Едни от най евтините предложения, които могат да се намерят в туристическите агенции, са тези за религиозен туризъм.

Повишеният интерес на съвременните българи към църквата през последните години е неоспорим факт. Религиозното поклонничество има дълбоко духовно значение, когато се изживява както подобава. Поклонникът е човек, който иска да докосне светото място или мощи, за да затвърди вярата си.

”Пътят към храма” за съвремения българин обаче е свързан с нещо по-бизко до потребностите на човека - надеждата за висша закрила в едно несигурно време.

Районът около Асеновград е едно от най-благодатните места за обиколка на светите места. Тук духовните и религиозни паметници наистина изобилстват. Два от тях са особено важни за септемврийския религиозен календар, когато се почитата Малка Богородица и Кръстовден.

Сред най-известните е Асеновата крепост.През 1230 г. след битката при Клокотница цар Иван Асен II укрепва и разширява станимашката крепост Петрич. Той увековечава своето дело с надпис, издълбан на скала над входа на крепостта, която по-късно е наречена Асенова, а Станимака през 1934 г.е преименуван в Асеновград.

Но освен нея около Асеновград могат да бъдат изброени 200 параклиса, 33 черкви и четири манастира. В самият град са издигнати 42 параклиса, черквите са 9, а манастирите - 4.

Именно по тази причина Асеновград вече е известен с името Българския Йерусалим, а околностите му - като Родопската Света гора. Религиозните средища са разрушавани многократно, но от от руините им българите упорито са издигали нови постройки, които да пазят вярата.

Бачковски манастир

Най-известният духовен храм в Родопската Света гора е и вторият по големина у нас след Рилската обител. Манастирът е основан още през 1083 г. на важен поклонически път към Атонската Света гора. Той е забележителен и с художественото си богатство и духовната сила. Три са черквите в него - "Св. Богородица", "Св. Николай" и "Св. Архангели", а в рамките на комплекса е разположена и Костница, която е паметник на църковното и архитектурно изкуство. Най-притегателната мощ на манастира за богомолците обаче остава чудотворната икона на Св. Богородица от 1311 г. Всяка година в понеделник след Великден тя предвожда литийно шествие. На Малка Богородица и голяма Богородица тук се събират поклоници от цялата страна.

Кръстова гора

И друг път в Родопската света гора е утъпкан от стотици хиляди богомолци, търсещи духовно и физическо изцеление - местността Кръстова гора. В навечерието на Кръстов ден - 14 септември, поклонници от близки и далечни кътчета идват да се молят за здраве и благоденствие по време на ежегодното нощно бдение на Кръстова гора пред новопостроената църква "Покров на Пресвета Богородица". В местността има и останки от опожарения през 1670 г. Троицкия манастир.

На този връх се провежда и едно от най-масовите религиозни събирания в света. Събитието се случва веднъж годишно - нощта на 13 срещу 14 септември. Тогава, десетки хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия, в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато слънчевите лъчи докоснат върха на големия метален кръст

Около мястото витаят легенди, загадки и видения. Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис Трети да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На много места в планината има лековити извори.

Свети Кирик

"Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева", който се намира на хълма над с. Горни Воден и Куклен. Красивият комплекс е повлиян от стила на Бачковския манастир и обхваща манастирски сгради, аязмо и параклис. Голяма част от иконите в храмовете са дело на Захари Зограф. В "Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева" няма монаси, той функционира като конгересен и туристически комплекс, но черквата там е действаща.

Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф: "Св. Атанас", "Исус Христос", "Св. Йоан Предтеча" и "Св. Богородица. Животоносен източник". Негова икона е и "Св. Кирик и Юлита" на десния кивот.

Света Неделя

Преди 150 години в Родопската света гора е основан Араповският "Св. Неделя"- единственият манастир в България, построен по време на турското владичество. Фреските на черквата "Св. Неделя" са изработени в средата на ХIХ век от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Стенописите са отлично съхранени и впечатляват с ярките си цветове.

Мулдава манастир

Три пъти изравняван със земята и три пъти издиган, и днес се крие в родопската планина Мулдавският манастир. Той е основан по време на Втората българска държава и е чудесен образец на възрожденското изкуство. Разположен е по земи, които са били тракийско светилище в древността. Стенописите пък се сравняват по великолепието си с тези на Бачковския манастир. Едно от най-ценните кътчета на светата обител е скривалището, където е отсядал дякон Васил Левски.

Белинтаж – древната обсерватория на траките

В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална - халките са непокътнати от времето....

Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания...

Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична.

Местността представлява високо издигнато на около 1100 м. надм. вис. скалисто плато, осеяно от стотици малки и две по - големи овални ямки или щерни, като най - голямата е с дълбочина 4 м., които са служели за извършване на огнено - винени обреди от жреците - наливали са вино в огъня и по този начин са извършвали мистериозните си прорицания. По -големите са винаги пълни с вода. Сравняват мястото с чиния, обърната към небето, от където се черпи енергия.

Тук е намерена сребърна плочка с изображение на върховното божество на бесите - Сабазий, около когото има седем змии, две от които преплетени като двойна спирала. Траките са боготворели Слънцето, като върховен бог и бесите са го наричали Сабазий.

Бесите са сравнявани с коренните жители на Египет - коптите и заедно с пеласгите се считат за наследници на най - древни цивилизации.

През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО.

източник infotourism.net

Редактирано 14 септември 200620 г. от aniiv (преглед на промените)

Много интересна статия, aniiv, благодаря, че я сподели с нас

Асеновград заслужено си е спечелил името на Българския Йерусалим, и основание за това е факта, че в града има според някои авторитети 18 църкви и 72 параклиса. И така е било още от зората на християнството по нашите земи, а периодите на възход на средновековната ни държава са оставили многобройни следи. Най-внушителен паметник на онези отколешни времена е църквата "Света Петка Петричка", известна ни като Асеновата крепост.

Сред многото светини в Асеновград се откроява храма "Св. Богородица Рибната", с която е свързано древно поверие. Под самата църква има параклис, посветен на св. Йоан Кръстител, пред олтара на който в кристален извор човек, отправил истинска чиста молитва към Бога може да види три риби в потвърждение на това, че молбата му е чута. Много интересно е, че в олтара се пази камък от гладиаторско надгробие с изразителни сцени на двубой от времето на римското владичество по тези земи. А в самата църква има една икона, наричана от вярващите "Бързата света Богородица" поради това, че ако човек я помоли за нещо добро и важно, то се изпълнява незабавно. Това е причината в навечерието на изпити кандидат-студенти отвсякъде да се стичат да и се поклонят.

Всяка година на Преполовение, двадесет и пет дни след Великден, се провежда църковен празник, възникнал през 1896 година в противовес на гръкоманските литийни шествия. На този ден българите изнасяли икона на Божията майка от църквата "Света Богородица Рибната" и я носели на ръце до Бачковския манастир. Това многолюдно и тържествено шествие се провежда и до днес и се смята, че който вземе участие в него и докосне с почит и вяра иконата, през годината ще бъде здрав и късметът няма да му изневери.

В двора на храма могат да се видят много екзотични дървета и храсти, и сред тях джинджифировото дърво, чиито плодове зреят по първи сняг и са много лековити. Същото дърво расте и в двора на Бачковския манастир, и плодовете му дават аромат на прочутата манастирска ракия, с която черпи гостите си дядо Наум, игуменът на светата обител.

Автор - Йото ПАЦОВ