Здравейте няма да изпадам в подробности, тъй като това което ще Ви изпратя е достатъчно подробно. Близките и приятелите ме съветват различно, а тук смятам, че ще получа обективно мнение. :)) Въпроса ми е, че желая да спася отношения с много близък за мен човек получиха се някои недоразумения и съм научена, че ако някой ми е ценен се боря. Естествено всичко както има начало си има и край, но ми се искаше да пробвам за последно. Смятам да изпратя ето това: 

"Виж, не знам какво си си помислил и как си приел нещата, но е крайно нетактично и неприятно демонстративно да игнорираш и да показваш неуважение към даден човек. Поне от човешка гледна точка дори и да не ти се излиза застани зад себе си и зад думите си и ми го кажи. Понякога липсата на отговор също е отговор, разбирам, но смятам, че е редно когато някой постъпва нормално към теб да се отнасяш нормално и към същия този човек. Винаги се поставяй на отсрещното място и знай, че не бива да постъпваш така както не би искал да постъпят с теб. Повярвай ми ако беше на мое място нямаше да се чувстваш добре. Търсех те защото зряла постъпка е да не си загърбиш отношенията с някого само и само защото единия е проявил чувства и емоция в даден момент. Хора сме нормално е да изпитваме емоции и не смятам, че беше нужно да започваш да се държиш сякаш едва ли не вече не съществувам. Мислех, че сме достатъчно големи да помислим трезво над ситуацията и да излезем положително от всичко това и да се опитаме да се държим нормално един към друг. Уважавам и разбирам, че не си проявил и почувствал същото, което някога в даден период съм чувствала, но не разбирам отношението което проявяваш в момента. Можехме да запазим нормални човешки и приятелски отношения, защото ако не друго, то от всичко това можеше да излезе едно добро приятелство. Човек до човек опира. Не исках един ден да се срещнем или засечем някъде и да се подминем, но ако твоето решение е такова и ако смяташ, че така ще е по-добре ще те разбера и никога повече няма да те потърся. През онази вечер когато потвърди, че ще си останем приятели дори и от съжаление не трябваше да го правиш. Можеше още тогава да кажеш, че ти е проблем да продължиш да си общуваш с мен. Не говори и не обещавай неща, които не можеш да изпълниш. По-лошо е да обнадеждиш някой и след това да не изпълниш това което си казал. Липсата на същите чувства не е оправдание да проявиш студенина. Всичко зависи от теб. Исках да се видим и да ти обясня, че съжалявам и осъзнавам няколко месеца по-късно, че всичко онова беше прибързано и емоционално решение и не му беше нито мястото, нито времето да говоря за всичко това. Чувствам вина и това ми тежи. Идеята ми не беше да те отблъсна и да те загубя като приятел, като човек и част от живота ми. Има толкова недоизказани неща, но не ми даваш шанс да поговоря с теб и не ми даваш друг избор освен отново да пиша. Надявам се си наясно, че щом настоявам да говорим значи лично на мен ми е важно, но ако на теб дори разговора не ти е важен и това ще разбера. В този момент сигурно стигам дъното и се унижавам, но смятам, че е достойно да признаеш когато грешиш и смятам, че е достойно когато желаеш да разрешиш нещо, което ти тежи.  
Случайно ако проявиш желание да чуеш това което аз имах желанието да кажа, но не му е отново нито мястото, нито времето да говоря на чат, ще те чакам на 18ти на *** , ако имаш желанието да си изясним всичко без да се игнорираме и да постъпваме детински. Не ми се водят монолози за пореден път, далеч от приятното е. В крайна сметка няма проблем и да решиш да не отликнеш на молбата ми, сякаш това ще е достатъчен отговор за мен. Ако помислиш и разсъдиш над ситуацията може да има много по-различен край, но всеки си решава как да постъпи. Много отношения са загубени заради твърде високата гордост и его. Много отношения са загубени заради това, че мълчим. Преглъщаме толкова неща само и само за да помислим, че сме силни, а всъщност в такъв момент сме най-уязвими. Знай, че проблемите не се решават когато бягаме от тях, а когато застанем лице в лице с тях и ги разрешим. Трупаш опит и познания. Коя съм аз да ти говоря за тези неща сигурна съм, че го знаеш.  Не желая между нас нещата да са неудобни и неловки. Мислех, че в твое лице ще срещна разбиране каквото и да се случи, тъй като ти се доверих. И все още си мисля, че ще получа разбиране, но не знам дали очакванията ми ще се оправдаят, след всичко не знам какво мога да мисля. Ако съм те засегнала по някакъв начин, че толкова да не желаеш да говориш с мен добре, но моля те просто го кажи. Изкажи си всичко. Решението е изцяло твое."

Какво мислите?

Оставете човека и си живейте живота щом сте стигнали до тук, а времето ще излекува раните, каквито и да са те - всичко останало е губене на ценно време!

Няма лошо да пробваш. А дали ще се получи, кой знае... Пиши после какво е станало.

Много е дълго, въпросният тиквеник няма да го дочете до края!

Не го дочетох цялото,  но изглежда крайно унизително…… Между да се бориш за някой или нещо и да се унижаваш за да имаш някой или нещо има голяма разлика….. Незаменими хора няма.

Много е досадно. Имайте милост към него и съм себе си и не му го пращайте. 

Връзка може да се спасява от двама. В случая май няма нищо за спасяване.

Нещата са приключили, от 3 до 6 месеца ще ти мине.

Разбирам. Не си правете грешни изводи, че желая да го спечеля като партньор в живота ми. Просто ми тежи. Относно това което съм чувствала към него вече не е същото, но ми беше наистина много важен човек и най-вече приятел. Въпроса не е дали ще съм с него. Въпроса е, че осъзнах, че не трябваше да говоря за чувства защото това го отблъсна и искам да оправя нещата. Липсва ми приятелството. С течение на времето осъзнах и че между нас освен това друго няма как и да има. Как се забравя дадено нещо което е останало недоизказано и някак недоразбрано. Не знам дали сте изпадали в дадената ситуация, но много тежи и с времето тежи още повече, защото осъзнавате, че ако не сте направили или казали дадено нещо нещата са можели да стоят по съвсем различен начин. Да със сигурност това, което съм написала не е едно от най-точните и правилни изказвания, но момчето наистина ми е важно и колкото и жалко да Ви звучи съм убедена, че след всичко заслужаваме и двамата поне един последен разговор, за да е някак всичко изказано и разбрано. Семействата ни са много близки, постоянно са заедно и много често се засичаме. Не исках да сме в неудобни ситуации. Исках да поговорим и да се разберем вместо това той реши, че е удачно да ми каже, че иска да запазим отношенията си и да останем приятели, тъй като си прекарваме добре заедно след което реши, че е добре да започне да ме игнорира от нищото. При което на мен не ми е приятно и колкото и да искам да се направя на ударена не се получава. Не мисля, че ще Ви е приятно някой да ви обнадежди и да Ви каже да си запазите отношенията, Вие да се държите уважително към човека, а той да започне да се държи сякаш вече сте едно огромно нищо. Не мисля, че ще можете да продължите така лесно напред. Всичко почва да тежи в даден момент. Може би съм по-слабо характерна. Факт. Поне го признавам не го крия, но съм на мнение, че проблемите не се решават с игнор и мълчание. 

Виж, не знам какво си си помислил и как си приел нещата,

но е крайно нетактично и неприятно демонстративно да игнорираш и да показваш неуважение към даден човек.  ( за  мен си е нормално)

Поне от човешка гледна точка дори и да не ти се излиза

застани зад себе си и зад думите си и ми го кажи.( човекът е зависим)

Понякога липсата на отговор също е отговор, разбирам, но смятам, че е редно когато някой постъпва нормално към теб да се отнасяш нормално и към същия този човек. ( нормано е субективно понятие )

Винаги се поставяй на отсрещното място и знай, че не бива да постъпваш така както не би искал да постъпят с теб.

Повярвай ми ако беше на мое място нямаше да се чувстваш добре.

Търсех те защото зряла постъпка е да не си загърбиш отношенията с някого само и само защото единия е проявил чувства и емоция в даден момент.

Хора сме нормално е да изпитваме емоции и не смятам, че беше нужно да започваш да се държиш сякаш едва ли не вече не съществувам.

Мислех, че сме достатъчно големи да помислим трезво над ситуацията и да излезем положително от всичко това и да се опитаме да се държим нормално един към друг.

Уважавам и разбирам, че не си проявил и почувствал същото, което някога в даден период съм чувствала, но не разбирам отношението което проявяваш в момента. (противоречиш  си словоблустваш не разбираш )

Можехме да запазим нормални човешки и приятелски отношения, защото ако не друго, то от всичко това можеше да излезе едно добро приятелство.( не можехте защото не разбираш)

Човек до човек опира.

Не исках един ден да се срещнем или засечем някъде и да се подминем, но ако твоето решение е такова и ако смяташ, че така ще е по-добре ще те разбера и никога повече няма да те потърся.

През онази вечер когато потвърди, че ще си останем приятели дори и от съжаление не трябваше да го правиш.

Можеше още тогава да кажеш, че ти е проблем да продължиш да си общуваш с мен.

Не говори и не обещавай неща, които не можеш да изпълниш. (имал е предвид че няма да сте врагове изпълнил си е обещаното )

По-лошо е да обнадеждиш някой и след това да не изпълниш това което си казал. Липсата на същите чувства не е оправдание да проявиш студенина.

Всичко зависи от теб. Исках да се видим и да ти обясня, че съжалявам и осъзнавам няколко месеца по-късно, че всичко онова беше прибързано и емоционално решение и не му беше нито мястото, нито времето да говоря за всичко това. Чувствам вина и това ми тежи. Идеята ми не беше да те отблъсна и да те загубя като приятел, като човек и част от живота ми. Има толкова недоизказани неща, но не ми даваш шанс да поговоря с теб и не ми даваш друг избор освен отново да пиша. Надявам се си наясно, че щом настоявам да говорим значи лично на мен ми е важно, но ако на теб дори разговора не ти е важен и това ще разбера.(късно е моме за китки)

В този момент сигурно стигам дъното и се унижавам, но смятам, че е достойно да признаеш когато грешиш и смятам, че е достойно когато желаеш да разрешиш нещо, което ти тежи.  
Случайно ако проявиш желание да чуеш това което аз имах желанието да кажа, но не му е отново нито мястото, нито времето да говоря на чат, ще те чакам на 18ти на *** , ако имаш желанието да си изясним всичко без да се игнорираме и да постъпваме детински.( аз бих си лежал дома)

Не ми се водят монолози за пореден път, далеч от приятното е. В крайна сметка няма проблем и да решиш да не отликнеш на молбата ми, сякаш това ще е достатъчен отговор за мен. Ако помислиш и разсъдиш над ситуацията може да има много по-различен край, но всеки си решава как да постъпи. Много отношения са загубени заради твърде високата гордост и его. Много отношения са загубени заради това, че мълчим. Преглъщаме толкова неща само и само за да помислим, че сме силни, а всъщност в такъв момент сме най-уязвими. Знай, че проблемите не се решават когато бягаме от тях, а когато застанем лице в лице с тях и ги разрешим. Трупаш опит и познания. Коя съм аз да ти говоря за тези неща сигурна съм, че го знаеш.  Не желая между нас нещата да са неудобни и неловки. Мислех, че в твое лице ще срещна разбиране каквото и да се случи, тъй като ти се доверих. И все още си мисля, че ще получа разбиране, но не знам дали очакванията ми ще се оправдаят, след всичко не знам какво мога да мисля. Ако съм те засегнала по някакъв начин, че толкова да не желаеш да говориш с мен добре, но моля те просто го кажи. Изкажи си всичко. Решението е изцяло твое.

преди 15 минути, Zhenyya написа:

но съм на мнение, че проблемите не се решават с игнор и мълчание. 

точно така се решават проблемите 

Женя, Женя, почни да пишеш есета по поръчка, че напоследък много желаещи за Харвард!