Ролята на съперничеството в живота

Колежката ти се състезава с теб за по-високата длъжност в службата. Една красива жена флиртува с партньора ти в дискотеката. Най-добрата ти приятелка кандидатства за същото работно място, за което се бориш и ти.

Защото, когато интересите ни са застрашени, колегите, приятелите, роднините, та дори и собственият ни партньор се превръщат във свирепи конкуренти - в съперници.

Във всички области на живота ние се сравняваме, претегляме своите успехи и тези на другите, оценяваме постиженията на околните и жадуваме за одобрението и симпатията на заобикалящите ни. Днес борбата за власт и позиции в обществото, за признание и напредък в работата и семейството и за любов в личния живот е по-ожесточена от всякога.

Каква роля играе в цялата тази работа съперничеството?

Ние се раждаме съперници.

Съперничеството е естествено чувство, програмирано в човешкото поведение. Даже пеленачетата започват да плачат, когато майката отклони за малко вниманието си от тях, т. е. когато им се наложи да се борят за симпатия и любов. Тази война ние, хората, водим в продължение на целия си живот. И колкото повече остаряваме, колкото повече себеподобни около нас се стремят , толкова по-трудна става тя.

Винаги, когато усетим позициите си застрашени или когато трябва да спечелим някои плюс за себе си, ние се превръщаме в съперници.

Кога съперничеството е градивно?

Само тогава, когато го използваме като задвижващ механизъм не само за личното, но и за общото благо и развитие. Колко добър е един спортист например, се оценява спрямо постиженията на неговия противник. Подобно съизмерване, както и способността да се справяш със загуби и поражения и в това да намираш мотивация за подобряване на постиженията си, развива личността. Така човек става самостоятелен, придобива самочувствие и калява умението си достойно да печели спорове, да се налага. Без това основно социално умение, бихме загубили напълно битката с живота.

Как можем да използваме съперничеството в своя полза?

Творчески използваното съперничество може да ти покаже къде си в сравнение с другите, какви качества всъщност притежаваш и какви още са заровени дълбоко в теб. То може да те мотивира и да “извади от тъмното" неочаквани и за теб амбиции. В конкурентна ситуация ти се научаваш да показваш и налагаш своите очаквания, желания и цели. Не се оставяй чувството на примирение да те демотивира: особено когато се налага да поискаш повишение в службата или пък, когато са се отнесли с теб несправедливо. Използвай онова малко настървение в стомаха си, за да се само-насърчаваш. Открий своите достойнства, вкарай ги съзнателно “в работа" и демонстрирай с какво точно превъзхождаш съперниците си.

Кога съперничеството е деградивно?

Когато някой постига целта си, използвайки нечестни и забранени средства и когато действията му се управляват единствено от разяждащата разрушителна омраза към конкурентите.

Например, когато колежка, състезаваща се с теб за по-висок пост в работата, пусне слуха, че си спала с шефа. Или това е същото когато голямото братче направи куп глупости, но набеди за тях малката си сестричка, само и само за да запази любовта и симпатията на родителите си.

Хората с твърде ниска самооценка, които просто се страхуват да живеят, са по-склонни да прехвърлят границата, когато манипулират, лъжат и пускат слухове.

Как да се предпазим от такива съперници?

Ако дадена конкурентна ситуация е “изсмукала" всичките ти сили, ако постоянната борба, за партньор те парализира напълно, кара те да изпитваш постоянни страхове и да се чувстваш зле в собствената си кожа, няма как - налага се да се защитаваш.

Първо обаче трябва да откриеш кой или какво точно те съсипва, изтощава и разболява, и да разбереш кой точно иска да ти навреди.

Реагирай открито на поведението на интриганта. Ако няма подобрение и напредък, опитай се да си изясниш темата с някой трети, който не участва в сблъсъка. Ако съперникът ти продължи да те притеснява и поднови своята атака, тогава го избягвай съвсем съзнателно и официално.

Нужно ли ти е съперничеството, за да се чувстваш добре в работата?

Изследванията сочат, че производствен климат без конкуренция е напълно непродуктивен. Ние търсим по-добри решения, измисляме нови продукти, придвижваме научните изследвания и индустрията напред, за да сме едни гърди пред останалите (независимо дали става дума за колегите в офиса или за колегите от конкурентни фирми).

Никъде другаде съперничеството не се изживява толкова открито и не се толерира толкова много, колкото в икономиката. Да напредваш в работата с тактиката “на лактите” и с поемане на твърде много ангажименти, се възприема като нещо съвсем нормално в нашето общество. Бизнес отношенията са хладни и сдържани, те са по-малко задълбочени и близки, отколкото са семейните и приятелските и точно затова конкуренция на работното място се “прави" по-лесно. Но ако есе пак между колегите липсва солидарност, постиженията в колектива ще са по-малко, а болничните и уволненията - повече.

Женското и мъжкото съперничество се различават.

Игрите на малките момченца са по-конкурентноориентирани е сравнение с тези на момиченцата, които са no-тактични, някак по-деликатни. За да не развалят приятелства, жените са склонни да избягват конфликтите. Докато състезанието и конкуренцията са в кръвта на мъжете - те възприемат живота като вид спорт. Затова те си служат много no-опитно с конкурентните ситуации, възприемат ги като предизвикателство за премерване на силите.

Жените се опитват да потушават съперничеството на работното си място, no-скоро там те искат да създадат хармония. Но когато приятелство или партньорството им е застрашено, те откриват своята агресивна страна. Но дори и тогава не играят с открити карти като мъжете, а предпазливо, подмолно и внимателно.

Любов и съперничество.

Любов и съперничество - не са ли това две противоположности, които се изключват? Точно обратното, сочат проучванията.

Разпределението на властта при партньорските взаимоотношения си е вечна тема. И откакто жените работят на равна нога с мъжете и същевременно мъкнат майчинството и кариерата под една мишница, все повече двойки водят една конкурентна борба: кой печели повече; кой има повече шансове за напредване в кариерата; кой се чувства по-удовлетворен в работата си...

Тя може да бъде и мотивация, но когато заплашва да победи любовта и близостта, партньорите трябва да дръпнат спирачките навреме. В такъв момент е препоръчително да планирате общи мероприятия, които носят удоволствие и на двама ви, които ще ви накарат отново да действате като отбор, да се опознавате и преоткривате. И още нещо много важно - да се допълвате.

Съперничеството при децата.

Първите съзнателни опити за съперничество всеки от нас прави е собственото си семейството - спрямо своите братя и сестри. Колкото по-малки са децата и колкото по-малка е възрастовата разлика помежду им, толкова no-сипна е и конкуренцията за получаване на подаръци и подкрепа от страна на родителите.

Най-голямото дете защитава водещата си позиция с много усилия и с всички трикове, на които е способно.

Средното често се чувства прескочено, и точно по тази причина обикновено става “семейният смешник".

Най-малкото е галеникът на мама и татко, но пък трябва да си завоюва признанието на братята и сестрите си. Но всички искат едно и също: любов, признание и материална и емоционална подкрепа от страна на родителите Абсолютната справедливост за тях обаче е неизпълнимо изискване. Всеки трябва да получи не същото, което получават останалите, а това, от което има най-голяма нужда.

Колкото по-малко се бъркат родителите в конкуренцията между децата, толкова по-добре за децата. Научиш ли се да се конкурираш достойно в тази възраст, урокът ти остава за цял живот.

На родителите е позволено да се месят само в случаите, когато подобни съперничества водят до открита вражда между децата.

Източник: rozali.com

Статията е много точна и аз напълно съм съгласна с нея.

Много хубава статия.Браво!