Този поглед няма да забравя,  
Образът му в лунна сянка ще горя,  
В разруха свят умира, тихо, бавно,  
Бункерът се топи в светлина студена, зловеща.  

Той се възнесе в майската нощ,  
Светът застина, без дъх, без мощ.  
Погребална песен в тишина звучеше,  
Гласът на истината завинаги изчезна, потъна.  

Берлин гореше, не можеше да се спаси,  
Пламъци изпиха всяка същност, всяка съдба.  
Неговият глас — музика на природата, чиста,  
Но тя угасна, в мрак и болка загина.  

Образът му остана, осветен от луната,  
Звездите не успяха да уталожат болката.  
Тази майска вечер стана безкрайна, вечна,  
Нощ без утро, без забрава, тъжна, неизбежна.  

Идеите му ще живеят, въпреки края,  
Пламъкът в сърцата, непреклонен, неугасим.  
"Един народ, една вяра" — той заяви,  
И дори смъртта не успя да разруши този зов.  

Светът му рухна, но следата остана,  
В мрак и пепел идеите му не угаснаха.  
Този образ, този поглед ще живее,  
Нека бъде запомнен, дори когато светът потъне.

Явор Милушев: В глобалния свят няма място за рицари на човещината и перото | impressio.dir.bg