Търся информация за обичайте в днешна япония. от сорта какво трябва да знае човек като отиде в япония. знам само http://japan.start.bg/

Редактирано 14 август 200619 г. от ivaylo27 (преглед на промените)

Японските домове - синтез на старо и ново.

През последните сто години архитектурата на жилищните сгради значително се променя. Все още 6 селските райони се срещат традиционни японски къщи. Направени са от дърво и глина и са с керемидени покриви.

Днес по-голямата част от домовете са построени в модерен стил. Съвременните жилища се строят най-вече от стомана, бетон и дърво. Тъй като площта е оскъдна особено в градовете, къщите често са скъпи и сравнително малки. В селките райони къщите са по-големи. В тях има стаи за гости и за церемонии, които жителите на града са принудени да провеждат в ресторанти и клубове. Тенденцията е да се строят повече жилищни блокове (данчи), отколкото къщи независимо, че хората имат желание да притежават собствена къща.

Лятото в Япония е горещо и влажно и затова къщите се строят по такъв начин, че в тях да прониква бриз. Стаите обикновено имат плъзгащи се врати и прозорци. Те могат да се махат като по този начин две малки стаи се превръщат в една голяма.

В обикновената японска къща антрето (генкан), коридорите и кухнята са с дървени подове, докато в другите стаи те са покрити със сламени рогозки (татами). Днес, обаче, в повечето къщи и апартаменти дървените подове са полирани и постлани с килими, въпреки че в спалнята често подът продължава да бъде застлан с татами. Когато се влиза в японски дом, обувките се събуват и се обуват чехли, но когато се влиза в стая, постлана с татами, пантофите се събуват в коридора.

Японците спят на легло или върху мек, напълнен с памук матрак (футон). Леглото е стандартна мебел в много домове, но тези японци, които спят на футон, сутрин го сгъват и прибират в специален шкаф. Това става след като матракът се проветрява на простора в двора или на балкона, изложен на слънцето. Така спалнята през деня може да се използва като всекидневна или като столова.

Всички жилища, разбира се, имат електричество и течаща вода. Парното отопление, обаче, не е разпространено с изключение на остров Хоккайдо, където зимата е много студена. В останалите райони на Япония стаите обикновено се отопляват само когато се обитават. Традиционен и практичен начин за сгряване е котацу - ниска маса с вграден електрически уред отдолу и юрган около страните й.За да се стопли, японецът сяда на квадратна плоска възглавница (забутон) като поставя краката си под масата и ги покрива с юргана. Има изобилие и от съвременни отоплителни уреди, разбира се. Малки електрически печки са достъпни в много магазини, а повечето климатизатори са в състояние да затоплят или да охлаждат жилищата.

Японските жилища имат специални бани (офуро), отделени от тоалетното помещение. Ваната е правоъгълна и се пълни с гореща вода. Преди да влезе във ваната японецът сяда на столче до нея, измива се със сапун и се изплаква. Тъй като всеки влиза във ваната чист, водата в нея може да се използва от цялото семейство.

Храна и напитки.

Пресните продукти са от голямо значение 6 традиционната японска кухня. Ако Ви поканят на вечеря в някой японски дом, типичното меню, което ще Ви предложат е ориз, може би супа от соева паста (мисо), туршия, риба или месо. Популярните подправки са соев сос (шою), зелен хрян (васаби) и препечено морско водорасло (нори).

Макар, че оризът е основен продуктът в японската кухня, значително е мястото и на рибата. Едно любимо ястие (темпура), донесено в Япония през XVI в. от португалски търговци са панирани морски продукти и зеленчуци. Японски ястия, известни в цял свят са: сашими - тънки ивици сурова риба и суши - филийки от суровариба върху малки порцийки ориз, подправен с оцет. Може ястията да Ви изглеждат прости за приготвяне, но за да станете съвършен готвач са необходими много години.

По традиция месото не заема основно място в японската кухня, но през последното столетие в нея се появяват нови вкусни рецепти с пилешко, свинско и говеждо месо. Предпочитани са пилешките шишчета на скара (якитори), както и сукияки - говеждо приготвено в чугунен съд със зеленчуци и паста от соеви зърна (тофу).

Любимите заместители на ориза са макаронените изделия от черно (сова) и бяло (удон) брашно. Те се сервират обикновено в дълбока купа с горещ бульон, със зеленчуци и пържена соева паста (кърд) или темпура отгоре. Студени спагети, потопени в сос сапредпочитани като освежаващ обяд през лятото.

Зеленият чай (оча) е най-обичаната напитка в Япония. Той се сервира след храна и на всички събирания. Оча се пие горещ без да се добавя нищо към него. Други предпочитани напитки са черният чай (коча), ракия направена от ориз (саке) и ликьори, произведени от малцов ориз и други зърнени храни (шочу) или плодове като напр. сливи.

Тези традиционни храни не изчерпват цялата японска кухня. В японските ресторанти и домове се поднася също така храна почти от всички краища на света. Любима храна са китайските блюда, корейското барбекю, кърито, спагетите, пържолата, хамбургерите и пицата. Младите хора днес много харесват бързата закуска. В семейното меню неминуемо се включват ежедневно омлети, макаронени изделия, хот дог, пържени картофки, йогурт (а понякога и таченото българско кисело мляко), шоколад, сладолед, сладкиши и широко разнообразие от много други храни, първоначално внесени отвън без да споменаваме и напитки като бирата, содата и кафето.

Спорт.

В Япония се практикуват както традиционни, така и съвременни спортове. Особено популярни сред населението са футболът, бойните изкуства, бейзболът, зимните и водни спортове.

Традиционните бойни изкуства като джудо и кендо се упражняват от много хора в Япония. Всяко едно от тях предполага дисциплина и концентрация, различни от тези на колективните спортове. Голямата известност на джудото по света дава възможност на много хора по света да се запознаят и с една друга страна на японската култура. Джудото е включено в Летните олимпийски игри.

Друг традиционен японски спорт, известен в мого страни е борабата сумо. Двама много едри мъже, препасани с дебела, здрава превръзка от памучен или копринен плат като колан (маваши) се опитват да се преборят. Целта е единият да бъде съборен или изтласкан извън сламен кръг. Обикновено борбите са кратки, траят по-малко от минута, а понякога приключват след едно мигване с очи. Всеки рунд започва с ритуал - хвърляне на шепа сол върху ринга като знак за пречистване. Сумо-борците са много обичани. Подготвят се в продължение на много години още от 14-15-годишната а възраст.

В училище децата имат възможност да играят бейзбол, баскетбол, тенис, волейбол I футбол. Почти всяко училище има плуве! басейн. В районите с по-студен климат децат; се обучават да карат ски и кънки в училище.

Футболът и бейзболът се ползват с особена популярност. Японските запалянковци се гордеят със своите професионални отбор по футбол, в които участват известт футболисти от цял свят. Професионалнияп футбол в Япония е въведен през 1993 г. с основаването на печелещата все по-голям успех J-лига. Оттогава този спорт I изключително атрактивен и много младеж! поддражават на своите любими звезди, които са гледали на екрана и по стадионите. Със същата популярност се ползва и бейзболът. Всяка година през пролетта лятото в гимназиите се провеждат турнир по бейзбол. В продължение на две седмици тез турнири са източник на голямо вълнение приковават вниманието на млади и стари кър телевизорите и радиото.

Япония се гордее също със своит атлети-аматьори и олимпийски състезатели. През 1964 г.Токио е първата азиатска столица домакин на Летните олимпийски игри, а пре 1972 г. Саппоро е номиниран за Зимнит олимпийски игри.

Видео игри.

Видео игрите са едно от любимите забавления за деца и за възрастни. Тези игри навлизат за първи път в Япония през 70-те години и са представени в страната от американски компании. Не след дълго масово се разпространяват особено след като започват да се произвеждат и от японски компании.

Сред уюта на всекидневната семейства и приятели могат да играя върху телевизионния екран. Разнообразието е голямо - от голф или бейзбол до състезания от формула 1, от бокс или карате до фантастични игри, в които хората се борят с чудовища, дракони и пришълци от космоса. Създадени са също преносим ръчни игри, идеални за пътувания с влак или кола.

Дрехи.

От времето на Реставрацията Мейджи, (1868 г.) когато Япония се отваря за търговия и връзки с Европа и Северна Америка, японците започват да пренебрегват своето национално облекло. Днес почти всеки е облечен в западни дрехи като се започне от безнес костюмите и се стигне до джинсите. Японците са възприели европейската и американската мода.

При специални случаи, обаче, много японци обичат да обличат традиционното кимоно. То се носи увито около тялото, вързано с широк колан (оби). На Нова година или на церемонии, отбелязващи завършване на образованието, могат да се видят много жени, млади и стари в кимона с красиви десени. На сватбени тържества и при други много официални случаи брачните двойки са облечени в черно кимоно, върху което е извезан семейния знак. Върху своето кимоно мъжете носят още широко сако (хаори) и са обути в широки панталони (хакама).

Хубавото копринено кимоно е много скъпо. Японците грижливо го пазят и го предават от майка на дъщеря и от баща на син. Трудно е да се облече кимоно и правилно да се върже с оби. Много жени взимат уроци как да носят правилно своето кимоно.

Подобна на кимоното дреха е (оката - лятна памучна роба, която се облича по време на летните празници или за почивка след баня.

Когато носят кимоно, хората не обуват обикновени чорапи и обувки, а високи дървени налъми (гета) или ниски сандали от памук или кожа (зори). За да могат да се обуят сандалите, се ползват специални чорапи (таби) с един пръст за палеца на крака.

------------------

Това е за начина на живот на японците - най-бързото, което намерих.

е мерси много

ЕДИТ: Ето какво още намерих http://ide.li/info_Japan.html

Редактирано 15 август 200619 г. от ivaylo27 (преглед на промените)

Здравейте. Бих добавил още инфо за обичаите в Япония. Когато на трети март ние празнуваме националното освобождение, на тази дата в Япония е празникът на момичетата. Също, може би най-таченият японски празник е "сакура" - разцъфтяването на черешовите цветове. Празнува се с излизане сред разцъфтели черешови дървета, пиене на чай или пикник под тях. Тъй като страната е разположена надълго от север на юг, по южните острови "сакура" се празнува края на март, на големия Хоншу това става през април, а на северния Хокайдо черешите цъфтят през май. Опитайте напитка от черешови цветове в саламура.