1.

 

Колежке мила и добра

Към теб обръща се сега

Един приятел, мил и драг,

С характер радостен и благ.

Не знам дали наясно си

Че предизвикваш ти искри

В колега твой - добър поет -

От любов горящ по теб.

Не знаеш, предполагам аз,

Как приятелят ни наш

Из офиса се подвизава

И отдалеч те съблюдава.

 

 

2.

 

Та знай, девойко, че от край 

Време той за теб мечтай

И проклина свойта орис

Всеки ден във този офис

Да те гледа отдалече

Без да има шанс да вземе

Хубавата ти снага,

Да я притисне той така,

Че дъхът ти на мига да спре,

Да омекнат твойте колене

И в устните ти най-прекрасни

Да зарови своите … безгласни …

 

…

 

Ах … тези редове обилни

Май дойдоха твърде силни

Затова ми позволи

Да ‘ползвам други думички

И наново да предам

Всичко туй, което знам:

 

…

 

2.1.

 

Аз чух словата му красиви,

Облечени са те във рими

И там описва доста точно 

Какво вълнува го изобщо.

Ето например два-три стиха

(Според мен и толкоз’ стигат):

 

“Ако реша да ти призная

Всички тез’ неща накрая

Съм сигурен: отритнат пак

Ще съм … като един глупак!

Тогава в мене ще се взираш,

Ще твърдиш, че не разбираш …

А вързан аз ще си мълча

На кладата на любовта…”

 

Силно е това, нали?

Пронизват все едно стрели …

 

3.

 

Нямаш сигурно представа

Що в колегата ни става

Или как му ти влияеш

Щом пред него засияеш.

За теб копнее, поглед само,

Или докосване по рамо …

Затуй сега ще продължа

Одата за ористта,

За да видиш ти сама

Точно кой във фирмата

Измъчва се, и песни пей,

И по теб така копней:

 

4.

 

Всяка сутрин той едничък

Се подготвя у дома самичък

За деня си предстоящ

Пред огледало прав стоящ

И през цялото туй време

Мисли момъка за тебе.

Да седне в офиса до теб

И във текущия проект

Отново да се падне той -

За туй мечтае тоз’ герой!

Така завършва ритуалът

Сутринта. И издокаран

Тръгва сам към наш’та сграда

Напълнил си с мечти главата.

 

5.

 

Нататък - знаеше ли че

Funny things се случват все:

Например - прави bug след bug

Така ще трябва всеки път 

Към него ти да се обръщаш

И с взора си да го прегръщаш.

Постоянно ще се бърка,

Тикетите все разбърква

За да може пак във Teams-a

Да го питаш все за спринта 

И до разговор набързо

Да се стигне; а във който

С радост слуша - даже час -

Твоят звънък нежен глас.

 

6.

 

А ако вземеш, че забравиш

Камерата си оставиш

Да работи - и така

Се види твоята снага -

Забелязала ли си

Как секуда или три

Той замира и не мърда,

Сякаш целия посърва?

После му е нужно време

За да може и да вземе

Към реалния живот

Да се върне “Дон Кихот”.

 

 

Виждала си го това -

Но помниш ли му слабостта?

 

7.

 

Щом чуе твоят весел смях

Изтръпва, сякаш го е страх!

Щом погледа ти срещне той

Обхваща го ужасен зной.

Ако го заговориш - спира

Сърцето му - и той замира.

Рими тайно съчинява,

Но се срамува за изява.

… … той се именува

И със … се римува.

Досети се сега, нали?

Кой зад всичкото стои?

 

8.

 

Не мога да го гледам как

Се мъчи нашият юнак

Затова реших се сам

Всичкото, което знам,

Да запиша във писмо

И да го скрия тайничко

Така че ти единствена

Да откриеш тез’ слова.

И молба накрая имам:

Ако с неговите рими

Ти наясно вече си

То моля те, вземи реши

Какво ще бъде занапред

И нашия добър поет

Натясно някъде да хванеш

И директно да му кажеш:

 

9.

 

Дали ще стане или не

Двойка двамата да сте

И неговият огнен плам

Ще бъде вече обуздан?

 

Дали ще може от зори

Щом отвори той очи

Най-напреде да съзре

Изваяното ти лице?

 

Дали в косата ти чуплива

Сред усмивка най-игрива

Ще може пръсти да зарови

Преди дори да заговори?

 

Дали във своите ръце

Да вземе нежните ти две

Ще може, и с целувка страстна

Да скрие кожата прекрасна?

 

Дали по нежната ти шия

Ще му дадеш да се опита

Да открие с жадни устни

Всички гънки най-изкусни?

...

 

10.

 

Ей такива ми неща

Искам да се изяснят

И ясно да ги разясниш,

Ведро да му обясниш,

За да знае и самия той,

Да спре любовния му зной

И на тоз’ несбъдващ се сарай

Веднъж завинаги да сложим край.

 

(Разбира се, със две ръце,

Краят най-щастлив да е

Аз надявам се тъдява …

‘Щото в офиса ни няма

Друга дама като теб -

Същинска муза за поет.

И от всичките сред нас жени

Най-прелестната, знай, си ти …)

 

Много...поетично. Дано го прочете и колежката...

преди 50 минути, Киро Иванов написа:

Много...поетично. Дано го прочете и колежката...

Не е адресирано към колежката, а към двамата - това е епос от двама влюбени! Можеше и без думи да се онодят!

преди 3 часа, Клонинга написа:

Не е адресирано към колежката, а към двамата - това е епос от двама влюбени! Можеше и без думи да се онодят!

Няма как! Жените обичат думите повече.  Особено на родният им език!