Една крачка

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеството други. Не е лесно да се ориентираш във вселена от врати, още по-малко, когато доста от тях са отворени, златни или изглеждат излюзорно - примамливи. Изгубен там не е много сигурно дори, че ще намериш онази прогнила врата, която е покрита с паяжини, но крие чудесата на един свят, за когото би завидяла и Алиса, а няма да си поредния изгубил се.

Но не се тревожи за това, аз винаги ще съм до теб. Ще поемам пръстите ти нежно в ръцете си и ще ги докосвам до всяка врата, докато не откриеш тази, при чиито допир сърцето ти ще изтръпне в онази сладка умора на постигнатото щастие. Страх те е, че ще ни отнеме цяла вечност ли - Нека ... ще си видял доста от множеството врати, ще си почувстал множеството вселени зад тях, не си ли залужава за теб. Страх те е, че някак си ще пропуснем твоята врата ... нямаш ли вяра в собствените си сили, усещания, нямаш ли вяра в теб самия, че ще познаеш тази част от теб, която се съдържа във вратата... май я нямаш, а. Не ме интересува особено, страхът ти е мощно оръжие, което може да замъгли всяка вяра ... аз ще съм до теб и ще те водя, докато уморен не се примириш с досаждането ми ... не се примириш до толкова, че да забравиш раздразнението си спрямо мен, не забравиш страховете си, и потънал в тази забрава не се сетиш, че винаги си търсил нещо ... ето, аз ти давам шанс да го намериш. При това не сам, както много хора - аз винаги ще съм до теб.. за какво иначе са приятелите

Когато ти намериш твоята врата, сам трябва да я отвориш. Колкото и да те обичам и да искам да отнема и този товар от теб - не мога. Не мога да направя избор, който е твой. Чудиш се дали да я отвориш или не. Хайде, посмей, бъди жив в своята дързост. Намери себе си, намери и всичко друго, което ще видиш по този дълъг път.

И най-неусетно прекрачваш прага ... мислиш си, че първата стъпка не е била толкова трудна, колкото си предполагал, нали. Нека обаче ти кажа едно - първата стъпка я направи още в момента, когато в съзнанието ти изплува мисълта за "твоя врата", която трябва да намериш. Най-големите врагове за нас сме самите ние. Никой не може да те спре, освен ти сам да се спреш. Първата стъпка не беше в крачката ти, не беше и в отварянето на тази врата ... ти я направи, когато не обори вярата си, че това е "Твоя път".. Гледаш ме съсредоточено, докато проумееш думите ми, а после се усмихваш някак глуповато, всякаш истината за кракчата и самата врата през цялото време са били пред носа ти. А не бяха ли? Нима си мислиш, че сме извървяли стотици километри, докато разглеждахме тази чудновата галерия от врати ... не, дори и не помръднахме от мястото си. Те сами идваха при нас, докато ти сам не сграбчи една и не я задържа при себе си. А после казват, че е лошо да наречеш нещо "твое". Глупаци .. отчасти. Не се привързвай много към този път, нищо че е твой. Когато вложиш твърде много от себе си в него, той също като теб самия може да те подведе, да те отмъкне на стотици километри от целта ти. Но не се тревожи за това. Все пак мястото ми до теб означава, че винаги ще те предпазвам, дори от теб самия. Не се чупи като малко дете, колкото и да искам да се гордееш, че сам си намерил този път, обичта ми към теб не може да те остави сам на произвола на хилядите трудности. Аз няма да мина пътя вместо теб, просто ще съм покрай теб. Ще вървя пред теб, за да го проправям, но не и да го разчиствам. Ще вървя пред теб, за да ти припомням аромата на рози като ги хвърлям в краката ти - не се страхувай, че ще ги настъпиш, колкото и да са красиви, остави да изживеят смисъла на своя живот - да ти донесат аромата си. Не забравяй обаче да ги споделиш и с другите, които ще срешнеш по този път, те също може би са забравили мириса на тези цветя. Не, не ми давай роза. Не се нуждая от нея, за да черпя от красотата й. Аз знам какво е розата, истината за нея ми е позната и не се нуждая от обекта, за да оценя качествата му. Ще хвърлям в краката ти и други неща, а да не ги забравяш, за да не се загубиш в себе си и чувството ти за липса, вместо да продължаваш напред.

С тази горда крачка насред хилядите листа от роза си като истински Цезар. Той е могъл да върви по пътя с бодра крачка и изглеждайки силен като гранит. Има ли смисъл обаче. Не ме интересува колко силен можеш да си, за да не плачеш, а дали можеш след като си бил долу - на земята, стъпкан и поруган, плачейки и безбожно наранен, да станеш и да продължиш без да спираш сълзите, но и без да се оставяш те да те победят.

Върви по розите след мен. Винаги ще съм на крачка пред теб. Не, не искам да съм нещо повече от теб. Не ти го и доказвам по този начин. Нямам какво да докажа. Вървя пред теб, за да виждаш малка светлина, която да убива страха ти, а не да побеждава неприятелите ти. Аз не съм войн. Ти самият си войн на твоето поле, по и на твоя път. Твой битки никой не може да води, само ти владееш и позначаш ситуацията.

Върви. Недей да спираш - недей да бързаш. Краят на пътя няма да дойде нито по-рано,нито по-късно от уречения момент. Нима още не си разбрал, че всяко нещо се нуждае от време и то не какво да е време, а един точно определен миг, в който да се прояви. Той не зависи от теб, но от теб зависи да вървиш към него, така че ме следвай. Недей да изоставаш.

Пътят е дълъг, нали? А дори не си отворил още вратата. Не си я намерил. Ела с мен и сложил ръка в моята - докосни и тази врата. Твоята ли е - не,нали. Нищо, скоро ще намерим и твоята. Важното е, че не си сам. Не забеляза ли, че освен мен около теб в търсене на своя път са и други хора. Говори с тях, помагай им. Те може все още да не са забелязали, че не са сами и се чувстват изоставени. Но не се отделяй от мисълта за твоята врата. Може да е следващата.

Е, как е първата ти крачка?

`Fallen_Angel`

"Крайният резултат на всяка връзка, в която двама души са като едно цяло, е двама получовеци."

"Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любов е начина, по който съществува вселената, нейната същина. Вие можете да преживеете любов до степен, съответстваща на вашата готовност да гледате на нея като на своя изходна точка и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгвате да я търсите. Тя не е "някъде". Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която идва при вас, когато не е длъжна. Вие не можете да извикате и задържите нейното присъствие. Истината е, че не е нужно да я трупате, да се запасявате с нея. Любовта ви принадлежи само, когато я отдадете."

"Да се нуждаете от нещо е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързани към подобно схващане, за вас в света има един човек, когото можете да притежавате като необичащ вас: този от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате този, от когото се нуждаете, и не можете да бъдете обичани от него. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Любовта е единственото нещо, което дори времето не може да заличи. Тя е това, което сте вие и откъдето идвате."

"Любовта не е просто отдаване. Тя е разумно отдаване и разумно въздържане. Тя е разумна похвала и разумна критика. Любовта е разумно спорене, противопоставяне и напътствие, ускорение и задържане, успоредно с морална подкрепа. Думата "разумно" показва необходимостта, а преценката изисква нещо повече от инстинкт, тя изисква премислено и често болезнено вземане на решения.

Любовта е действие, дейност, а не чувство. Винаги когато си мислим, че вършим нещо само заради другите, по някакъв начин се опитваме да избягаме от своята отговорност. Каквото и да правим, то става, защото такъв е нашият избор, а това е нашият избор, защото той ни задоволява най-пълно."

"Истинската любов признава и уважава неповторимостта и независимостта на партньора."

"Един брак не може да се смята за истински успешен, ако мъжът и жената в него не са най-добрите критици един за друг. Това важи и за приятелството. Взаимната любовна конфронтация е важна част от всички успешни и значими човешки взаимоотношения. Без нея те не достигат дълбочина и успех."

"От всички хора, които търсят нашето внимание, трябва да изберем онези от тях, които заслужават да бъдат обичани. Следва да бъдат взети предвид много фактори, но преди всичко това е способността на бъдещия ни партньор да отговаря на нашата любов с духовно развитие. Да се опитваш да обичаш човек, който не може да оползотвори това чувство и да отговори с духовно издигане, значи да загубиш енергията си напразно. Истинската любов е ценна и тези, които са способни да я упражняват, знаят, че тяхната обич трябва да бъде колкото се може по-добре фокусирана чрез самодисциплината."

"Висша цел в живота си остава духовното израстване на личността, самотното покоряване на върха, който може да бъде покорен само ако си сам. При истинската любов "жертвата в името на духовното издигане на другия води до лично израстване."

"Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си.

Не настоявайте тя да пристигне веднага. Може още да не сте готов за нея или да не сте достатъчно напреднал, за да привлечете онази любов, която желаете.

Не се примирявайте с когото и да е само за да сте с някого. Уточнете изискванията си. Каква любов искате да привлечете? Избройте качествата, които наистина желаете да са налице във взаимоотношенията ви. Развийте тези качества в себе си и ще привлечете човек, който ги притежава.

Помислете кое пречи на любовта да дойде при вас. Може би сте много критични? Или пък смятате, че сте недостойни? Или изискванията ви са неразумни? Филмова звезда ли търсите? Може би ви е страх от интимността? Или пък смятате, че не сте симпатични?

Бъдете готови за любовта, когато тя дойде. Подгответе почвата и бъдете готови да я подкрепите. Обичайте и ще бъдете обичани. Бъдете открити и възприемчиви за любовта."

"Без автономност любовта се основава по-скоро на бедност, отколкото на сила, на желание за бягство, отколкото за разширение. Балансираната връзка позволява на личностите, участващи в нея, да бъдат отделни същества, да запазят своята индивидуалност, да следват собствения си растеж и да се съберат по избор и воля, в свобода и цялостност. Това право не може да бъде дарено от партньора ако първо го нямаме вътре в себе си.

Автономността е жизненоважна за личната отговорност. Ако не можем да схванем себе си като отделни същества, не можем да поемаме отговорност за своите действия. Оставаме пасивни, хленчещи и оплакващи се от състоянието на своите дела, ръководени от нетрайната прищявка на групата, културата, партньорите или родителите ни.

Липсата на автономност често се характеризира с обвиняване. Ако обвиняваме други за своите проблеми, ние все още не сме се индивидуализирали. Това често се вижда в двойки, които са прекалено вплетени един с друг. Обвиняването поставя и волята, и отговорността извън нас. Ако сме заземени в своята автономност, тогава ние сме причината за своя живот и сме способни да поемаме отговорност, можем действително да направим промяна. Ако считаме за виновен някой друг, можем само да чакаме той да се промени. Можем да чакаме вечно."

"Защо любовта е така изплъзваща се, когато е нещо така просто? Литературата изобилства от саги за любовта и нейната загуба, саги, които познаваме твърде добре от личния си опит. Нищо не ни въздига така, както разцветът на любовта, нищо не ни опустошава така, както нейната загуба. Представлявайки един дълбок архетипов опит, любовта е силата, която движи живота ни. Не можем да живеем без нея, но светът крещи от нейния недостиг."

"Обаянието на любовта е, че тя отваря път към по-широко съзнание. Когато се влюбим, внезапно се лишаваме от своите защити, освобождаваме се от себецентрираните си навици и добиваме подтик за едно по-широко виждане на света. Любовта стопява нашите ригидни нагласи и променя психичната ни структура. Когато сме влюбени, виждаме нещата по новому - цветовете са по-ярки, местата добиват ново значение, интересите на любимия стават наши собствени интереси.

...Любовта носи духовна пробуда и загубата й поражда дълбоко отчаяние. Понякога тази загуба ни откъсва от нашето чувство за божественост - състояние, което може да бъде понесено трудно след експанзията и повишената будност, донесени от любовта."

"Мистерията на две личности е като контакта на две химически вещества. Ако има реакция, се трансформират и двете."

"Една от най-трудните за приемане движещи сили в сферата на любовта и връзките е танцът между Ерос, силата на живота, която съблазнява и обединява, и Танатос, силата на смъртта, която разделя и разрушава. Ерос е син на Афродита, сияйната богиня на любовта и красотата, докато Танатос, роден от богинята Нощ, вирее от мрака на нашата липса на съзнание.

Когато влезем в някаква връзка, ние радостно се носим на крилете на Ерос. Чувстваме се призвани напред, към единение, към сливане и разпадане. Протягайки се отвъд себе си, отвъд своето малко его, ние докосваме нещо по-голямо, по-широко, по-дълбоко. Тръпнем и се разширяваме. Това е, за което жадуваме, към което се стремим, заради което си струва да се живее.

Онова, което се крие в мрака на несъзнаваното довежда до смъртта на любовта. Нашите несъзнавани модели саботират връзките, намират причини за битки, дистанцират ни от нашия любим и тласкат поведението ни в посоки, за които съзнателният ум съжалява. Липсата на съзнание в нашия партньор ни дразни и ни кара да искаме да се оттеглим. В намеците, които отправяме към недостатъците на нашия партньор, липсва осъзнаване на собствените ни недостатъци и една сутрин се събуждаме и виждаме, че нашият любим стои с опакован багаж и ни казва: "Всичко свърши". Тогава се изправяме пред лицето на Танатос. Подобно на Ерос и Танатос е сила, която не можем да контролираме, която ни кара да се чувстваме безпомощни.

Не е възможно да имаме Ерос без Танатос. Това не означава, че всички връзки трябва да свършват трагично, а че събирането и разделянето са две неделими стъпки в един единен танц. За онези, които искат само събирането, Танатос става краен в това тяхно настояване. За онези, които почитат отделността, дистанцирането, недоразуменията и отчужденията като част от потока и растежа на връзките, танцът на Ерос може да се обновява вечно.

Можем да избегнем болезнената страна на Танатос, ако помним, че трябва да почитаме неговото присъствие. Трябва да заявим, а не да отричаме своята нужда от определено количество отделност, своя страх да не бъдем погълнати, и да разберем, че същият страх в нашия партньор не е твърдение за нас, а представлява нуждата на Танатос да балансира връзката, така че Ерос да може да продължи танца на любовта и привличането."

"Когато даваме всичко, ние разоряваме себе си. Липсва ни център, към който другите могат да бъдат привлечени, защото - съвсем просто - "вкъщи няма никой". Вътре в нас няма никой, когото да обичат, защото ние сме се раздали."

"Натрапчивата нужда да се фиксираме върху другите, съчетана с прекомерни грижи и намесване в техните работи, е поведение, което възниква от собствените ни отречени нужди от такива грижи. Лишени от контакт със собствените си нужди, ние прекомерно се настройваме към нуждите на другите, надявайки се в замяна да спечелим правото да бъдем обичани. Постъпвайки по този начин ние отказваме на другия правото му да разчита на себе си, да прави своите грешки и да се учи от тях, и да се развива със собствената си скорост. Съзависимостта не е акт на любов, а мания, маскирана като любов."

"Стивън Р. Кърви, авторът на "Седемте навика на високоефективните хора", споделя с нас съвета, който е дал на един човек, който чувствал, че вече не обича жена си, нито тя него.

"Обичай я", казал той на човека.

"Казах ви, чувствата вече ги няма", отвърнал онзи.

"Обичай я", повторил Кърви.

"Вие не разбирате. Чувството на любов просто го няма", повторил човекът.

"Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е добро основание да я обичаш."

"Но как обичате, когато не обичате?", попитал човекът.

Кърви отвърнал: "Приятелю, любовта е една дума. Затова я обичай. Служи й. Жертвай се. Слушай я. Изпитвай емпатия. Цени я. Утвърждавай я. Готов ли си да правиш това?

Любовта е чувство, да, но чувство, породено от дело. Любовта е всекидневно, дори всекичасно съзнателно ангажиране с изпълнено с любов и грижи поведение към нас самите и към другите. Когато чувството отслабне, наша отговорност е да открием начини да създадем нова любов. Подобно на добре гледана градина, наградата си заслужава усилията."

"Интимността, както правилно посочва Томас Мур, е свързана с представянето на дълбоко вътрешни аспекти от Аза. За да имаме интимност, първо трябва да имаме чувство за Аз. Трябва да бъдем интимни със собственото си вътрешно, да знаем своите нужди, желания, страхове, граници и надежди. Чрез знанието за Аза вътре в нас можем да почетем Аза, живеещ в другия. Трябва да бъдем способни да обичаме достатъчно собственото си Аз, за да го поднесем открито на някой друг. Това не може да стане, ако нямаме любов към себе си.

Как можем да имаме интимност с другите, ако сме дистанцирани от собствения си Аз? Как можем да се протегнем до другите, когато сме затънали в срам и критичност? Как можем да се отнасяме с уважение към другия, ако се отнасяме малтретиращо към себе си?

По принцип любовта към себе си е акт на отнасяне към себе си по начина, по който бихме се отнасяли към някой друг, когото обичаме - с уважение, почит, състрадание, с чувство и разбиране, гордост и търпение.

Нашите отношения с другите отразяват отношението ни към самите нас. Ще открием, че другите се отнасят към нас по начина, по който очакваме да се отнасят. Любовта към себе си е основа за любовта към другите."

"Натрапчивата нужда да се фиксираме върху другите, съчетана с прекомерни грижи и намесване в техните работи, е поведение, което възниква от собствените ни отречени нужди, ние прекомерно се настройваме към нуждите на другите, надявайки се в замяна да спечелим правото да бъдем обичани. Постъпвайки по този начин, ние отказваме на другия правото му да разчита на себе си, да прави своите грешки и да се учи от тях, и да се развива със собствената си скорост. Съзависимостта не е акт на любов, а мания, маскирана като любов."

"Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

members.tripod.com

ТАНЦ НА ЛЮБОВТА

"Да познаваш своето оригинално лице - това е началото на истинската любов, празнуването на живота. Ти можеш да дадеш толкова любов - защото тя не е нещо, което може да се изчерпи. Тя е неизмерима, нея не можем да я изчерпим. И колкото повече даваш, толкова по-способен ставаш да даваш още.

Най- прекрасният опит в живота е, когато просто даваш без всякакви условия, без всякакви очакавания, даже не очаквайки простото "благодаря". Напротив, истинската любов се чувства задължена по отношение на човека, който я е приел. Той е можел да я отхвърли. Когато ти започваш да даваш любов с дълбоко чувство на благодарност към всички онези, които я приемат, ще бъдеш удивен от това, че си станал император - ти вече не си бедняк, просещ любов, чукащ на всяка врата. И тези хора, на вратата, на които ти чукаш, не могат да ти дадат любов, защото те самите са бедни. Бедняците просят любов един от друг и се чувстват разочаровани, гневни, защото любовта не идва. Но това е неизбежно. Любовта принадлежи на света на императорите, не на бедняците. А човек става император, когато е толкова пълен с любов, че може да я дава без всякакви условия.

Тогава идва още една изненада: когато ти започнеш да даваш любов на всички, даже и на непознатите - въпросът не е в това на кого даваш, просто самата радост да даваш е толкова голяма, че каква разлика има кой ще се окаже на възприемащата страна? Когато това състояние идва в твоето същество, ти продължаваш да даваш на всеки - не само на човешките същества, но и на животните, дърветата, далечните звезди, защото любовта е нещо такова, което може да се предаде дори и на най-отдалечената звезда просто с един любящ поглед. С едно докасване любовта може да бъде предадена на едно дърво. Без да кажем нито една дума ... нея можем да я предадем в абсолютно мълчание. Нищо не е нужно да говорим, тя сама заявява за себе си. Тя има свои собствени начини да достигне до дълбините, да проникне в твоето същество. Отначало бъди изпълнен с любов и тогава ще се случи това, че ти ще започнеш да я споделяш. И тогава настъпва голямата изненада ... че когато ти даваш любов, започваш да я получаваш от неведоми източници, от неведоми ъгълчета, от непознати хора, от дърветата, от реките, от планините. От всички ъгълчета на съществуването любовта започва да се излива върху теб. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

И животът става истински танц на любовта. "

Неизвестен автор