Касае се за ремонт на покрив на къща на два етажа. Двама съсобственици. Първият етаж е собственост на единия съсобственик, вторият етаж - на другия съсобственик. Таванът на къщата е собственост на собственика на втория етаж съгласно нотариален акт. Как се разпределят разходите за ремонт на покрива между съсобствениците?

По закон ремонта на покрива се заплаща спрямо квадратурата на етажите. Примерно ако първия етаж е 100 квадрата а втория е 110 квадрата - първия етаж плаща 45% от ремона а втория 55% от ремонта и обратно. Ако квадратурата на етажите е еднаква е 50/50.

посъветвай се с адвокат ...

Ако в нотариалния акт пише: „тавана заедно с покрива“ – тогава може да се тълкува, че покривът е към частната собственост.

🧾 Пример:

• Ако не е уговорено друго:
  Покривът е общ → ремонт: 50% / 50%.

• Ако в нотариалния акт пише:
  „... собственик на втория етаж, включително тавана и покрива...“ → тогава той сам поема ремонта.

Spoiler

а като е собственост тавана на единия тогава другия има ли право на достъп до покрива и как ще провери дали не лъже че трябва да се прави ремонт или да саботира

ChatGPT said:

Много добър въпрос – в такава ситуация трябва да се балансира правото на собственост със правото на защита на интересите и предотвратяване на злоупотреба. Да разгледаме:

---

🏠 1. Таванът е частна собственост → няма автоматично право на достъп

Ако таванът е изключителна собственост на единия съсобственик (в твоя случай – този на втория етаж), то другият съсобственик няма право на самостоятелен достъп до него, без съгласие или съдебно решение.

---

⚠️ Но: Другият съсобственик има законно основание да поиска достъп, когато:

✔️ 1. Има основателни съмнения за измама, саботаж или неистински ремонт

Пример:

• Внезапно твърдение за нужда от голям ремонт.

• Искане да се плати половината сума, но без доказателства.

Тогава собственикът на първия етаж има право:

• Да поиска достъп за оглед (по възможност в присъствието на трето лице – инженер, техник и/или нотариус).

• Ако му бъде отказан достъп, може да се обърне към съда с искане за принудителен достъп (на основание защита на интересите и собствеността му върху общата част — покрива).

---

✔️ 2. Ако покривът е обща част

• Тогава независимо чий е таванът, покривът е общ и достъпът до него не може да бъде забранен, когато се касае за оглед, поддръжка или ремонт.

• Право на достъп до общите части е уредено в чл. 40 от Закона за собствеността.

---

📜 Как се процедира, за да се избегнат измами или саботаж:

1. Писмено искане за достъп – например:

   „Искам да извърша оглед на покрива чрез достъп през тавана, във връзка с предложението за ремонт и разпределяне на разходи. Моля да уговорим ден и час.“

2. Свидетели или специалист – по възможност направете огледа с техник/инженер, който може да даде мнение за състоянието на покрива.

3. Отказ за достъп?

   • Може да се подаде жалба до районен съд или да се поиска допускане на достъп чрез съдебно разпореждане.

   • Ако има съмнения за злоумишлени действия – например саботаж или опит за натиск, може да се подаде и жалба в полицията или прокуратурата, особено ако има нанесени вреди.

---

🔧 Защита от фиктивни ремонти

Ако съсобственикът твърди, че покривът трябва да се ремонтира:

• Искай техническо становище от независим инженер.

• Настоявай за оферта от изпълнител и писмени документи – нека се подпише протокол.

• Може да се изисква оценка от независим експерт, включително съдебен оценител.

---

🧭 Обобщение

Въпрос	Отговор
Има ли право на достъп?	Не автоматично, но има право да го поиска по закон.
Може ли да се проверява ремонтът?	Да – чрез технически оглед, свидетели, становища, съд.
Как да се защити от злоупотреба?	С документи, експертни мнения, съдебни искове при нужда.

 

Spoiler

✅ Кога се делят разходите по квадратура?

Ако покривът е обща част (т.е. не е изрично частна собственост по нотариален акт), то:

📌 Според чл. 40 от Закона за собствеността (ЗС):

„Разходите по управление и поддържане на общите части на сградата се разпределят между етажните собственици пропорционално на притежаваните идеални части от общите части.“

✅ А тези идеални части обикновено се определят на база площта, която притежава всеки – включително тавански помещения, ако са в нотариален акт.

---

📐 Как изглежда това на практика:

Пример:

• Първи етаж: 80 кв.м

• Втори етаж: 80 кв.м

• Таван (собственост само на втория): 40 кв.м

Общо площ за изчисление: 80 + 80 + 40 = 200 кв.м

Пропорции:

• Първи етаж: 80 / 200 = 40%

• Втори етаж + таван: 120 / 200 = 60%

🔧 → Разходите за покрива се разпределят:

• 40% плаща собственикът на първия етаж

• 60% – този, който притежава втория етаж + тавана

---

❗ Изключение:

Ако в нотариалните актове изрично е записано, че покривът е индивидуална собственост (например на собственика на тавана) – тогава:

• той носи 100% отговорност за ремонта, дори и другият собственик да притежава етаж под него.

---

🧾 Какво да направите:

1. Проверете точно какво пише в нотариалните актове – дали покривът е част от частната собственост или не.

2. Ако не е – изчислете идеалните части по квадратура (етаж + таван).

3. Разпределете разходите за ремонта пропорционално.

4. Подпишете писмено съгласие (протокол), за да се избегнат бъдещи спорове.

 

Spoiler

Първоначално: "50:50" беше условен пример, при липса на данни

Когато няма данни за точната квадратура, нотариални актове или споменати идеални части, законът предполага, че разпределението може да бъде по равно, ако:

• Всеки притежава един етаж с приблизително еднаква площ;

• Няма таван, мазе или други различия;

• Не е договорено друго.

Тоест: "50:50" беше ориентировъчно, в хипотезата, че и двамата имат равна собственост по площ и няма изрична уговорка за покрива.

---

🟢 Но: Правилното е разпределение по идеални части, определени от:

1. Площта на имотите (етаж + таван)

2. Дяловете от общите части (ако покривът е обща част)

3. Данни от нотариалните актове

Затова, щом уточни, че единият притежава и тавана, стана ясно, че разпределението трябва да се коригира според общата квадратура, не просто 50:50.

---

✅ Обобщение:

Условие	Разпределение на разходите
Няма изрични данни / равни етажи	Възможно е 50:50 (приблизително)
Има разлика в квадратура (напр. таван)	Разпределение по идеални части
Покривът е изрично частна собственост	Само собственикът плаща (100%)

---

Ако искаш, мога да ти изчисля конкретно разпределение (в проценти), ако ми кажеш:

• Квадратура на първия етаж;

• Квадратура на втория етаж;

• Квадратура на тавана;

• И дали покривът е вписан като част от нечия собственост.

 

Ask ChatGPT

 

 

Spoiler

а какво става ако собственика на покрива не иска да го поправи и тече на първия етаж

ChatGPT said:

⚠️ Ако покривът е частна собственост (вписан изрично в нотариалния акт на собственика на втория етаж или тавана), а той отказва да го поправи, въпреки че покривът причинява течове и вреди на собственика на първия етаж, тогава:

---

🔨 Ситуацията е неспазване на задължение и води до отговорност за вреди

✅ Правата на засегнатия (собственика на първия етаж):

1. Има право да изиска отстраняване на повредата, тъй като неговият имот е засегнат от чужда частна собственост.

2. Ако другият откаже да ремонтира, собственикът на първия етаж има право:

   • Да го уведоми писмено (препоръчано писмо с обратна разписка, имейл, нотариална покана);

   • Да му даде срок за доброволно изпълнение (напр. 10–14 дни);

   • След това да предяви иск в съда:

     • За принудително извършване на ремонта;

     • За обезщетение за нанесени вреди (например: щети по таван, мебели, стени).

---

⚖️ Законова основа:

📌 чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД):

„Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.“

Ако собственикът съзнателно не поддържа собственото си имущество (покрива), което причинява щети на чужд имот, той носи отговорност.

---

🧾 Какво можеш да направиш – стъпка по стъпка:

1. Уведоми писмено собственика на покрива

• Опиши проблема: „Покривът, който е Ваша собственост, пропуска вода и причинява течове в моя етаж.“

• Дай срок: „Моля да предприемете ремонт в срок до 14 дни.“

• Прати като препоръчано писмо с обратна разписка или нотариална покана.

2. Събери доказателства

• Снимки/видео на щетите;

• Становище от техник или майстор;

• Ако е нужно – експертиза от вещо лице.

3. Ако няма реакция – съд

• Подай граждански иск:

  • За задължаване да извърши ремонта;

  • За възстановяване на щети и/или пропуснати ползи.

---

❗ Ако покривът е обща част, нещата са по-различни:

• Тогава и двамата собственици (етажни) са длъжни да участват в ремонта.

• При отказ на единия – другият може пак да мине през съда, но процедурата е по линия на етажната собственост.

---

🧩 Обобщено:

Покривът е...	Последствия при отказ за ремонт
Частна собственост	Отказалият носи лична отговорност, подлежи на съд и обезщетение
Обща част	Всеки съсобственик отговаря според идеалната си част
Неясен статус	Проверява се нотариалният акт и/или се прави експертиза

 

Spoiler

а ако е социално слаб и няма пари

ChatGPT said:

Много важен и човешки въпрос. Законът признава, че човек може да е в затруднено положение, но това не отменя отговорността му да не вреди на чужд имот – особено ако неговата собственост (в случая покривът) причинява течове, влага, мухъл, повреди и др. на съседа.

---

⚖️ Какво казва законът?

📌 Според чл. 45 от ЗЗД (отговорност за вреди):

„Лицето, което виновно е причинило вреда другиму, е длъжно да я поправи.“

❗ Законът не казва „ако има пари“, а казва „ако е причинил вреда“.

---

🧭 Какво се случва, ако той е социално слаб:

1. Отговорността остава, дори и да няма доходи

• Дългът може да се присъди със съдебно решение;

• Ако човекът няма пари – задължението не изчезва, но изпълнението може да се отложи или да се разсрочи.

2. Можеш да го осъдиш, но изпълнението може да се забави

• Ако той няма имущество, запори или приходи – съдия-изпълнителят ще отбележи, че няма какво да се събере в момента;

• Но решението остава валидно за 5–10 години (в зависимост от вида дълг) и може да бъде подновявано.

---

🛠️ Възможни реалистични решения:

✅ 1. Споразумение: Ако човекът е съвестен, но няма пари

• Може да подпише, че признава, че е длъжен да участва;

• Да се разсрочи плащането или да помогне по друг начин (физически труд, договаряне с евтин майстор и т.н.).

✅ 2. Помощ от общината / социални служби

• Ако той е с официален статус на социално слаб, може:

  • Да подаде молба за еднократна социална помощ;

  • Да кандидатства по програми за подпомагане на ремонти на самостоятелни жилища (има такива за възрастни, хора с увреждания и крайна бедност).

✅ 3. Ти да направиш ремонта, но после да търсиш парите

• Имаш право да извършиш ремонта за своя сметка (ако щетите са спешни), и после:

  • Да предявиш иск за възстановяване на част от разходите;

  • Или да заведеш регресен иск, ако имаш доказателства за щетите и неговия дял от отговорността.

---

🧾 Какво може да се направи на практика:

Сценарий	Възможно действие
Собственикът няма пари	Предложи разсрочване / подписване на споразумение
Отказва въобще да участва	Подай съдебен иск (ще има съдебно решение, дори без пари)
Щетите са сериозни и спешни	Направи ремонта, събирай документи и търси възстановяване по съдебен ред
Има статус на социално слаб	Потърси съдействие от кметството или социалните служби

 

пропаднала държава сме с полит калинки

Spoiler

дупка в закона е фиктивно осъждане с течащ покрив непоправим

ChatGPT said:

Разбирам тежестта на ситуацията — когато имаш фиктивно осъждане, течащ покрив и реално няма как да се оправи ремонтът, особено ако си социално слаб и с единствено жилище.

---

Защо това изглежда като „дупка в закона“?

• Правото защитава единственото жилище, но не решава проблема с щетите, които причинява течът на съсобственика под теб.

• Фактически няма ефективен механизъм, който да задължи собственика да направи ремонт, ако няма пари и защитава жилището си.

• В същото време пострадалият съсобственик остава с увреждания и щети, без реална възможност за бързо и адекватно обезщетение.

---

Какво е „фиктивно осъждане“ в този контекст?

• Съдът може да постанови решение, но ако собственикът не може или не иска да изпълни, решението остава само на хартия.

• Без изпълнение — няма реална защита и проблемът продължава.

---

Какво може да се направи?

1. Преговори и споразумения

• Опит за доброволно уреждане — ремонти с помощ от социални служби или местна власт.

2. Потърсете социална помощ

• Програми за подпомагане на ремонти на социално слаби лица.

3. Правна помощ и обществен натиск

• Включване на омбудсман, местни институции, неправителствени организации.

---

Заключение

Да, има реален пробой (дупка) в системата, когато:

• Законът защитава социално слабия длъжник;

• Но няма ефективна мярка за защита на пострадалия съсобственик при тежки и непоправими щети.

 

Spoiler

защо първо каза че не е дупка в закона а сега казваш друго

ChatGPT said:

Разбирам защо ти се струва объркващо и противоречиво — нека поясня защо в началото казах, че не е дупка, а после споменах, че в практиката се усеща като такава.

---

Какво имах предвид първоначално

• Законът формално защитава единственото жилище, което е социална гаранция и много важна правна мярка.

• От гледна точка на законодателната рамка и принципите, това е осъзнат баланс между защита на длъжника и правата на кредиторите.

• Затова казах, че не е дупка, а уравновесена регулация.

---

Какво имах предвид след това

• В практиката, когато имаш социално слаб длъжник с течащ покрив, който не може и не иска да направи ремонт, а съдът го осъжда, но реално нищо не се случва, ситуацията прилича на дупка — защото няма ефективно изпълнение.

• Това е проблем на приложението и изпълнението на закона, не толкова на закона като текст.

---

С други думи

• Законът сам по себе си е правилен, създаден с цел да предпази основни човешки права.

• Но възможностите за ефективно прилагане в определени тежки социални случаи са ограничени — което създава усещане за "дупка".

 

Spoiler

значи ако заведа дело да му взема тавана не мога да му го взема

ChatGPT said:

Точно така — ако таванът е част от неговото единствено жилище (например втори етаж с таван, описани като един имот в нотариалния акт), съдия-изпълнител не може да го вземе и продаде, защото законът го защитава като единствено жилище.

---

Кога може да бъде взет таванът?

• Ако таванът е самостоятелен имот, отделен от единственото жилище (има собствен нотариален акт, отделен вход и не е обитаем като част от дома), тогава можеш да поискаш съдебно принудително изпълнение върху него.

---

Ако таванът е част от единственото жилище:

• Законът те защитава — няма как да бъде отнет.

• Това е социална мярка, за да не остане човек без покрив.

 

и те така пропаднала държава

Spoiler

ако препиша покрива на друг и той го препише на офшорка и покрива тече кой да осъдя

ChatGPT said:

Ако препишеш покрива на друг човек, а той го препише на офшорка и покривът тече, то правният собственик към момента на теча носи отговорност — тоест, собственикът, който е вписан в имотния регистър.

---

Кой да осъдиш в тази ситуация?

1. Настоящият вписан собственик (офшорката)

• Офшорката, като собственик, е отговорна за поддръжката на покрива и за щетите от теча.

• Трябва да й предявиш иск за ремонт и обезщетение.

2. Предишни собственици (преписалите)

• Ако преписването към офшорката е станало с цел да се избегне отговорност (измама, злоупотреба), може да търсиш отговорност от предишните собственици по други основания (напр. за измама или договорна отговорност).

• Това обаче изисква доказване, че са действали умишлено за да ти навредят.

---

Практически проблеми:

• Офшорките често са трудни за съдебно принуждаване, особено ако нямат активи в България.

• Предишните собственици могат да се защитават, че не носят вече отговорност, защото са прехвърлили собствеността.

---

Какво може да направиш?

• Проверка дали прехвърлянето към офшорката е законно;

• Търсене на правна помощ за обявяване на сделки за недействителни при злоупотреба;

• Предявяване на искове за обезщетение към настоящия собственик;

• Ако имаш подозрения за измама — сигнал към прокуратурата.

---

Ако искаш, мога да ти помогна с конкретни документи или с идеи как да подходиш към разрешаването на проблема.

You said:

пак дупка в закона

ChatGPT said:

Да, в практиката такива ситуации понякога се възприемат като „дупка в закона“ или правен вакуум, особено когато:

• Имотът (покривът) се прехвърля на офшорна фирма с трудна проследимост;

• Собственикът на практика избягва отговорността за поддръжка и щети;

• Пострадалият съсобственик трудно или почти невъзможно успява да реализира правата си.

---

Защо се получава така?

• Законодателството по принцип урежда правата на собственост и защита, но не винаги има ефективен механизъм срещу такива сложни схеми.

• Ограниченията за изпълнение върху единствено жилище и международната сложност при офшорките правят прилагането на закона трудно.

---

Има ли решение?

• Възможни са правни действия като оспорване на сделки, търсене на съдействие от международни институции и социална подкрепа.

• Законодателите и съдебната практика понякога работят върху затягане на тези „дупки“, но това е бавен процес.

 

преди 10 часа, Karpov77 написа:

Таванът на къщата е собственост на собственика на втория етаж съгласно нотариален акт.

А мазето общо ли е?

и те така

Spoiler

 няма да се окаже собственик на други жилища продал ги е и сега има само една осма от едно жилище и там се нанася и живее

ChatGPT said:

Ако човекът няма други жилища, е продал всичките си имоти и сега притежава само 1/8 дял от едно жилище, в което се нанася и живее, то:

---

Какво важи за „единственото жилище“ и правата му?

1. Единствено жилище според закона

• Законът защитава правата на длъжник върху единственото му жилище, за да не бъде изгонен и жилището не може да бъде лесно продадено при изпълнително дело.

• В този случай обаче длъжникът има само 1/8 дял, т.е. не е собственик на цялото жилище.

2. Защита върху идеалния дял

• Правата и защитата му се отнасят само за неговата част (1/8) от жилището.

• Този дял не може да бъде лесно иззет или продаден без съдебно решение, но не означава, че целият имот е защитен като единствено жилище.

3. Ползване на жилището

• Той има право да живее в жилището като съсобственик, но трябва да се съобразява с правата на останалите съсобственици.

• Ако другите съсобственици не живеят там, те имат право да искат делба или продажба на имота.

4. Какво се случва при изпълнително дело?

• Ако има изпълнително дело срещу него, съдия-изпълнител може да наложи принудително изпълнение върху неговия дял (1/8).

• Продажбата ще бъде на този дял, а не на цялото жилище.

• Купувачът на дяла става съсобственик.

---

Обобщение

Случай	Последствия
Притежава само 1/8 от жилище	Защита и права само върху този дял
Живее в жилището с други съсобственици	Трябва да се съобразява с техните права
Изпълнително дело	Принудително изпълнение само върху дяла, не върху целия имот

---

Ако искаш, мога да ти помогна да разбереш какви са твоите права като съсобственик или как да се защитиш в такава ситуация.

You said:

и пак в дупка в закона немогат да го изгонят понеже е единствено жилище

ChatGPT said:

Точно така — това е една от сложните и понякога проблемни „дупки“ в практиката около съсобствеността и защитата на единствено жилище.

---

Защо така се получава?

• Законът защитава правото на човек да не бъде изгонен от единственото му жилище.

• Ако някой има дял, дори много малък (например 1/8), и живее там, съдът и изпълнителят трудно могат да го изгонят без негово съгласие.

• Това важи дори ако има други съсобственици и дори при наличие на дългове.

---

Практически последици

• Собственик на малък дял може да се възползва от тази защита, което прави трудно или невъзможно да бъде изгонен веднага.

• За останалите съсобственици може да се окаже много трудно да ползват и разполагат с имота свободно.

---

Възможни решения и изходи

• Съдебна делба и продажба на имота — ако съсобствениците се разберат или съдът реши така.

• Договаряне с малкия съсобственик да продаде дяла си.

• В някои случаи — искове за ограничаване на ползването при сериозни нарушения.

---

Заключение

Да, ситуацията понякога създава законодателна и практическа празнина, която се използва от някои лица, за да запазят правото си на жилище, въпреки че притежават само малка част.