Малко да споделя за прекрасните мигове ,моменти , секунди ,минути ,часове , дни , седмици , месеци ,години.

 

 Значи ,отделих доста време на Господ в последните години , но прочетох как за 2020 са умряли от глад 10 000 000 и това ме наведе на мисълта ,че всъщност съм изживял един прекрасен живот ( надявам се и още да си поживея де ,все пак има още накъде).

Песничката на Деси Слава е поздравче за всички ,които имат приключили любови. Но по - добре приключили ,отколкото неизживяни( все пак се остават спомените).

Значи ,всичко се почна на к.к ,,Албена". Бях сигурно 3-4 годишен,когато се влюбих за пръв път . Тя също 3-4 годишна ,беше на отсрещната маса ( от другата страна на дансинга ). Викам на баща ми ,,-харесвам я ,какво да направя?" .(Нищо не разбирах от любов , все пак не можех даже и да чета ,дори не подозирах ,че има дебели книги за любов ,просто ми беше хубаво да я гледам,а и тя ме поглеждаше).Баща ми ми отговори ,,-Подари и едно мъниста" (мъниста имаше много,от колана на кючекинята доста бяха изпопадали по земята). Вземам едно мъниста от земята и отивам и и подарявам ,тя се усмихна ,взе мънистата и я прибра. Гледахме се и се усмихвахме ,беше ни хубаво. Ей така нищо не правехме ,просто се гледахме и се усмихвахме . 

Като се размихлих ,като остарее човек ,пак гледането му остане. Та това е любовта ,да се гледате и да се усмихвате. Другите работи са някъкъв бонус ,който понякога даже се обезсмисля ,като си спомня ,че ми е било перфектонически ,просто ей така ,,докато сме заедно и си пуша ,и си мълчим - просто сме били заедно ,един до друг и си мислим колко е прекрасен светът." Нашият свят ,там някъде из цялата вселена ,едно малко местенце в ,което просто ми е достатъчно ,че ми е разрешила да си пуша в присъствието и ,и ей така след всичко свършено преди този миг на спокойствие - Нищо не искам ,просто се наслаждавам на това спряло време ,където всичко останало няма значение, всичко е минало или бъдеще ,а ние сме в момент на спокойствие и покой ,само ние имаме значение и това ,че просто се наслаждаваме на момента заедно.

Споделете и вие нещо.

Това е страшно красиво, духовното винаги е било свързано с физическото,със самия човек и същността му. В тези моменти вие тихо сте се наслаждавали "говорейки" със сърцето и душата. И съм съгласна с теб, най млките неща носят най-голяма радост,а всичко останало, е - ако го има - бонус, но и да го няма не се е случило нищо фатално. Човек обича с душата,не с разума, гледа,но не с очите...

Само където аз под Любов разбирам да си всеотдаен и не е свързано с нещо материално. 

Материалното е до време, а тя Любовта ще продължи. Ти или си "проводник" на същата и благодарение на същата си щастлив, или я ограничаваш до плътски страсти и т.н.

Доволно влюбвания и прочие съм имал в миналото. Единствената ми любов обаче остава живота, но не моя а на тези на които мога да помогна да я намерят в себе си. Да вдъхнеш живот на отчаян човек винаги е било от значение за мен. Да, дори да е умиращ. 

Доволно изповеди съм изслушвал (някои са били последни, но по-късно съм разбирал) и мога смело да кажа, че повечето са били не какво не са могли да направят, а какво биха направели в бъдеще, за да е по-добре на следващите ги. 

За мен Любовта не може да има плът. Да, моето тяло е от плът и кръв, но то ще е до време. За след това ... хм ... вече знам какво ще е ... По-важно в момента е да осъществя една детинска мечта на жена ми. О, да ... глупав съм, но вече съм на възраст ...  Не и дължа, тъка както и тя на мен неща от миналото. Преди да се венчаем се разбрахме. После бе клетвата!!! Аз съм верен!!! Уви, точно това е по-важно = Да си верен не само на своя нагон, а и на семейството което си направил с другия пол. 

Останалото р Божествената Любов която изповядвате и двамата!!!