Епос за 2013-та!

 

 

Вечна светлина

2013-та! - думи три неизказани,

милион несбъднати мечти.

 

Малко остана до пролетта,

но мисля, че не можех повече да продължа.

 

2013-та! - Вулкан див и неповторим,

ще свети в историята на България

- непобедим!

Завинаги!

 

Това стихотворение е за датата 28.02.2013.

Тогава аз който бях доста млад и бях студент по 

богословие се готвех да отмъстя на моите врагове,

които ме тормозеха през юношеството и които

продължаваха.То не само, че нищо не можах да отмъстя 

ами и човек който е много близко до мен в живота

ме нападна нагло,арогантно и вероломно и стана бой.

После дойде полицията.Това стана вечерта към 23:00ч.

Полицията "свърши мръсната работа" изпълни си 

"общочовешкия и професионален дълг".Макар, че аз 

аргументирано им обясних, че той беше доста пиян.

Аз алкохол пия изключително рядко.

И че тук наоколо малко ме правят на овца.

Но уви - те ме натикаха по силов начин

в най-мизерния зандан.Там видях смъртта.

Видях как моите лични и идейни врагове 

се опиват от щастие тормозейки ме.

И родители и приятели и Бог ме забравиха ,че съм там.

Само 6 дена преди да ме освободят от там

моя най-добър приятел в квартала

се самоуби на едва 25 години.Това което мога

да кажа е ,че много от тези легендарни "герои" на 2013-та 

не са се покаяли и до ден днешен към мен.

 

 

Дилема

Тръгни си!

Остани!

Тръгни си!

Остани!

Или най-добре на мъдрост

ни научи!

 

Мохамед Али

След всичко лошо което стана тогава

един ден бях много изтощен,

отчаян,депресиран,чудех се какво следва.

Бях срещнал в живота стотици хора

за които обществото говори, но

почти никой не ми допадна особено.

Един ден аз реших последното нещо,

което ще направя е да вляза в g

и там да напиша "Мохамед Али".

"Този е поредния циркаджия." - си помислих 

тогава.С последните си сили написах името му.

Почти се бях отказал да живея.

Виждайки песента за него, следващото нещо което

стана беше "О, отивам на тренировка(по бокс)!

На тренировка - разбирате ли всички!

Не ми трябват тъпите църкви!

Просто ще стана най-добрия отново!"

 

"Нищо не е толкова вечно колкото надеждата за свобода в смелите хора."

Сент Екзиопери

 

"Последните станаха първи, а първите паднаха в кърви."

 

"Трагичното е сблъсъкът му с действителността." - из учебник по литература

 

 

 

Равносметка на 2013-та!

Това което чувствах в сърцето си.

Ами едновременно бях дълбоко вярващ в Бога

и също така мразех Бога заради изключително 

лошия ми живот.Това което мога да кажа е, че

второто много повече надделяваше над първото.

Мразех и целия свят с изключение на малцина.

Това е състояние което

се е проявявало и при революционерите от 1876-та.

В психологията си има научен термин.

2013-та започна с възторг и песни и

завърши с почти-Голготата на 28.02.

В България тогава имаше някакви бунтове.

И аз някак си съм оцелил точното историческо

време.

7 човека се самозапалиха тогава през 2013-та.

В Ирак на 28.02.13 имаше и сутринта и вечерта 

бомбени атентати при които загинаха 31 човека.

Вярно е ,че в Близкия изток такива неща не са 

необичайни, но според мен

точни тези инциденти, този ден ,са били наистина

супер-легендарни,неповторими и 

запомнящи се.

Тогава един каубой(той вече е поостарял) ми каза така:

Животът не е гаден - животът е много гаден!

Тогава аз с моя почти детски акъл си 

мислех, че някак си ще се изплъзна на 

злото.А то живота не е толкова прост.

Щото тези хора които мен ме тормозеха тогава

те си имат хора които седят зад тях

и ако аз "насурвакам" някой от тях 

ще има ответен удар още на следващия ден.

Къде ще избяга човек и къде ще се скрие?

А пък полицията и съдът защитава

винаги тях.

Ами да търпя тогава?

Ми все пак тук на Балканите малко или много

ние сме потомци на Александър Македонски,

на византийци,на римляни,на славяни,

на хайдути.Все едно рибата да я пуснеш 

във водата и да и кажеш "Няма да плуваш!"

Има ли някаква логика и някаква нормалност в това?

А и както казах там чашата на търпението 

отдавна беше доста преляла.

Истините които аз тогава научавах

бяха едновременно най-най-болезнени,

но тъгата на тази болка понякога имаше и

романтично-лечителен ефект колкото и това 

да ви звучи черен хумор и мазохистично и откачено.

Разбира се, че най-добре щеше да е 

още тогава да бях избягал от България.Но как?!

Нали всяка вечер след злия ден си пусках 

песента на Камен - Не съм избягал.

Тогава малко преди 28.02 аз бях твърдо решил

да отмъстя.Дори си казвах, че може 

би това е по-важното от мизерния ми животец.

Всъщност аз опитах по законен път да си реша проблемите 

тогава ама то нищо не стана там.Сега може да се каже, че не е

много по различно от тогава.Щото и сега доста кръв се лее 

по света.

Решено - скачам им на тези негодници!

Да де ама все пак ние сме хора и 

ни трябват храна,дрехи,пари.Ние не сме

индуистки летящи духове които идват на облаци и 

унищожават враговете си с лазери.

Ние сме простосмъртни човеци.

И поради ето тези

причини аз се въртях покрай роднини и приятели.

Обаче те не само, че нищо и не помогнаха ами и 

коварно ме проклинаха, че съм "луд,зъл,злобен,агресивен,проблемен,опасен".

И всички бяха против мен тогава.И приятелите от детството.И кварталът, и градът

и роднини.И много от хората които тогава мислех за приятели.

Като, че ли и сивия пост-комунистически град и светлините бяха против мен.

Като, че ли и самата природа ,облаците,ветровете,студовете,калта,оградите.

Всичко беше против мен и трябваше още тогава да усетя, че природата 

предвещава нещо грандиозно.

На мен ми се стори, че на 28.02. малко преди

да стане този легендарен инцидент имаше 

и някаква злокобна полу-тиха виелица в отсрещните блокове.

Усетих нещо - не знам какво.Природата не беше както преди.

Че беше страшно - беше, беше зловещо дори.

Природата тук между двете кооперации и няколкото 

други жилищни кооперации се чувстваше

сякаш някакви зли сили се таят и 

готвят нещо.Сякаш се подготвя някакъв празник на злите сили.

Празник в който главния герой-мъченик ще бъда аз.

Имаше някакви зловещи природни шумове.

Малко преди да стане инцидента природата някак си 

затихна зловещо доста.И после стана белата.Gloria victis!

Който е победител - нека си е победител.Аз както вие виждате не 

съм кой знае колко победител в живота.Затова и гледам да ви ги разкажа тези неща.

Вярно е, че тази истина на мнозинството няма да им хареса, но има 

едно процентче хора които все още това нещо ще им

потрябва.Както на мен тогава ми трябваха истински идоли и духовни учители тогава.

Ето сега аз съм вашия легендарен учител.

И както казва 2Пак:

Ние не умираме със смъртта, ние умираме докато сме живи, но вече няма за какво 

да мечтаем и да се борим!

Нека признаем историческите факти, че героите на човечеството

не са се родили в спокойни и цивилизовани държави.

Истинските герои се раждат в долнопробни мрачни 

държави каквато е нашата.

Ян Хус се роди в средновековна мрачна Чехия на 15 век.Където сигурно 

по улиците е имало кал и хората са били с почерняла от мръсотия кожа.

А пък богатите са се хранили в приказните си дворци и замъци.

Исус Христос се роди в Юдея,

и странстваше в Йерусалим

където имаше бунтове между няколко улични групировки.

Кои от тях изцяло садистично-освирепяло лоши, други по-малко лоши.

И където фарисеи и садукеи

спореха относно истинската вяра.

Уилям Милър (трябва да кажа, че не съм адвентист, но съм съгласен с някои точки от тяхното богословие защото всичките религии малко или много съдържат истина в себе си)

трябваше да говори за Библията и Второто пришествие пред хора които бяха зомбирани от тогавашния "религиозен свят" и от тогавашните интриги.

Васил Левски трябваше да се бори за свободата в издайната и гъмжаща от башибозук(*) България на 19 век.

(*)Башибозук - Оксфордски енциклопедичен речник от 21 век значение на думата"По-добре никога да не знаете какво е башибозук!"

Всички тези хиперболизирани герои на човечеството се родиха

в долнопробни мрачни страни и места.

Добре ами това което си мисля е - ми това всичкото лошо се случи.

Факт който малцина ще отрекат или няма да повярват.

Защо тогава не спре всичкото лошо в България.Не само, че не спира.

След 2013-та нататък на мене поради други инциденти

съдът ми "трясна" 30-40 съдебни дела по всякакви различни случаи.

Даже не мога и да ги преброя точно колко са делата ми.

За много от делата ми и не знам, че ги е имало.Но ги е имало.

Както казва един познат:

"Теб сигурно и като те заровят в гробищата пак като си вече в пръстта и тогава ще ти образуват дело в съдът."

Имаше не един или два случая на тотално безобразие и кощунство тук в България.

В Източна Европа хората са кръвожадни манияци,

В Западна Европа хората са soul-eating phariseans.

Сега вече измислих ново:

В ИЕ хората са фарисеи на които ако им се опълчиш стават кръвожадни манияци.

В ЗЕ хората са фарисеи на които ако им се опълчиш стават душепогубителни и кръвожадни манияци.

Ами ако в будистките и християнските държави(които вече са 5-10 едва ли повече) има много убийства то- какво очаквате за И и З Европа където омразата,завистта и леенето на кръв е хилядолетна традиция.

Както ми каза една продавачка в магазин през 2013-та точно след като магазинът и фалира:

"Недей спасява тъпия свят!Спасявай себе си!"

Фраза която винаги ще помня.

Ето и няколко песни за раздяла които са уместни за темата 2013-та:

Стани юнак балкански

You'll never walk alone

Give me the Bible

Каналето - сълзите си събирам в капачка

Friends will be friends

I want to break free

Kamen - Не съм избягал

Слави - приятели (1995)