Имам предвид когато ви стяга в шията или ви боде в стомаха преди да почнете някоя работа, но решите да игнорирате това чувство и после видите, че работната среда е отвратителна примерно?

А ако ви става лошо от държава, в която не сте били бихте ли отишли там? На мен ми се случва това. Имаме една наша страна съседка, много е тачена по нашите географски ширини, даже някоя предпочитат там да ходят на почивка, от колкото на родното Черно море.

Както и да е - да ви кажа честно само като си помисля нещо за тази страна ми става зле. Не мога да го обясня, но сякаш получавам реакции на пост трамватичен стрес и веднага ми трябва успокоително. Никога не съм бил в Гърция (надявам се и да не стъпя там), познавал съм гърци, но освен че с тях не се разбирам много-много никой от тях нищо не ми е направил. Не знам дали вярвате в минали животи или може би говори кръвна, възможно е да съм наследник на изселените от Беломорието. Сакаш кръвта ми кипва като се сетя за живот в Гърция. Към Турция не изпитвам такива чувства без причина. И там още не съм ходил, но като помисля за Турските курорти и ми става хубаво.

Интересното е, че колкото и пъти да игнорирам тези чувства и да кандидатствам за работа в Гърция все е неуспешно. Или сайтът на фирмата ще забие, или ще ми откажат... в понеделник сутринта при положение, че съм кандидатствал в петък, събота или неделя. Не смятах, че гърците работят толкова бързо! Една гъркиня човешки ресурси ми беше отказала в 9:10 часа сутринта! Друга в 12 на обяд в понеделник на рождения ми ден. Това ме кара да си мисля, че просто Гърция не е моето място за живот, колкото и да ми харесва иначе като място и упорито да се опитвам да намеря работа там. Атина ме грабна като визия от това, което видях на стрийт вю, за островите им да не говоря, но дори когато тази година щях да ходя май месец до там се разболях от грип и така и не отидох. Значи дори да реша да ходя на екскурзия там все нещо става и ме спира. Вие вярвате ли в знаци?

Има една друга страна, където хората ме харесват, за разлика от гърците, но пък аз не мога да ги харесам и като мисля за страната им ми става едно такова отпаднало и тъжно. Може и да не мога да живея там, но поне мога да ги посещавам защото те, местните ме харесват. И лесно си намирам работа там, даже по-лесно от колкото в България.  Но чувствата, които изпитвам към Гърция са хем влечение като към място, хем кипваща кръв. Много странно. Може би не трябва дори на екскурзия и почивка да стъпвам по гръцките земи? Вие бихте ли се вслушали в тези чувства и знаци или въпреки всичко упорито ще отидете на място, където очевидно не ви се получава? Малко ми е странно да не съм ходил никога в Гърция, но явно е имало защо.

Ходи на църква.

преди 5 часа, Acho5 написа:

Имам предвид когато ви стяга в шията или ви боде в стомаха преди да почнете някоя работа, но решите да игнорирате това чувство и после видите, че работната среда е отвратителна примерно?

Вярвам в предчувствията според зависи.
Но по конкретния ти пример, нямам проблем, обикновено познавам човека още по първия му поглед и мнооого рядко греша в преценката си.

 

Понякога си мислиш - всичко ше е на 6, а се получава дивна пpeeбyшкa.
А  друг път си казваш - е те са си oнoди мaмaтa и... и в маалата почват да ти викат - ооо, Нострадамус...

 

на 26.07.2023 г. в 14:17, *S197* написа:

Ходи на църква.

Бях, но не помага.

Помага ми само да не мисля за Гърция. Не знам дали има минали животи или кръвта говори и съм наследник на тормозените и изселени от нашите бивши тамошни територии българи.

За мен тяхното анти отношение е знак, че и на почивка не трябва да ходя там.

Тази година щях да ходя и като почнах да обмислям датите за пътуване до Атина ме повали доста тежък грип и в крайна сметка не можах да отида.

А да, наскоро получих поредния от Атина отказ при кандидатстване за работа, дори до интервю не стигам. И пак в понеделник, този път не в 9:10 поне, но в 12:00 часа на обяд. А кандидатствах в съботата или неделята преди този ден...това ако не е знак, че не е моето място не знам какво е. Само за сравнение пращах и в други страни и от някои още нямам отговор. От Словакия ми отговориха в срядата на същата седмица, т.е. 4-5 дни след кандидатстване, което е по-нормално и проявиха желание за интервю на живо на следващия ден. Разбира се нямаше как да летя, но отношението на словаците към мен е много по-човешко.

Предния път както казах гъркинята в 9 и 10 сутринта ми беше пратила писмото, че не съм подходящ. Е как в Словакия, където заплатите са дори по-високи от Гърция съм подходящ, а във вездесъщата Гърция дето даже ги изпреварихме по заплати тук в София не съм? И от общуване в чужбина съм забелязал, че търците едвам ме дишат и са изкуствено престорени, значи им драскам хикса и няма да отида никога там. В Словакия местните се държаха много повече като приятели с мен.