Здравейте, бих искал да направя запитване относно следния тестови въпрос:

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Милка спря на ъгъла и, ровейки в сака си, пропусна зеления сигнал.

Б) Стъпвах на пръсти, но, събаряйки кофата, събудих всички.

В) Работех по цял ден, не протестирайки, или вземах нощни смени.

Г) Станислава пое чашите, внимавайки и ги подреди на масата.

 

Първо, искам да отбележа, че въпросът е от онлайн тест по български език и беше формулиран като "Кое изречение е вярно?". Във възможните отговори няма грешки от гледна точка на граматика, правопис и лексика, а и поради наличието на немалко препинателни знаци, стигнах до извода, че въпросът е свързан по-скоро с пунктуацията, поради което го преформулирах. След като прочетох и анализирах отговорите, си помислих, че знам кой е верният отговор, ала той се оказа друг. Аз сметнах, че правилният отговор е В), но според ключа верният отговор е Г).

Сега, нека обясня защо според мен правилният отговор е В). В отговор А) не трябва да има запетая между неударения едносричен съюз "и" и последващото деепричастие (поне аз това помня като правило). В отговор Б) отново не трябва да има запетая между неударения едносричен съюз "но" и последващото деепричастие (пак същото правило като при А)). По отношение на отговор В), вярно е, че пред еднократно употребен съюз "или" не трябва да се пише запетая, но тук според мен запетаята е свързана с обособеното деепричастие "не протестирайки" и затова мисля, че се налага да има запетая. Случаят в отговор Г) е аналогичен на този в отговор В) и според мен трябва да има запетая пред съюза "и", тъй като пред него има обособено деепричастие. 

Според посочения в ключа верен отговор логиката за отговорите В) и Г) се оказва точно обратна на моята. Разбира се, абсолютно възможно е грешката да е при мен. В книгата с правописни и пунктуационни правила, която имам, не открих секция, в която да са нормирани случаи от това естество. Проверих и в интернет, и като достоверен източник аз лично ползвам предимно блога на Павлина Върбанова и нямам особено доверие на други безизвестни сайтове. В блога на Павлина Върбанова открих случай, описващ пунктуацията при употреба на съюз "и" и обособена част (линк: https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-i/), с което се потвърждава моята позиция. По отношение на източника на теста - той също е относително достоверен за мен, защото нерядко съм правил тестове във въпросната платформа и като цяло са на добро ниво, но не изключвам варианта грешката да е при тях.

Получи се доста дълъг пост за един-едничък въпрос, но просто искам да си разясня тези неща. Да не би аз да пропускам нещо, да не би да има изрично нормирани случаи за пунктуация при изолирано деепричастие (не знам точно как да го нарека, но имам предвид деепричастие, което е използвано самостоятелно, без други последващи изрази) - затова и публикувам това тук - бих искал вие да споделите вашите размисли и заключения по въпроса, а би било най-добре, ако има и някое компетентно в тази област лице, което да изкаже професионалното си мнение. Аз не съм квалифицирано в тази сфера лице (не съм филолог, учител, писател и т.н., а и ако бях, сигурно щях да мога да си отговоря, ха-ха), но се интересувам силно от книжовния български език и нормите в него.

Преди да прочета обясненията, на първо четене за мен верния отговор бе "Г".

Пунктуацията, съставянето на сложни изречения и т.н. ми отбягват понякога и на мен. В повечето случаи човек изписва нещо спрямо как го изговаря, а не как би следвало да звучи. От там на сетне възникват недоразумения. В неофициални бележки и прочие, то това е допустимо. Когато обаче трябва да е вид официален документ, то за тази цел си има редактори. Същите след уточнения с автора нанасят корекции. По този начин писанието става по разбираемо, документално, и е разбираемо и точно за по-широка група от културни хора.

До колкото съм запознат българския език е логически език. Всяко едно изречение трябва да "излъчва" вид логика, за да е понятна на другия който го прочита. Повечето хора обаче не прочитат, а четат и преобразяват текста спрямо своите разбирания. Да, и в българския език има думи, които са близки по звучене и, за да не се допуска вид "пряка асоциация" даден редактор ползва синоними с които се избягват вид недоразумения.

Всичко това е вярно, ако това което изписваме ще е официално. Правилната пунктуация, изработването на сложни изречения, може да се преобрази в множество прости изречения, но по този начин се накъсва словото. То става "сухо" и някак си звучи по-скоро като вид команди, заповеди, които в повечето случаи предизвикват психологическия процес на отрицание. Не е присъщо на човек да разглежда себе си като вид био-робот. В действителност определени запознати ползват вид сложни изречения именно човек да е био-робот. Наричат се "манипулатори", които в последствие могат да отрекат, че са казали нещо,, а че са имали в предвид друго.

За менлично българския език е уникален и независимо, че не го владея добре, то смятам същия за напреднал. Той, българския език, се развива, но логиката на неговото слово не е в думите, а в изреченията. Същите трябва да се разглеждат като едно цяло. В противен случай = контекста придобива двусмислие или "полимислие" с различен смисъл разбираем индивидуално от този който чете изречението.

преди 6 часа, Антон Атанасов написа:

По отношение на отговор В), вярно е, че пред еднократно употребен съюз "или" не трябва да се пише запетая

и това е. Няма как да си измисляш нови правила на писане и няма значение какво според теб трябва да е! Все едно да има написан закон и да го нарушиш, понеже според теб закона не е правилен и да си мислиш, че не си виновен!

 

Искрено благодаря на iИ.дИоNд.Ni за изразеното мнение, както и за допълнителната интересна информация, която сподели към него.

Аз обаче изпитах необходимостта да отговоря на Raze, понеже предполагам, че колегата не е разбрал особено съдържанието на публикацията ми, и при това е отговорил със заклеймяващ и императивен тон, който намирам за неуместен, особено в подобен форум, където комуникацията трябва да става с уважително отношение.

Причината за неколкократната ми употреба на израза "според мен" не е свързана с налагането "на нови правила, които аз съм си измислил", а за да откроя собственото си мислене от логиката на дадения според източника отговор. Позицията си съм я написал изцяло въз основа на съществуващи правила в съвременния български език, които съм упоменал в публикацията (част от тях са описани и в дадения линк към онлайн справочник).

По отношение на правилото "пред еднократно употребен съюз "и"/"или" не трябва да се пише запетая" - да, то е същестуваща норма, но не важи в случаи, в които трябва да се прилагат и други съществуващи правила (с явен по-висок приоритет). Мога да Ви илюстрирам това и с конкретни примери. Аз никъде не съм констатирал, че този закон е невалиден и никога не бих поставил под въпрос правилността на написаните норми.

Могат да се разгледат следните примери:

Задачите по математика, Станислава, и/или упражненията по БЕЛ теб чакат.

Задачите по математика, дадени за домашна, и/или упражненията по БЕЛ теб чакат.

Ето в тези примерни случаи, в които еднородни части, свързани със съюзите "и" или "или", са разделени съответно от обръщение и обособено определение, се изисква наличието на запетая пред съюзите "и" или "или". Така че в този ред на мисли, вашият коментар, гласещ "и това е", добавен след изцитирания фрагмент с правилото, е абсолютно несъстоятелен. Нямам намерение да участвам полемики, но в този случай се почувствах длъжен да отстоя позиция си.