" Разговор"

Виждаш ли- крака си счупих-

толкова безсилен станах.

Аз пък без любов останах-

новичка не мога да си купя.

На пазар не мога да отида

или да си взема мляко.

Ние двамата сме сякаш

на брега строшени миди.

" Любов"

Като че сега света открих

и погледът ти като струя 

светлина божествена покри 

лицето ми. За да те чуя,

забравила бих всеки шум-

закачките бодливи на тревите

и съсъка на огън лумнал,

и тайнствения щепот на вълните.

Бих дала всичко, да те видя,

и мравка станала бих даже,

бих онемяла като мида,

захвърлила бих всичко важно.

Покой и сън са ми отнети. 

Сърцето ми от обич тлее.

Необяснимо е-сега усетих

безумна радост, че живея!

 

" Свидетел"

Прозорецът се люби със дъжда,

но кален е дъждът, изтича кисел,

че доловил е изневяра и ръжда-

прахът в стъклото дълъг знак е писал.

Прозорецът с дъжда не се разбра-

аз плача, че се скараха. Измита,

тя любовта им във очите ми се сбра-

запазих я за други двама скрита. 

                    24.09.1991г.

 

Целувки

Аз-самотната вълчица

с мойта тъй целувана уста.

Нежна съм, но съм вълчица.

Днес в сърцето опустя.

Нека да ме сграбчат книги.

Да настане сладък мир.

И целувки да не ме застигат.

И желания безспир.

Вие, целувачи жадни.

Вие нямате вина.

Нито ще остана хладна, 

нито ще ме изгори слана.

Страхотни са! Дано продължите да пишете и публикувате тук.

преди 21 часа, Тетя написа:

Страхотни са! Дано продължите да пишете и публикувате тук.

Мерси Тетя! радвам се, че ме оценяш.

                              "Тъмна котка"

 Тъмна, пъстроока котка

твоя път за миг препречи.

Бях притихнала и кротка,

а сега съм напаст вече.

 

Животинче безподобно

в твоя дом се настани.

Гледам котешки и злобно.

Не поглеждай настрани!

 Давам нежност, но и искам

с котешка енергия лекувам.

Твойте болки аз подтискам

знам за тебе колко струвам.

Малко зверче пъстрооко

с теб играе някаква игра.

Ти тръгна в правилна посока-

за играчка мен избра.

Кой с кого ли си играе-

туй съдбата ще реши.

Природата хаос не трае.

Господ нивга не греши!

 

                   4.05.2016г.

                  Пловдив

Весела Филипова         

 

                                                      "Лазарина"

 

Очите прекрасни фатално блестят.

Дете ли си, жена ли си , или си птица?

Ще ме приемеш ли във твоя свят, 

сияйна моя, кротка, гълъбице?

И думите, които исках да ти кажа, 

аз пазех ги, и като вино отлежаха.

Сега най-хубавия стих ще ти покажа, 

защото мислите нов ум събраха.

Ти казваше-" Не можеш да напишеш,

за мене, Весела, стихотворение."

Макар родено късно-ей го, диша.

От мен написано-на тебе посветено.

Веднъж пламтяща си като зора, 

а в следващия миг-луна студена, 

аз чудя се кой миг да избера, 

и да опиша в моето творение.

И трудно някой ще те разбере,

защото имаш финна изработка.

Не ще успее истината да прозре,

защото гъвкава си като котка.

                                                  Весела Филипова

                                                  1997 год

                                                   Пловдив