който пише на маймуница, че не е редно да го прави, особено такъв, който се изкарва патриот в мозъка на костите си; такъв, който твърди, че е по-бързо и по-лесно; такъв, който допуска безбожно елементарни и много на брой правописни грешки не само докато пише, но и докато говори даже (както и да звучи това); някой, който наистина твърди, че няма смисъл, защото "така или иначе всички го разбират"?... Да не продължавам да изброявам. Всички се досещате. Уча във ВТУ, заобиколен съм от уж интелигентни момчета и момичета. Често обаче се стига до там, че като кажа на някого, че следвам и едва ли не трябва да се засрамя, защото "то сега кой не следва, всеки е виШист". И защо се срамувам ли - защото са прави! Един български народен представител преди няколко месеца каза, че "... 80% от българите са дебили и не знаят как да се подпишат...". Всички се сещате за кого става въпрос, но ще избягвам да политизирам темата, така че няма да споменавам имена. Лошото, е че почвам да си мисля, че тия 80% не са завишени, а напротив - смекчени са като цифра. Навсякъде около мен витае тотална неграмотност, включително от хора, които са високи постове, дори и в самия университет. Споделял съм с няколко човека това, но всички ми казват едно и също: "Смени си компанията, брат.", "Добре, какво правиш с тия?", "Зарежи! Едва ли ще постигнат нещо някога в живота си." и т.н. Има ли смисъл наистина да подтиквам хората да пишат чисто и просто нормално? Да, не всеки се ражда с правописен или дори тълковен речник под ръка, на малко от малко, мама му стара... Може би в мен е проблема, не знам. Но със сигурност гледам да не се заяждам току-така. Не съм скандалджия (освен, когато се налага). Не знам какво да им казвам на такива хора. Дайте идеи. Моя речник явно не е толкова богат, че да се наема да ги убеждавам.
    • от критичен
      Здравейте, съфоромци! Макар отскоро да съм член на тази виртуална общност, това не значи, че през годините различни търсения из интернет не са ме довеждали в различни теми във форума на Kaldata.com. Снощи, по време на разглеждане на различни профили, мернах аватар, който не бях виждал от години - този на потребителя "sliderum". Преглеждай профила му, попаднах на тази тема. Прочитането ѝ ме вдъхнови да напиша кратък разказ. Реших, че, след като е вдъхновен от този форум, то е редно потребителите в него да го прочетат.
      Ще се радвам на всяка една обратна връзка, която получа за него, и се надявам да провокирам ползотворни дискусии. Моля единсвено, ако споделяте разказа, да упоменавате източника (засега той е единствено тази тема, все още се колебая дали имам сили за отговорността, наречена "блог"). Без повече предисловия представям на вниманието и критиката ви първият ми разказ от много време насам - "Сълзи от мед".
       
      Сълзи от мед
       
       
      Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но балончета не се получаваха, виковете му резонираха обратно. Очите му бяха широко отворени. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед.
      ***
      Иван беше всичко друго, но не и обикновено момче. От малък предпочиташе да чете приказки и да разглежда вестниците, отколкото да се шляе безцелно по улиците в чудене какво интересно занимание да си намери. Когато за първи път в живота си се сблъска с новото същество, наречено „компютър“, той се влюби от пръв поглед. Започна да отделя внимание на всяка информация, свързана с компютри, която се появеше в някой вестник, извади си карта за градската библиотека, само за да има откъде да чете и научава повече за тези машини, а когато за първи път успя да влезе в Световната мрежа беше по-щастлив от всякога – пред него се откри както огромен източник на информация, така и още по-голям източник на съмишленици.
      По това време Иван беше в обтегнати отношения със своята приятелка – от една страна той чувстваше, че тя го обича с цялото си сърце, но от друга виждаше, че липсата на стабилен източник на доходи у него я съсипваше. Не, тя не беше златотърсачка, просто хората и реалността около нея отрано ѝ бяха дали да разбере, че в малко населено място в България или имаш някаква мизерна работа, която да работиш до края, или нямаш никаква, в който случай изведнъж краят започва да ти се струва предпочитан вариант.
       
       
      През този ден Иван беше мрачен. Вървеше под жаркото слънце, подметките на обувките му гневно се потътряха по напеклия се асфалт, очите му, хлътнали под намръщените вежди, чернееха, взрени в някакво друго измерение, под асфалта. Днес бе похарчил последните си пари за вода, а други не знаеше кога ще получи. Мария, приятелката му, му беше казала, че отива да работи като шивачка в Пловдив. Поради финансовото си положение, Иван не беше сигурен кога може да я последва.
      Беше в лошо настроение и защото последният му останал източник на познания за компютрите бе на път да изчезне. Иван отпреди беше спрял да подновява картата си за библиотеката, защото, след като пресметна съотношението между цената за достъпа и количеството информация, която получава, той установи, че интернет е по-изгодният избор за него. Сега обаче вече нямаше пари да плати и таксата на интернет доставчика, който от своя страна пък, като монополист в града по това време, дори беше решил да я увеличи. Младият мъж винаги си мечтаеше с натрупаните знания да получи възможността да работи с компютрите, да научи още повече от тях, усилията му да бъдат оценени. Уви, в момента той имаше работа, но като пчелар. Ироничното беше, че за него имаше много работа, но почти никакви приходи. Напоследък хората бяха започнали да предпочитат по-некачествения, но пък и по-евтин, мед от големите търговски вериги.
       
       
      Вечерта Иван включи компютъра си и влезе в един технически форум, в който обичаше да събеседва със свои непознати сънародници както по компютърни, така и по други теми. Когато обаче тази вечер форумът се зареди, Иван го гледаше сериозно, делово, като проблем, който не търпи отлагане. Младият мъж се вписа в профила, който носеше псевдоним „sliderum“, и започна да пише:
      „До скоро "виждане".
      Ами това е. Надявам се темата да остане някой и друг час, колкото да я прочетат колегите и после да замине там за където е достойна, а именно - в коша. Пиша в този подраздел понеже не върви да е в "Изповеди" - никак дори. Накратко: Батко ви или набора, или малкият Sliderum, според опита и достойнствата на колегите му, излиза от световната мрежа до момента, в който финансовото му състояние, му позволи отново да сърфира волно - "мислеше си белият кит Уили, а после усети изгарящото пробождане на харпуна на японският "природен изследовател" Дянков сан, (който си беше поставил за цел да улови Уили с научна цел, както правеше с кажи речи цял народ от китове през целия си мандат), та харпуна, както и се предполагаше беше уцелил Уили точно където трябва - някъде в областта на белия джоб за черни дни... Надявам се акаунтът ми да се позапази някое и друго време, защото има все пак някаква вероятност, някъде към средата на май next year, пак да се поразприказваме, които евентуално сме живи и финансово здрави...От вероятно друго IP, понеже май нещо една Пазарджишка фирма, която купи бившият ми доставчик преди два месеца, се опитва да ми налага "необвързващ" договор...Тая няма да я бъде. Като ще има договор по-добре да е БТКитайски за шест кинта месечно, колкото да си отварям пощата, отколкото да гуша ония изедници. Ахам! То като почнах си викам давай кратичко, давай, давай...и дадох. То така се разтегна, че май наистина ще иде накрая в "изповеди" - дори и да се превърне в бестселър(?) П.П. Редактирах заглавието - с кавички, защото сме във форум, а не на видеочат или конферентна видеовръзка.“
       
      Усмихна се, заради това, че бе успял да измисли така невинно и дори шеговито звучащо съобщение, което да уведоми всички, които ги интересуваше, защо Иван повече нямаше да им бъде виртуална компания. Той стана от стола пред компютъра и си легна на леглото до него. След известно време стана и отиде да види дали има някакви отговори на публикацията му. Те не бяха хич малко.
      „Стига бе човек!Няма ли начин да се докопаш до някакъв нет ,колкото да отваря калдата и да прочетеш някоя друга новина.Вземи си някакво wi fi там за някаква минимална сума и кради от който и както може или поне се спазари с някой комшия да делкате нет.Криза криза ма чак пък толкова!“, пишеше един от съфорумците. „Абе това не е кражба , ако нета е свободен , нали го приемаш у вас , даже можеш и да го съдиш че влиза без разрешение“, пригласяше друг. „Sliderum , приятна почивка малко от нас ! Ако можеш да направиш нещо и пак да си при нас ... ама прав си ... криза е ! Гадно... до къде стигнахме мама му стара ... да не може човек да отдели 20 кинта за нет ... да я еВа и тъпата държава !“, съчувстваше на младия мъж потребител с име „Hanibal_Lektar“. „Ще липсваш! Надявам се по-бързо да си решиш финансовите проблеми!“, гласеше съобщение от потребител на име „djagi“.
      Иван четеше всички тези съобщения и сърцето му се стягаше. От една страна той беше тъжен, че трябва след толкова години (той беше регистриран в този форум вече от 3 години) да се раздели с тези, макар и непознати, но станали му близки, хора. От друга страна обаче имаше нужда да обвини някого, а не знаеше кого.
      Дали правителството, задето беше направило така, че хората да живеят мизерно и да не могат да се развиват? Дали тези хора, които уж му съчувстваха и щеше да им липсва, а пък никой не предложи да му помогне поне с едни 10 лева? Дали себе си, задето беше пропилял толкова време за нещо, което не му се отплати по никакъв начин и което в момента правеше последната си крачка да се отдалечи от него?
      Иван отново започна да пише:
      „Благодаря на всички! Както съм написал нещата натискат и от двете посоки, като разбира се финансовата страна е с по-високият залог, не толкова отношението с доставчика, макар и то да не е без значение. Просто кризата в провинцията е, ами не е за описване. Лошото са не толкова цените на услугите колкото липсата на работни места и естествено там където все пак се предлагат някакви, или не достига и то доста квалификация, или заплатата е с пенсионна стойност, или ако все пак е в рамки които сами по-себе си си заслужава, не е в родното градче, а подобаващо далече и като се почнат сметките с транспорт или на квартира, пак излиза,( впрочем влиза )вътрешно... Може би съм намекнал, че се е налагало досега да се издържам с пчеларска професия, която за доста хора е като допълнителен доход или по-скоро хоби. Е, за мен е основна и единствена професия. Тази година реколтата е прилична като количество и отлична като качество, но за сметка на това финансовата криза сериозно сви потреблението на мед по пазарите, на които ходя да го продавам. Така че, от глад няма да умра, по-скоро от преяждане с мед. Белята, е че доставчика на интернет не приема заплащане в натура...Та така ,срокът изтича на 13.10.2010г., което вероятно значи 00:01 тази нощ, или същото време на следващата вече няма да съм онлайн...“.
      „Чел съм доста твои постове и съм научил доста неща... жалко, че ще напуснеш форума за толкова време“, отговори му потребител на форума с псевдоним „GetFun“. Иван въздъхна и изключи машината. Беше ги уведомил. Нямаше индикации някой да иска да му помогне, на което не се и беше надявал, затова си легна да спи.
       
       
      След цял ден прекаран в разхождане из града и разпитване в магазини, складове и таксиметрови фирми дали има свободно място за работа, късно вечерта Иван грохна на пода в стаята си. Не се беше чувал с Мария, защото телефонът му беше спрян, поради просрочване на плащането на сметката. Навсякъде, където беше питал, му бяха казали, че няма изгледи скоро да се освободи място за нов работник. Хората продължаваха да не купуват от меда, в създаването на който той участваше и от който беше получил солидно количество буркани, които да предлага от врата на врата и по улицата.
      Накрая все пак реши да седне на стола пред бюрото и да включи компютъра. Кой знае, можеше все още да има достъп до интернет. Оказа се, че има. Влезе във форума и започна да чете съобщенията под неговото, които не беше видял снощи.
      „Да се върнеш по-скоро , аз ти пратих лично съобщение , обърни внимание...До следващ пост , и ...внимавай с меда“, шеговито му беше написал човек с форумно име „Анинфид“. В съобщението нямаше нищо съществено освен благодарности за знанията, които Иван беше споделил. „Sliderum, плюс на малките населени места е, че хората си оставят всичко на дефолт (BTC ADSL unsecured примерно)... На едно приятелче в Кранево като я беше закъсал му намерихме една хубава антена за вифито и имаше мнооого богат избор от мрежи“, пишеше друг.
      Иван реши да напише:
      „Може би все пак ще се изкара още едно денонощие, още не е спрян достъпа. Остава да е през нощта на 13-ти срещу 14-ти, т.е. 13-ти да е включен като заплатена дата. Както и да е. Утре ще се разбере окончателно, когато отново излезе възможността да седна пред компютъра, защото през деня ще съм понатоварен с дейности и събития, част от тях със съдействието на .....е той човека си знае кой е.“.
      „Ами освен успех в търговията май друго в момента нямаш нужда стискам палци да продадеш повечко мед и да те видим скоро на линия :)“, отговори му човек, подписал се като „iliev72“. Иван му написа: „Благодаря!“. „И заем от едни 10-20 лева няма да откажа, ама нейсе“, помисли си още.
       
       
      На входната врата се звънна. Младият мъж стана и отиде да отвори. Докато се приближаваше към врата, се зачуди кой ли може да го търси по това време. Дали не бяха техници, които идваха, за да му спрат достъпа до интернет?
      Оказа се един съсед, когото познаваше по лице, но с когото винаги само си бяха кимвали и чието име не знаеше. Човекът леко лъхаше на алкохол.
      -          Момче, я дай един буркан мед! И без това няма какво да го правите, да не седи нахалост.
      -          Господине, този мед не ми е даден за лично ползване, трябва да го продавам. Шефът ми е казал под 8 лева да не приемам за буркан, но на вас мога да ви дам един за 7 - каза Иван.
      -          Нагло *censored*! – изрева безименният мъж. - Пари ще ми иска! Ти луд ли си, бе? Това, че ти по цял ден се хъшласваш[1] по града и така и не успя да си подредиш живота, изобщо не трябва да те кара да си мислиш, че аз, за разлика от теб, нямам разходи! Ти, алчен кучи сине! Затрупал си се целият в мед и живееш сред него, намръщен като бурсук, обаче ти трепва веднага мишото сърчице, когато някой те помоли за един шибан буркан, а?! Хайде, оставям те да си помислиш дали е редно да се държиш така с хората и дали утре пак ще ми откажеш!
      Пияният се завъртя с гневно, олюляващо се движение и на лек зиг-заг изчезна в мрака. Иван тихо затвори вратата, заключи я и се върна в стаята. Поседя малко прав в тъмнината, взрян в студената светлина, идваща от монитора на компютъра. След това излезе, отиде в кухнята и започна да вади бурканите с мед, прибрани в платнени торби. След като ги извади, бързо започна да ги отвинтва и да излива съдържанието им в мивката, като преди това беше поставил тапата на канала ѝ. Когато изля и последния буркан с мед, мивката се беше напълнила над половината.
      Иван излезе от кухнята, върна се в стаята си, отиде до бюрото, клекна, изключи от разклонителя щепселите на компютъра и монитора, бутна стола плътно до бюрото, изпъна постелката на леглото и излезе от стаята.
      Когато се върна в кухнята, отвори хладилника, извади останалата в него храна и я хвърли през прозореца. Кучетата и котките на сутринта щяха да имат какво да закусят. Върна се обратно пред мивката, наведе се и си потопи главата в сладкия мед. Усещаше как лепкавото вещество влиза в ушите и ноздрите му. Започна да крещи. Крещеше от гняв, крещеше от мъка, крещеше от ужас. Крещеше, но меда не позволяваше от устата му да излезе звук, виковете му резонираха обратно.
      Очите му бяха широко отворени и отново гледаха в другото измерение. От тях се стичаха сълзи. Сълзи от мед.
      ***
      През това време във форума мъж с псевдоним „mr_nobody“ беше написал и публикувал следното съобщение:
      „Надявам се все още да не са ти спрели нета и да прочетеш поста ми. Мисля, че можем да си бъдем взаимно от полза, защото аз имам реципрочен проблем. От липса на финикийски знаци не се оплаквам, но за сметка на това никъде не мога да си намеря хубав, домашен, биологично чист, захаросан мед, в който няма захар и не е топен. В момента купувам от един частник, който има магазин за ел. части в квартала и не е лош, но не бих казал, че е кой знае какво. Точно сега го привършвам и имам намерение да дам едни 100-120 лв., за да се запася за зимата, а ти си човек, който е доказал както интелигентността, така и почтеността си и след като казваш, че качеството е отлично, защо да не купя от теб? Ако си някъде из североизточна България би било чудесно, но и да не си - има Еконт, има Спиди... Прати ми някакъв телефон на лично съобщение, ако проявяваш интерес, моля те.“
       
       
       
       
      София, 12.08.2016 г.
      [1] Думата идва от „хъшлак“ - м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана
    • от n.miroslavova
      Какво точно означава или от къде произлиза частицата "се" и защо я използваме за всички видове род и число - аз се събудих, ние се събудихме, не ми се спи.. и т.н. Един чужденец ме пита и направо не знаех как да му обесня, при положение, че даже и на мен не ми е ясно  
    • от Aliya
      Древният ведически санскрит – един от най-старите индо – арийски езици, е произлязъл от древния български език на нашите прадеди, населявали земите ни от най-древни времена. Нашите праотци не само са дали начало на световните езици на човечеството, но са и предали и най-древните религиозни учения и мъдрост на съвременното човечество. Българите са най-стария човешки род, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя.
      Това се потвърждава и от факта, че хиляди български топоними са разпространени из цялата Земя, а най-много от тях са запазени в Индия (http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/219-2011-01-31-01-52-24.html) с разпространението и запазването на санскриткия език като езика на свещените Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная) на шрутите (чутите), предаващи от ухо на ухо древна религиозна мъдрост, още преди възникването на писмеността.
      Тази най-древна религиозна мъдрост е произлязла от нашите земи, а впоследствие разпространена из целия свят и световните религии- индуизъм, будизъм, християнство, ислям.
      Учените са се обединили около идеята, че има обща Прото индийско-арийска религия и един общ език, който се е разслоил на различни езици (Вавилонската кула). Досега обаче е скриван фактът, че този прото език е древнобългарският език, говорен и до днес от българите, а българските руни са най-древната писменост в света!
      Доказателства за общи думи, преминали в санскрит от българския език можем да намерим в следните общи думи:
      kara -to act, work, - Sanskrit, also karma - action, deed, work, fate. - КАРАМ - карма
      tamas - sloth, darkness – Sanskrit - ТЪМНИНА
      kala "black, dark blue" Sanskrit – калугер – чернодрешковец
      jam - to eat, chew - ЯМ
      kad - eat - Sanskrit – кът, кът за кокошки – яжте, яжте
      kanana - throat- Sanskrit, - kanta –neck гърло. Викна кански !!!!!
      stri - woman - Sanskrit - стрина
      sakha "friend" Sanskrit, - съкъ - приятел
      dina "day" Sanskrit, ден, and dinakara "Sun." – който прави деня
      Veda Sanskrit – ведам, знам
      kakh/gaggh - to laugh - Sanskrit – кикотя се
      tan- to sound - Sanskrit, - звуча, тананикам
      tantra - instrumental music, musical note - нота (тананикъм, зън-зън, зигъра-зан; на английски sing - пея)
      kupa - well, pit - Sanskrit – копая дупка
      bala - strength, stoutness – Sanskrit – боила
      bal "to live, be strong" Sanskrit – бол, силен, много
      yug - to join,unite, mix-Sanskrit, - впрягам в иго, в ярем
      also yoga -union, a spiritual discipline - иго, впряг, ярем, дисциплина
      lul - to shake, agitate,- Sanskrit (люлея се)
      dvau - two – Sanskrit – две
      tri - three - Sanskrit – три
      (http://rechnik.samoistina.com/)
      Brahman - Sanskrit brahman; literally, growth, evolution, swelling of the spirit – бреме (нося), бременност, пълният с живот Абсолют – Браман (бремен)
      chakra - Sanskrit cakra: wheel - колело, чакрък
      Shruti - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
      Смрити - смърти (смърт) - запаметени знания от Веда с временен характер на тематиката
      "Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!)
      Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная)! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на истинското духовно познание, навлязла в Индия чрез древните българи траките.
      Ето защо Веданта и нейната Йога система (система за свързване с Бога) изобилстват от български думи:
      БОГАМ - така се нарича на санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
      БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ (http://palani.org/bhogar-biography.htm)
      ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
      ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити
      ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
      БУДА - Будният, просветленият е от племето на Саките (Скитите или Траките според древни летописци), и е бил със сини очи.
      От племето на Саките е и Рама, един от най-изявените духовни водачи на човечеството преди Буда.
      Според древните скрижали на Пураните племето на Саките се е наричало още племето на Слънцето и е обожавало Бог Сурва или Сурия, Бога на Слънцето, в така наречената Коладев - Коледа (семейно празнуване на божеството), български народен древен празник и до днес !!! А самият Буда е проповядвал на учениците си в Сарнат или Гората на сърните, чието българско значение и звучене се е запазило и до днес. Бащата на Буда Свободана и майка му Мая са с типичните български имена. http://en.wikipedia.org/wiki/Shakya
      Бог Сурва (Бог на Слънцето) е едно от 5-те проявления на върховния Бог, като другите четири са: Вишну (Поддържащият живота), Шива (Трансформиращият, пробразяващият живота), Деви (Първата / Първати, Богинята - майка, женското начало), Вигниса / Ганеша (Бог на интелекта и мъдростта, този, който премахва пречките).
      Намираме тази най-древна религиозност на земята най-напред в пред-тракийските обичаи на нашите деди, и в легендите за Орфей, и в тракийските вярвания и обичаи, и в народните ни песни и обичаи.
      Намираме я и при Заратустра и в езика Авестан в Иран, а оттам религиозната традиция е пренесена и запазена въд Ведите и Санскритския език, Гитите и Упанишадите на Индия.
      Намираме я и при древните египтяни и техният Бог на Слънцето, Богинята - майка на плодородието, Бога Шива или Хор на прeобразяването и смъртта.
      У нас българският език продължава да е пазител на древната религиозност на нашите деди, като доказателства за това са запазени и в прочутата Веда Словена – сборник от началото на 20ти век, в който са събрани български народни песни от района на Родопите и Странджа. Веда Словена разкрива пряка връзка от българската към индийската духовност. Преди 150 г. в Родопите пеят за Вишну, Агни и Сива (Шива). Откъде поробените българи знаят за тях и ги носят в народните си песни? http://www.spisanie8.bg/рубрики/загадки/1968-пъзелът-веда-словена.htmlhttp://www.bulgaria88.narod.ru/VedaSlovenaFenomen.htm
      И защо Веда Словена е така преследвана и неразпространена от нашите културни институции, отговорни за запазването на живия български дух, като дори и малкото й версии в интернет са сваляни и скривани!?
      Характерно за езика и духовността на първите хора на земята – българите и българския им език, е вярата в единен Бог, който има три проявления Тримурти - Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият живота); характерно е и почитане на Майката Природа и обожествяване на нейното плодородие, еднакво почитане и на мъжкото, и на женското начало в света, за което говорят множеството предтракийски и тракийски каменни олтари.
      Природните стихии са били разбирани с проникновение поради заложеното в древните българи чувство за единение с природата и нейните сили. Древните българи са считали стихиите за свои братя и сестри и неправилно днес се интерпретира уважението на човека към природните сили за наличието на някакво многобожие и езичество. На всяка една природна стихия древните българи са дарили име и са я почитали като част от кръговрата на живота. Така например:
      - Деус е Небето и бащата на всички природни стихии. Това е Небесният баща Сабадеус (Сабазий), който е почитан като Тракийския конник в тракийската религия. По-късно той е наречен Зеус или Зевс (Гърция), а също и Юпитер (Римляните), Дионисий и така нат.
      - Сурва, син на Деус (Сабазий) е Слънцето или светлината, което язди колесница със седем коня (седемте планети), което говори за доброто познаване на астрологията от нашите деди.
      - Агни е Огънят и неговият брат близнак Индра Гръмотевицата,
      и още много други древни наименования на природните стихии, които с времето и със загубата на човешката неразривна връзка с Единството на Природата са били обожествени в пантеон от богове.
      Преклонението пред Единия Бог в древните българи обаче е недвусмислено и то е пренесено както в древната персийска, в древната индийска, древната китайска, така и в древната египетска религиозност. Характерен за нашите деди е бил стремежът към единение на човека с Бога, символизиран от широкоразпространения древно български тракийски знак: IYI
      Този знак IYI олицетворява вечния стремеж на човека от най-дълбока древност до днешни дни да се слее с Бога.
      Едновременно с това Абсолютният Бог е почитан и в своето женско проявление и начало на Майката Природа с нейното плодородие и изобилие.
      Древните българи са водели естествен и в пълна хармония с природата живот, като за тях кръговратът на живота и смъртта е бил приеман като възможност човек да научи Божиите уроци по време на своя настоящ живот. А смъртта е била облекчение и завръщане към Бога Създател. Ето защо при траките виждаме запазени тези древни религиозни учения с ритуалите им на тъгуване и оплакване при раждане на новороденото, което има да премине през тежки житейски уроци; и веселие и празнуване при погребенията, които са изпращали душите отново при Създателя им за покой и мир. Ето защо траките не са се страхували от смъртта и са плашили до смърт своите врагове в битките.
      Древните българи са познавали и силата и геомагнетизма на Земята, за което свидетелстват и мегалитните каменни оброчища, както и скалните пещери и ритуални места, в които древните са се зареждали с енергията на Земята. На принципа на използване на земния геомагнетизъм и превръщането му в енергия са построени и древните пирамиди, с които е осеяна цялата земя, включително и по нашите земи. Местните жители и в Америка, и в Китай, и в Египет говорят, че тези ненадминати по своето съвършено строителство пирамиди и мегалитни структури са построени от едри бели хора, рижи или руси със сини очи, каквито са и характеристиките на нашите прадеди траките.
      - http://eklekti.com/древните-траки-са-откривателите-на-ам/
      - http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=10201322497164082&set=a.3667024873882.2132071.1222617548&type=1&theater
      Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро! (http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/03/who-were-ancient-giants-of-north-america.html)
      Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча - те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли - с лодки.
      П.С. За съжаление никой не се осмелява да ги нарече Българи - дори и сравнително прогресивни исторически сайтове - въпреки очевидните факти по нашите земи, свързващи нашата най-стара на света култура и цивилизация с древните строители на мегалитите в Америките и навсякъде по света.
      Бинарният код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, е създаден преди поне 5000 години. Можем да го намерим отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените - на древен китайски език Жоуий или още И-Дзин.
      Според Китайската митология автор на Книгата на Промените е Пао - Хси (наричан още Фу Хси) - един от трите главни суверена на Китай, дарили на китайците земеделието, риболова, билкарството, металолеенето. Тези герои на китайските легенди ...са били дълголетници и са представители на древните българи - скитите, навлезли в Северозападна Индия, а след това и в Китай през третото хилядолетие преди Христа. Техни са мумиите на високите зеленооки хора, облечени в български вълнени носии и с калпаци на главите. Те са били мистици с тайно познание за света и природата и са били почитани от местното население като полубогове. (
      Древните българи са били огромни светли хора със сини очи, рижи или руси, които са живеели много по-дълго от нас. Това са и така наречените нефилими или исполини в Библията. Първите хора са били различни от днешните хора - защото климатът е бил различен - по-влажен, с огромна растителност и огромен животински свят. Постепенно климатът на Земята се променя - и хората, и животните, и растенията се смаляват, за да се изхранва, човекът трябва да развива земеделието. Нашите деди са първите земеделци, първите занаятчии, първите развили писменост. Въпреки, че вече не сме толкова големи и не толкова руси, генът ни остава непроменен - генетичните изследвания доказват, че генът на българите е оригинален и непроменен в продължение на хилядолетия. http://kolevm38.blog.bg/history/2014/01/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1225222
      Едни от най-древните мегалитни строежи се намират на Небет тепе в Пловдив (Evmolpia)-4-5 хилядолетие пр.Хр. Там ясно може да се види по размера на използваните за градежа блокове как ръстът на хората се е смалявал с хилядолетията.
      По време на разкопките на този обект 1985-87 г., той се охраняваше и консервираше за поколенията. По сведение на археолози, участвали в тези разкопки, от тогава обектът на Небет тепе е оставен умишлено на произвола на съдбата, за да изчезнат и последните сведения за него. Междувременно всичките доказателства и артефакти бях "случайно" запалени и ограбени. Става въпрос за 16- годишните пручвания на Евмолпия от археолога Атанас Пейков.
      У нас много от тези мегалитни или циклопски градежи са били умишлено разрушени и накълцани на чакъл по време на турското робство. Под земята ни има още много доказателства - но някой не иска и не дава възможност да се копае, или ако го прави, праща своите слуги, които веднага да скрият и изнесат в чужбина неудобните артефакти.
      Людмила Живкова имаше властта и силата да разпространи истината за древната слава и величие на българите. А това беше крайно опасно за някои - и тогава, и сега.
      Прави ми впечатление колко много е бързала да събира фактите и да търси съдействието от страни като Индия и Мексико, които пазят многобройни неоспорими доказателства за нашето древно присъствие там - посетила е тези две страни една след друга малко преди да умре по странен начин ...
      Въпреки всичко обаче, въпреки робствата, и днес в народната мъдрост на българите е запазена онази древна религиозност на дедите ни, която продължаваме да пазим с многобройните си пословици и поговорки, песни и предания, житейска мъдрост и упование в Бога.
      Историята на България е историята на човечеството от неговото първоначалие. Ако се разбере за България, ще се разбере и останалото - че хората не са произлезли от маймуните, а от Бога и че са познали Златен век в зората си, това, което в Библията е наречено Раят. След този Златен век обаче хората са тръгнали стремеглаво надолу - в Библията това е моментът на човешкото падение и отклонение от Божията истина на Мирозданието.
      Разбира се, в Библията всичко е описано иносказателно. Докато в нашата българската история истината е очевидна - някогашната ни древна българска култура е била културата на единението с Природата и със законите на Божието мироздание. Българите са Божият народ, запазил и до днес божествените си качества - любов, сърдечност, доброта и човешка естественост. Тези качества, според много мъдреци - и наши, и чужди, ще помогнат да се възроди човечеството и ще го спасят.
      Когато християнското учение се появява по нашите земи, ние сме едни от първите народи, които го разпознават и признават неговата божественост. Ранните християни са обитавали българските земи от самото начало на християнството и те дават началото и на богомилското движение, и на исихазма в православието.
      Българската народна мъдрост е тази, която запазва православното християнство от посегателствата на политическите заигравания на запада, както и от войнстващия псевдо ислям на изтока и Турция.
      Пак българската народна мъдрост ще е тази, която ще спаси българите от нечовешките модернистични времена на бездуховния неолиберализъм и неговите псевдо толерантности към античовешки перверзии като хомосексуализма и педофилията, насочени към разрушаване на божествената връзка родители-деца, мъж-жена, дух и материя.
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване