Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Здравейте! Подкрепете ме като гласувате за мен на този линк в литературен конкурс „Български съвременни любовни романи“ на изд. Bukvite\Буквите
След като отворите линка, натиснете десния бутон Гласувай, след това трябва да излезне съобщение, че сте гласували успешно. Ако не Ви излезне съобщение, отворете линка през браузър или през друго устройство.

Можете да споделите също с вашите приятели.

Вашето мнение за романа е важно за мен, ако имате въпроси относно книгата пишете в коментарите.

Благодаря Ви!👍🔔❤️

https://love.bgizdatel.bg/project.php?id=40&fbclid=IwAR1BH9Q … ix4DRyor53m8y7gM4

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      -Гетьо, какво е това бялото по небето,

      цял ден самолети над главата ми

      бръмчат?
      -Спокойно, жено! Ръсят за комари, че

      както  е тръгнало ще слагаш в тавата

      тях да печеш. Те наедряха, хе сега

      убих един на ръката си, виж.
      -Аз вчера също убих няколко, но те не

      приличат на комари, много едри ми се

      видяха и хапят по иначе. Кракът ми е

      още подут.
      -Ами явно ,че с това дето ръсят им

      харесва и като че ли по –тлъсти

      станали.
      -Ха, стига! Комари –тлъсти!
      -Ма че си проста! То вече не е комар,

      мигар ти си вече човек чак пък жена. Я

      се виж какво е останало от теб, от

      младините ти. Пък си и една капризна.

      Това не можеш да ядеш, онова не

      можеш да ядеш, премина на пита и

      шарена сол. Добре че брашно все още

      дават от рентата.
      -Няма да им ям отровите я! Яж ги ти!

      Затова си се зашил целия, не се вижда

      къде е вратът ти, къде е главата ти.
      -Нали другата ми глава все още я

      виждаш нищо ,че коремът ми я

      покрива.
      -Аз че я виждам виждам ма нещо не я

      усещам. Никаква я няма, дайма

      намалява.
      -Ти какво искаш да кажеш, че аз като

      съм прост и дебел не съм мъж ли?

      Върви при бат Бойко ако те приеме.

      Той не е по-умен от мен. Призна си ,че

      е прост, но поне ще си свърши онази

      работа, за биче го бива.
      -Аааа…не мож ме излъга! Там Станка

      не оди. Опасно поле е там за мен . Пък

      и той си пада по младо, крехко и с

      пищова си спи, току виж ме гръмнал.
      -Ще ти даде някое кюлче, жено, от жал

      заради беднотията ни.
      -Ти продаваш ли ме? Омръзнах ти

      откакто се завъртя покрай тебе онази

      от гръцко. Знаеш ли там колко е

      пречупила, па и ковид  я не лови

      мръсницата!
      -Ей ги пак бръмчат горе! Какво правят

      все в небето? Откакто дойде това

      НАТО и ЕС у нас  много ни обикалят и

      се грижат за нас по земя и небе. Там

      на края на селото, на равното едни

      огради,  чуждо знаме, войници,

      надписи. Не му разбирам на писаното ,

      но не е нашенско. Не ми дават да

      припаря до там с говедата. И носят

      оръжие. То на Бойко пистолета пет

      пари не струва. Да видиш, Станке,

      какви шмайзери и все млади момчета

      ,ама не им разбирам само крещят и

      бръмчат.
      -Я си стой, Гетьо при мен и се спри с

      тези говеда, ще ядем каквото намерим,

      щото виж и тях изпоклали пак заради

      някоя от ония модерните болести. Ще

      си оставим едното, а другите две ще ги

      направим на буркани.
      -Ще те туря аз тебе в буркани, проста

      жено. Забрави ли чий потомък съм?

      Не се примирявам.
      Запръхтя  Гетьо, взе ловджийската си

      пушка и тръгна към полето яребици да

      лови, та Станка да ги сготви.
      Мина не мина време Гетьо тича към

      къщи и крещи.
      -Станке, онези войничета ме

      подгониха, стреляха по мен като по

      заек и се смееха на глас. За смях

      станах ,Стойке, у нас си, у нашенско!
      Стойка приклекна до Гетьо и видя че

      нищо му няма. Само се е изплашил.
      -Гетьо, Гетьо нищо не става от нас, я

      да си траем. Те момчетата си знаят

      работата. Пари има там, Гетьо, много

      пари. Политика. Не е за нас тази

      работа.
      Ела да ти направя попарата, че и зъби

      вече нямаш. Къде си тръгнал с тази

      ловджийска пушка? Нали децата и

      внуците ни са далече, по държавите и

      пишат че са добре.
      Смрачаваше се и само писък на сова

      се чуваше,която защо ли бе кацнала

      на покрива на къщата на Гетьо и

      Станка. Птицата цяла нощ не се спря,

      а сутринта къщата вече я нямаше

      ,нямаше ги и двамцата.

      Всичко беше в пепел.
       Хората от селото видяха на метри от

      пепелището българското знаме на

      един клон, който ветрецът поклащаше

      и сякаш шушнеше: Герой си , Гетьо,

      истински българин.


       


      автор проза А.Х.Т. sekirata cekupama 
    • от Анита Христова Трифонова
      Извънредно положение - Баце нанка / Izvunresno polijenie - Bace nanka, 2020
      https://vecer.mk/node/521687?fbclid=IwAR0HM6VTlwCyaDLrHRQJOStWOmj7_4Uud_8hhATeDXFhPR_cwG_b-0mATCg
       
      Много българи и българки имало такива дори от преуспялите мъже и жени, та и на постове...
       
       
      професия Строга ГОСПОДАРКА
    • от Анита Христова Трифонова
      Коледен сън -проза авторово А.Х.Т. sekirata cekupama

    • от Анита Христова Трифонова
      проза  автор А.Х.Т. SEKIRATA CEKUPAMA
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване