До Алеко и назад

„Причината в трагедията на българския народ е в покварата на държавните ръководители...“

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за българската литература. Убит е Щастливеца Алеко. Думите на съвременниците не стигат да оплачат голямата загуба на най-чистия, честен и почтен, на най-талантливия, млад, жизнерадостен, строен, хубав, рус, синеок, на най-привлекателния всеобщ любимец! В София се надяват телеграмата да се отнася за друг, да има грешка, да е само ранен, но уви... В Пазарджик, където е докаран трупът му, се събира четиридесетхилядно множество от цялата страна, и то във време, в което транспортът и придвижването не са били лесни. Насрочва се светкавично следствие, откриват се извършителите, може би поръчителите, изпълняват се присъди, но прекъснатият живот на Алеко е една голяма въпросителна към елементарната справедливост и логика на Живота.

Към статията