Долмените

http://www.photosafaribg.com/grobrodopa.htm

Колекцията от 2500 снимки

Долменософия

Елена Волкова

"Бедата е в това, че вие сте много сериозни, господа.

Всичките глупости на земята се извършват именно с това изражение на лицето."

Из к./ф. „Този същият Мюнхаузен”.

И така, какво е това – долмени? Какво е тяхното влияние на хората? И имали го ?

Взимайки под внимание почти пълното отсъствие на каквито и да са споменавания на тази тема в писмените исторически източници, ние можем да се опираме или на своя непосредствен практически опит, или да си измислим всичко, което ни е угодно, - никакви обективни доказателства ни за, ни против да се намерят досега не се отдава. Ако бъдем по-точни, намират се все нови и нови факти, но не може да се разбере какво именно те доказват.

Поради това и на педантичния изследовател се налага да измести акцентите и да се обърне към самото понятие „обективен”. Ето го обекта – долмен. Стои си тази „обективна реалност, дадена на нас за усещания” хиляди години, а „за какво, защо – не мога да разбера”. Тогава да се опитаме да разберем – за какви именно усещания тя е на нас дадена?

И ето плодовете на тези самите „анализи”.

Обектите на моите наблюдения: мен самата (започвам от себе си не от вътрешна наглост, а от вътрешни убеждения и хронологически), моите син и мъж, деца на различни възрасти (от 8 до 16 годишни), разноцветни възрастни (различаващи се по пол, възраст, професия, място на живеене, отношение към мен, към долмените и живота).

Местата на наблюдение: долмените във Западния и Северно-Западния Кавказ. Време и условия на наблюдение: две и половина години интензивни пътувания в районите на разположение на долмените. За чистота на експеримента ние не използвахме никакви методики, практики, ритуали и т.н., а обратно, занимавахме се основно със освобождаване от забелязаните ограничения и изкривени възприятия.

Извършеното, но достатъчно безпристрастно наблюдение (аз даже приблизително не знаех, какво е нужно или какво може да се очаква от долмените, - имаше само намек, че са възможни някакви неадекватни реакции) позволи да се изявят някои общи закономерности на хорските реакции на психологически план, наистина доста непредсказуеми и независещи ни от физическата, ни от каквато и да била друга подготовка (по-точно, такава зависимост до сега не се отдаде да забележим).

На първо място, веднага се набива на очи съществени различия в поведението „в условията на долмените” между децата и възрастните. Практически при всички възрастни (с не голямо, но показателно изключение), пристигнали при долмените специално, в началото им се случват емоционални изблици (а при жените и сривове). Във децата, вместо това, се проявява творчески подем.

Възрастните най-често усещат при долмените безпокойство с непонятна природа, раздразнения, стигащи у някои до нетърпимост, която значително ограничаваше времето на престой в зоната на долмените; нерядко неадекватно, до ексцентричност поведение. И в ежедневния живот се случват недоразумения за дребни неща. Но ето и ние се сблъскахме с това в експедициите до долмените (когато имаше възрастен състав на участниците). Седим си тихо и мирно край огъня, тече някаква беседа, и изведнъж, буквално на равно място (както и да се стараехме, така и не можахме да си спомним повода, ключовата фраза: толкова безобидна и неутрална беше) тона на една от дамите рязко се променя на пазарен - аз, не успявайки да осъзная случващото се, също така рязко и отговарям – и конфликта е налице. И то такъв, че ние не намерихме сили в себе си да се примирим, и трябваше така в последствие да се разделим.

Децата обратно, бързо се ориентират в непривичната за тях обстановка, често откриват в себе си нови, неочаквани черти, с което предизвикват удивлението на родителите си. Някои от тях правят неочаквани изказвания от типа: „Ние си имаме (децата) свои глупости, вие си имате свои” (Антон, 10 години) или „Умните мисли трябва не само да се говорят, но и да се привеждат в изпълнение. Наистина, трябва да се изказват не всички умни мисли” (Руслан, 15 години); някои, по-рано не изпитващи желание да рисуват, започват по собствено желание да зарисуват долмени, и то така, че от тях буквално се излъчва енергетика (Миша, 15 години; Настя, 13 години; Саша, 16 години; Денис, 13 години); други забелязват, че чувстват с ръцете си биополето на човека (Ратмир, 12 години; Алеша, 15 години; Дима, 12 години). Имаше и такъв случай. Маша (13 години) сподели в един от походите, че към нея се „залепват” лъжици. Ние, разбира се, помолихме да покаже, което тя и изпълни. Заразени от това зрелище, всички започнахме да си слагаме лъжици на носа, челото, бузите, дланите – и при всички се получаваше! Ние фиксирахме този факт на фотолента, и след като се прибрахме в къщи, повторихме опита, но не се получи. Върнахме се още един път на това място, повторихме опита – пак се получи!

Обръща внимание на себе си и линията на поведението в течение на времето прекарано при долмените: в децата се проследяват „спадове – подеми” на възприятията, или периодически промени на „откритост – скритост”; възрастните пък основно „ритат срещу ръжена”, самонавивайки се емоционално и показвайки практическа неспособност да забележат, оценят и вземат под контрол своето състояние. Показателна в това отношение беше беседата, състояла се със нас, родителите в нашия първи съвместен поход, когато майките ме обвиняваха в съвършено противоположни неща: от една страна, те мрънкаха, че аз провеждам малко мероприятия и занятия и веднага се жалваха от натиска, осъществяван от моя страна.

Всички реакции, случващи се тук са крайно преувеличени. Във хората се проявяват тези черти, които на други места са скрити от съзнанието и влияещи на постъпките неявно – и по-точно на тяхното действие. Този факт се отнася и за възрастните и за децата, но резултатите са различни, в първа последователност по време: децата, сблъскали се с необходимостта да признаят своята грешка, достатъчно бързо реагират и по съответстващ начин поправят своето поведение.

В един от походите аз станах неволна и незабелязана свидетелка на такава сцена: сутринта, като дежурен 13-годишния Денис разбуди доста безцеремонно и рязко 9-годишния си адаш, за да измие казана. След закуска аз предложих за обсъждане сутрешната ситуация, но в безличен вариант, с предложение да бъде оценена. Отзива на по-големия Денис беше еднозначен: в дадената ситуация на сутрешния дежурен съвсем не е било трудно да измие казана. Но да си признае собствената не правота беше по-сложно, и на мене ми се наложи да се изкажа доста рязко.

При възрастните е друга картината: те могат с години да се мотаят, да ходят около проблема, да се жалват на съдбата, да намират в себе си оправдания, но нищо да не променят всъщност. Това се отразява и на отношенията към мен, като ръководител на групата: със какъвто и твърд понякога тон да ми се налага да говоря с детето, то в краен резултат признава справедливостта на моите забележки и действия и не държи камък в пазвата си, „излекувайки” се буквално пред очите. След споменатия по-горе разговор с Денис, неговото поведение стана почти безупречно, той сам започна да проявява инициатива там, където беше нужно.

Възрастният може да предъвква някое неприятно събитие с години, избягвайки каквото и да е контактуване, и само с течение на времето да започне да се отпуска. За справедливост искам да отбележа, че след година тези майки, които така противоречиво се изказваха в първия поход, мислиха вече по друг начин: те разказваха, как са успели да се спрат (преди да предизвикват излишни вълнения за децата), разпалени от разговори с познати, осъзнавайки (!) тяхната пълна безоснователност.

Много ми се иска да кажа за юношеската възраст. Известното противоречие между желанието да изглеждаш като възрастен и привичката да действащ по-детски може да доведе и довежда към конфликти от различен вид. Особеността на проявление при долмените се заключава в това, че тук става видимо невярното разбиране на признаците за възмъжаване, или грешно поставения акцент на външните им страни. За 14-15 годишните е стандартно такова разбиране за свобода: само да изчезнат родителите от полезрението и може да се правят на тежкари – започват да пушат, купуват бира, говорят мръсни думи и псуват без задръжки, и в същото време не бързат да се избавят от своите привички и установилите се възгледи. Резултатите са съответстващи: юношите най-често на първо време остават недоволни (при това не е важно от какво). Ето такива изпъкналости на възрастовите особености при долмените... Сблъсквайки се с това в походите, от самосебе си се натрапва извода за това, че юношеските инициализации в какъвто и вид да са – обезателно има преодоляване на трудности, бариери – това е необходим момент в нормалното развитие на личността.

Различни са и последствията от екскурзиите. При децата възникват световъзгледни въпроси: „Какво е това идеално?”, „Какво означава безкрайност на вселената?”, „За какво спорят представителите на различните религии, ако корена в тях по принцип е един?” и т.н., те се вдъхновяват за съзидателни постъпки, от типа съчинение на литературни произведения, рисуване, постъпване в някакви клубове, алианси, проявяват нови интереси, стават по-инициативни във всичко. Настя (13 години), прояви неочаквани театрални способности, събра се вътрешно и реши да постъпи в алианса към театъра; Саша (16 години) започна активно да чете книги за необикновените способности, да създава необичайни фигурки; Денис и Саша (13 и 12 години) се записаха в школата за руска борба, където с удоволствие тренират и участвуват на празниците; Ратмир (13 години) започна редовно да ходи с туристическият клуб в неговия град, а 20-годишния Игорек след похода предсрочно се взе сесията.

Възрастните се връщат обикновено към своя привичен ритъм на живот, който вече „не става, не се сглобява”, често заболяват. Изглежда, главната разлика между възрастните и децата при долмените се заключава в това, че последните се приближават до такова състояние „ както са замислени от Бога”, а първите изглеждат такива, „каквито те сами са се направили”.

Това са само външните, видимите аспекти. Но има и вътрешни. Тук е по-трудно да се пише обективно, т.к. от научните наблюдения е известно, че личността на наблюдателя влияе на резултата от експеримента. Но пък, разбира се, аз постоянно, при всяка възможност сравнявам своите впечатления с разказите на другите хора.

Допирната точна на тези наблюдения е в едно: със всички при долмените се случват необикновени, нетривиални, излизащи от рамката неща: събития, усещания или мисли. А пък конкретното въздействие се проявява различно при всеки. Рязко се променя физическото самочувствие (както в едната, така и в другата страна): едни при долмените чувствуват прилив на сили, комфортно състояние, изчезват или отслабват болежките; други отбелязват ефекта на „изсмукан”, чувство на глад, умора. От многобройните наблюдения, според мен това се намира в права зависимост от предварителната подготовка, настройка, вътрешното психологическо състояние. Съвършено очевидно това се прояви в юлския поход 2001 г., когато групата се раздели на два лагера: четири подрастващи и ние (двама възрастни и двама 10-годишни). Момчетата още на първия долмен поискаха да ядат, умориха се – ние за това не се и замисляхме. В завършващото излизане тръгна само нашата част от групата, и всичко мина на ура: всичко се получи от само себе си, лесно и просто. (подробно този момент е описан в статията „Особени състояния на съзнанието при долмените”). Трябва да отбележа, че за 10-те дни от похода всеки от подрастващите получи някаква малка травма или болежка.

Още от необичайното: случва се, че човек, нееднократно ходил при кой и да е долмен, в следващия път не може да го намери, както това се случи с нашия познат водач от Лазаревско; както и обратното – вървейки по, мислейки позната местност, изведнъж намираш нов долмен, както това се получи с моя мъж, който го беше повел местен жител на известната му група долмени. Наблюдават се от време на време и непонятни зрителни ефекти в района на долмените във вида на светлинни обекти. За това разказваха: моя мъж при търсенето на нови долмени, когато е било през нощта - видял огънче от непонятна природа, нереално бързо движещо се покрай труднопроходимия склон, и моя 10-годишен син, видял в същия район (но в друго време) светещ диск, на тласъци летящ отначало пред него, а после отдръпвайки се. Често при различни хора, в различно време, с различна апаратура на фотографиите се появяват изображения на бели кръгове, нямащи под себе си явна материална основа. И незабравимото усещане на извънвремие, което аз изпитах при далечната група от долмени на Солиницкия хребет и после при един от долмените в района на станция Шапсугской... (По подробно за необикновените случки четете в статията „Особени състояния на съзнанието при долмените”).

Всичко необичайно от разряда усещания и мисли протича, както беше отбелязано, на определен етап, или на ниво на възприятие. Задължителното условие – това е спокойно, уравновесено емоционално състояние, което възникват само след избавяне от различен род стресове, а на ментално ниво – непревзето състояние tabula rasa - “без мисли”, без каквито и да са очаквания. Тогава тялото е способно цял ден да „лети” по планините, не страдайки от горещина, студ, не изпитвайки глад, което беше забелязано от мене с първия поход, което неизменно се повтаря във всеки; неочаквано идват мисли от различен вид, конструктивни, съзидателни мисли на интересуваща ме тема, намират се изходи от смятани за неразрешими ситуации, откриват се нови перспективи. Вече стана привично, че във всеки поход (и след него) хората получават някакви прозрения: обмисляне на написаните истини (например за разстоянието между думите и делото; за ролята на позитивния възглед на живота; за неслучайността на случващите се с нас събития и т.н.), тяхното възприятие на ново ниво, такова „натъкмяване към себе си”, което позволява от декларации да се премине към използване на полученото знание в живота (така, в своята работа с децата аз започнах неотклонно да се придържам към принципа на позитивния подход, - и резултата надмина всичките ми очаквания: на децата не им достигат моите занятия два пъти седмично, а лятото си спомнят за тях и ги чакат с нетърпение).

Нагледна и очевидна стана връзката на психологията и физиологията на човека. Особено ярко това се проявява на най-обикновения етап от походите – при преходите. Когато несвикнал човек ходи по обикновения начин, под раницата, достатъчно бързо започва да се уморява, иска да пие, да яде, жалее себе си или страда по тези поводи, изпитвайки понякога маса неудобства. Ходейки с така наричаната „походка на силата”, телесните нужди рязко намаляват, оценъчните реакции се изменят, в резултат на което продължителността и далечността на преходите се увеличава на 3-4 пъти. Първична тук се оказва идеята: няма мисъл за умора – няма и нейните физически проявления.

А по време на споменатия по-горе разговор с майките ние с моя другар забелязахме интересен ефект: при изказване на която и да е майка в палатката започваше да се върти и мърмори насън нейното спящо дете.

И външните обстоятелства на походите при внимателно разглеждане се оказват зависими от вътрешната настройка на участниците. Не един път сме обръщали внимание, че при преобладаване на облачно, хладно или дъждовно време, то по време на похода (десет дни) се случват слънчеви дни; обикновено се случват и ситуации когато имаме късмет с транспорта.

Изменя се самото възприятие, и като следствие, разбирането за реалността. Прекалено много примери има, когато най-неочакваните действия от общо приетата точка на разбиране влияят на хода на събитията. Например, когато децата слагат своите желания във въображаеми въздушни балончета, пускайки ги в небето, и след известно време тези желания се изпълняват. Във всеки поход мене ме посещава общото усещане за това, че пред мен като чели се открива картината на моите пречки за дадения момент. При това, пречката не просто се показва, но толкова пречи да се живее, че възниква ситуация, настоятелно изискваща някакви действия, способни да изменят нещо.

След няколко години активно посещение на долмените, разбира се натрапват някои изводи. Разбира се, че те са относителни, а си давам отчет, че след известно време те се изменят, премества се акцентите: такъв е живота – в него „всичко тече, всичко се променя”, нашите мисли се променят с нашето израстване, от обстоятелствата на нашия живот – с нашите отношения към него.

И така, ето основните от тях:

- необходимост от настройка преди и по време на престоя при долмените (пречистване на всички нива – главен вид настройка);

- състояние на откритост – необходимо условие за възприемане и като следствие изменения;

- при условие на приведен организъм в хармонично състояние в близост до долмените човек излиза извън привичните рамки на своите възможности;

- при долмените се проявяват истински, дълбоки черти на личността, обикновено скрити в ежедневния живот;

- отсъствие на каквито и да са очаквания, умение да отпуснеш себе си, да се довериш на своята природа, откриват път към реалността, неизвестността;

- позицията и поведението на самия човек при долмените неизбежно се отразява на качеството на събитията, случвайки се с него;

- при долмените не може да се мине покрай факта, че във всички външни проявления винаги се крие нещо дълбоко, засега необяснимо и , възможно, непостижимо;

- при долмените стана видно, че реалните трудности – изпитания- са необходим елемент в развитието на личността както на детето, така и на възрастния;

- там зримо се появи възможност да се ползва колективната енергия;

- след походите до долмените, в резултат на получения опит от тях се променя привичния начин на живот на човека, самочувствието, социалните отношения, със времето и неговите световъзгледи, понякога въпреки „точно в тази минута” желания;

- обмислянето на опита, получен от долмените, привежда към отчетливо чувство, че в нашия всекидневен живот не достигат звена от веригата, нужни за удовлетворяване и щастие в живота.

Общото усещане от всичките походи до настоящия момент е такова, че при долмените се дава (от кой и как – за сега не може да се разбере) спектър от възможности:

- да се осъзнае всяко действие, понятие и какво означава, да установиш контрол над него, да го подчиниш на себе си, да го измениш в желана посока, съхранявайки своята независимост както от вътрешни, така и от външни въздействия;

- да получиш импулс към самореализация;

- да получиш недостигащият ти опит за пълнота на знанията – да станеш самодостатъчен Човек, неподвластен на всеки полъх на вятъра. Или казвайки с думите на К. Кастенеда, „да получиш шанс – да вземеш шанс”.

Освен това, наблюденията на долмените заставят да се съгласиш с мисълта за съществуването на единно поле на Законите на Природата, в което законите на човешкото общество – са само малка съставна част, а също така с възможността и необходимостта да получаваш пълното Знание със обективни и субективни методи.

Тези изводи, от своя страна довеждат до мислите какво са долмените:

- явяващи се най-мощното средство на сегашния момент за самопознанието на човека, истинска картина (или друго описание) на света;

- при необходимост – стават полигон за експерименти върху себе си, пробвайки нови методи;

- способстват на личностното израстване на човека във всяко направление.

Потвърждение на това се явява практиката: специалистите, занимаващи се със помагане на хората да се освободят от психологически и други проблеми, с израстване на личността, намирането на вътрешна опора, започнаха да използват долмените в своята работа, провеждайки при тях излетни семинари.

Но най-главното, след две години интензивно всестранно изучаване на долмените, ние сме принудени да признаем, да бъдем честни, че както долмените бяха загадка, тайна, така и останаха, както египетските пирамиди. И тук има място обратния вариант, когато не личността на изследователя, а самият обект за наблюдение влияе на експериментатора, давайки повод за размишления, че намирайки се на известни в момента позиции, тази тайна, видимо, няма да разкрием. Изглежда, трябва да направим крачка един към друг...

Нашия опит показа, че ние се движим, възможно, в правилната посока, опитвайки се максимално да се освободим от наложените стереотипи за поведение, реакции, мислене, при това търсейки откритостта като способ за чисто възприятие.

Статията е взета от Родово Имение

Тракийски долмени

Пещера Дрънчи дупка се намира в землището на село Мелница, на около 15 км. източно от село Срем. Защитена природна забележителност с оригинални карстови образувания на терена.

В непосредствена близост е построеният върху лечебен извор параклис Рождество Пр. Богородично.

Тракийски каменни гробници-долмени, датиращи от ІІ - ІV в. пр.н.е, запазени най-добре в землищата на селата Хлябово, Сакарци и Българска поляна.

Бургас

Територията на Бургаския регион е кръстопът на древни цивилизации още от края на VІІ -V хил. преди Христа. В експозицията са представени най-ранните находки каменни, кремъчни и костени сечива от новокаменната и каменно - медната епоха. Те са открити в т.нар. "селищни могили" над 100 на брой, образувани в следствие на хилядолетния живот на малки селища, разположени в близост до водоизточник. В Бургаския залив са открити и потънали селища от бронзовата епоха ( ІІІ-то хил. пр. Хр.) Многобройните каменни котви с различна големина говорят за развитие на корабоплаването в залива още в тази ранна епоха. Доказателство за съществуването на търговски контакти на траките със средиземноморския свят в ХV-ХІІІ столетие пр. Хр. е открития край с.Черково, Бургаско, меден слитък от минойски тип.

В богатите на медни и полиметални руди странджански ридове живеят тракийските племена "скирмиани" и "тини", които създават най-старите металургични центрове в нашите земи. На тях принадлежат откритите в региона мегалитни гробници от ХІ-VІв. пр. Хр., т. нар."долмени". Един от най-големите и добре запазени долмени, произхождащ от с. Граничар е експониран в лапидария вляво от сградата на музея. Природните богатства и благоприятно географско положение на Бургаските крайбрежни зони привличат гръцки заселници, които след края на VІІв. пр.Хр. създават черноморски търговски колонии, най-известни от които са Аполония Понтийска (Созопол) и Месамбрия (Несебър). В Аполония, която достига своя икономически и културен разцвет още през V в.пр.Хр. е издигнат прочутия храм на Аполон. Тук била поставена статуя- бронзов колос на Аполон, изваяна от известния античен скулптор Каламис. В експозицията е представена друга статуя на Аполон от архаичната епоха, открита в древното селище Антий при днешната военноморска база Атия. От античното селище наричано "Сладките кладенци", локализирано в днешния бургаски квартал "Победа" произхождат едни от най-красивите червенофигурни съдове, открити по българските земи.

В третата зала е представен тракийския култов живот през епохата на римското владичество в Тракия (І-ІІІв.). Два епиграфски паметника, открити в Бургас, свидетелстват за тракийския стратег Аполоний Ептайкент, управлявал по времето на тракийския цар Реметалк І, царувал като римски васал на имп. Октавиан Август и Тиберий. От същото време датира и съкровището, открито в надгобна тракийска могила край Анхиало (Поморие), където била погребана чрез изгаряне тракийската жрица Лесескепра. Името й е изписано с гръцки букви върху чифт златни обеци. Най-голям интерес представляват откритите обредни глинени фигурки, свързани със жреческите и функции. Представите за тракийските култове в този период се допълват от многобройните мраморни релефи и статуетки на различни божества, сред които първо място заема главното тракийско божество - Тракийския конник.

В четвъртата зала централно място заемат статуи, архитектурни детайли и др. находки от античния град Деултум, намиращ се на 18 км югозападно от Бургас . Той е създаден през 69 г. от римски войници ветерани от VІІІ Августов легион. С укрепването на неговите граници с малки крепости "бурги" е свързано създаването на селище през ІІІ-ІVв., от което води началото си и името на Бургас. Една от крепостните кули на това селище е запазена и днес в м."Пода" при отока на Мандренското езеро в морето. В експозицията са показани монети, накити и керамика, открити при археологическите разкопки на некропола на античното селище в центъра на града.

Християнството е проникнало в бургаските земи още в края на І-ІІ в.Тук до ХV в. функционирали пет епископски центъра- Несебър, Анхиало, Дебелт, Созопол и Ахтопол. Богатата християнска култура в Бургаския регион от ІV до ХVв. е показана чрез фотоси на оригинални паметници, рисунки-графити, стенописи, пластика и погреб*лни дарове от християнски некрополи при църкви и манастирски комплекси. След основаването на Първата българска държава през 681 г., нейният втори владетел хан Тервел през 708 - 716 г. присъединил голяма част от Южното Черноморие. Тогава започнало изграждането на големия пограничен окоп "Еркесия" между България и Византия, чието начало започва от средновековния град Дебелт.

/www.burgasmuseums.bg

Град Малко Търново

В района на града са открити редица паметници от миналото – мегалити , могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи.

Интерес представляват двете християнски църкви в града - православната църква “Успение богородично”, датираща от 1830г., както и източно-католическия храм”Св. Троица”.

Църквата “Успение Богородично” е разположена в центъра на града и е построена на мястото на стара църква (1754). При строителството й през 1830 г. взимат участие руски войски под командването на ген. Дибич Забалкански.В нея сега се съхраняват повече от 150 икони, сред които има прекрасни образци на странджанската възрожденска школа.

Католическият храм в Малко Търново датира от 1868 г. Черкуването в него продължава до 1929 г., когато църковната сграда започва да се руши. Строежът на настоящата енорийска църква “Св. Троица” започва на 28 август 1931 г. Средствата за строежа на храма са събрани от дарения. Макар и в незавършен вид, тя е осветена на 4 април 1936 г. Днес много поклонници от България и чужбина идват в храма “Св. Троица” да се помолят и да видят коронясаната от Папа Йоан Павел ІІ икона на Богородица Ченстоховска.

Историческата и етнографска сбирка на градския музей , разположени в стара възрожденска къща, разкриват славното минало на селището.

Уникална по рода си за България е природната сбирка, която чрез занимателни игри запознава младите посетители с тайните на странджанската природа.

В близост до града, в местността Пропада, се намира римски могилен некропол, в който са открити три различни архитектурни типа гробници.

В местността Мишкова нива са останките от едно от най- големите трако-римски светилища, преставляващо куполна гробница и каскада от мраморни корита за извършване на жертвоприношения.

На 15 км от града, в посока с. Сливарово, е най-мистичното аязмо в Парка – Индипасха. Светилище на древните траки, то и днес привлича поклонници.

Село Близнак

Археологически находки показват, че тук селище е имало от времето на бизийските тракийски царе, а по- късно и на римските императори. На юг от селото, в м. Караевренско кале ( Градище), са намерени монети, а в самото село е открит мраморен релеф на Трите нимфи от 2в.сл.Хр. и съкровище от 499 фолиси на римските императори от 4в. Фрагментираният мраморен релеф на трите нимфи е с внушителни размери, но релефът е запазен само в долната си част. Върху нея със старогръцки букви е изписано името Тиберий Клавдий Премийон – вероятно романизиран тракиец, приел римско гражданство по време на Клавдиите около 1 в.сл.Хр. Днес този пластичен шедьовър може да се види в историческия музей на М.Търново.

До самото село, на най- високото място са останали следите на прочутата “Караевренска кула”, с която са свързани събитията, наречени “ Караевренската катастрофа”от 1803г., където изгарят живи стотици хора. Този пожар, предизвикан от кърджалийските орди, оставя дълбоки следи в народната памет.

Село Бръшлян

През 1982г. село Бръшлян е обявено за архитектурен и исторически резерват. В негои 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от които са с национално значение, а останалите от местно. Къщите са типични представители на странджанската архитектура от 18 и 19 век.

И тук древните обитатели на планината – траките, са оставили следи. В околностите на селото има долмени, могилни некрополи и останки от антично селище. Счита се, че в Бръшлян са били светилищата на бога на плодородието и виното Дионис, почитан от траките , и на гръмовержеца Зевс. Мястото, на което в края на 17 век е издигната църквата “Св.Димитър”, в древността е било тракийско светилище. Освен че е една от забележителностите на селото, със своя план църквата е ярък представител на предвъзрожденската култова архитектура. Тя е ниска, като вътрешния простор и извисяване се постигат от вкопаното в земята централно пространство. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г.

Интерес за туристите в Бръшлян представляват типичните странджански къщи, някои от които са отворени за посещение.

В м. Райчов дол (резерват “Витаново”, зад граничното съоръжение) се намира Братановата пещера. В нея са открити материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и от средновековието.

Село Бяла вода

Живописните околности са привлекли древните обитатели на тези земи, в резултат на което в м.Градището се намират останките от антично селище, на юг тракийски могилен некропол, а на югоизток в м.Кунгьов гроб , върху висок рид над левия бряг на река Младежка - тракийска и късноантична крепости. Изследвания сочат, че тук е имало светилища на Зевс, Хера и Херакъл.

Интересна за посещение е църквата “Свети пророк Илия” от 18 в. Зидовете й са от ломèн камък, а покривната конструкция е украсена с груба резба. В Бургаския археологически музей се съхранява оброчен надпис на Херакъл, който в миналото е бил вграден в църквата. Древният герой е бил едно от любимите божества на римските войници от тракийски произход.

Село Визица

Следи от антично и средновековно присъствие се намират в околностите – некрополи, крепости, останки от сгради, следи от металургично дейност. На изток от селото се намират няколко от най-големите тракийски надгробни могили в Странджа.

Църквата в селището датира от 19 век и е била изографисана от лозенградския майстор Ставро Михайлов.

Село Граматиково

В околностите се намират следи от древна металургия, могилни неккрополи и останки от антично селище. Близо до селото, по пътя за село Визица, в местността Малка Котвена, се намира стария манастир “Света Троица”. Вкопан в земята, той е построен на мястото на древно тракийско светилище над пещера. Легендата разказва, че при едно от турските нападения монасите се скрили в нея и така избегнали смъртта. Днес параклисът се реставрира от местни родолюбци.

Църквата “Свети 40 мъченици” датира от края на 18 век. През 1877 е опожарена от черкези, а веднага след Освобождението е построена отново. Изографисана е от Лозенградския иконописец Ставро Михайлов в периода 1905-1906г.

Днес в селото се намира представителна “Горска сбирка”, посветена на биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района.

Село Евренозово

Мегалитни паметници (долмени) има в местността Райков чукар на 4км югозападно от Евренозово и в м. Лъките. Еднокамерен долмен с дромос (коридор) от 10-9 в.пр.Хр., висока надгробна могила, и сводеста каменна гробница от 4 в.сл.Хр. се намират в м.Бакърен извор край пътя Евренозово-Звездец. Римската гробница е ограбена от иманяри и частично разрушена. Гробници с подобна архитектура са много малко на територията на България. Надгробната могилата представлява много интересен култов комплекс, свързан с обредите на смъртта при траките. На мястото са открити множество керамични, стъклени съдове и бронзова лампа. След реставрация съдовете са експонирани в Историческия музей в М.Търново.

Село Заберново

В околностите на селото са описани множество тракийски и антични паметници - долмени, датирани от 10 век пр.Хр, некрополи и др. Срещат се и следи от стари манастири, като се предполага, че това са остатъци от Парорийския манастирски комплекс. Някои изследователи търсят край Заберново средновековния град Угрàш.

Църквата в селището “Свети Лука” е най-старата оцеляла култова сграда във вътрешна Странджа от 17 - 18 век, паметник на културата.

Село Звездец

Мегалитни паметници (долмени) са открити югозападно от селото, както и на север в близост до параклисите “Св.Неделя” и “Свети Прокоп”, на десния бряг на река Младежка.За съжаление през 20 век голяма част от тях са разрушени.

На около 8км от селището в посока Петрова нива е крепостта Махмукьово кале. В Звездец и околността са намерени три антични надписа на старогръцки език посветени на Зевс .

Църквата “Свети Атанас”датира от края на 18 век. След изгарянето й през 1903 година, е построена отново.

От източната част на селото 14-километров асфалтиран път води до историческата местност Петрова нива - свещено място за всички тракийци, където през 1903г. ВМРО взима решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на избухналото Илинденско въстание в Македония. Тук е издигнат монумент в памет на преображенци, уредена е музейна сбирка, а по повод 100-годишнината от избухването на въстанието бе построен и осветен параклиса “Св. Петка”. Местността е особено живописна, заобиколена от стръмни скали надвесени над меандрите на река Велека.

В близост до Звездец, по пътя за Малко Търново, е местността Ковач. През Османско време тя е била границата на Хасекията(султанско владение с привилегия да не се плащат определени данъци от местното население). В Хасекията било забранено турчин да преминава през територията й, яздейки подкован кон. Затова се налагало ковач да разкове коня му, а това ставало в тази местност до река Велека. Оттук идва и името й - Ковач.

Село Калово

В близките околности се намират мегалитни паметници – долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък и тракийски могилни некрополи в местностите Тумбата, Яньовото нивье, Кориите и Гьола.

Църквата “Свети Георги”, наскоро реставрирана, датира от 18-19 век. На изток от селото е защитената местност Парория, където сред вековна дъбова гора се предполага, че е бил разположен известния в средновековието Парорийски манастир на Григорий Синаит, учител на Теодосий Търновски и последовател на “исхиазма”(аскетично течение в православието)

Село Младежко

В района на селото има пещери, носещи името “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от ранно-желязната епоха – 12-18 в.пр.Хр. Мегалитни паметници се намират югозападно от селото.

Крепостта “Голямото кале “(най- голямата тракийска и късноантична крепост на територията на природен парк”Странджа”) е на 1 км западно от Младежко, а в центъра й е разположена пещерата “Калето”, в която е открита керамика от Късното средновековие (12-14век). Мястото, освен че е стратегическо по отношение на отбраната, е много привлекателно-от север, юг и изток то е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска. В селото са запазени все още образци на т.н. “ шаронски къщи”, в които са били настанявани тракийските бежанци.

Село Сливарово

В района на Сливарово се намират крепости от тракийски и късноантични времена. Тук е намерено и съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис с надпис Печат на Котис. За древните обитатели говорят и могилните некрополи, следите от металургична дейност, както и тракийското скално светилище в м. Ветралова поляна.

Интерес представлява църквата “Свети Пантелеймон”, построена през 19 век като трикорабна базилика с женско отделение, чиито икони са от тревненски, лозенградски и странджански иконописци. Наскоро храмът беше възстановен от местни родолюбци.

В близост до селото е уникалното аязмо “Св.Марина”, намиращо се в едноименната пещера.

Село Стоилово

Следи от древността се срещат в околностите на селището - тракийски могилни некрополи и остатъци от металургична дейност. В Стоилово са запазени ансамбли от сгради, строени през 18 – 19 век, като най- впечатляваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Архитектурен паметник, двуетажната къща с резбовани тавани и долапи, е била най- голямата селска къща от 19 век в Странджа, за съжаление днес изоставена и полуразрушена.

Църквата “Свети Илия” е с оригинален кръстовиден план, който не се среща никъде другаде в Странджанския регион. В нея са едни от най- старите олтарни двери, датиращи от 17 век. Неколкократно възстановявана, тя и днес се нуждае от реконструкция.

Град Ахтопол

Интерес представлява църквата “Възнесение господне”, построена през 1776г. близо до морския бряг. Оцеляла от пожара, тя е със запазени стенописи от местен зограф, датиращи от годината на построяването й.

Останки от ранносредновековна крепостна стена – 5-6 в.сл.Хр. могат да се видят върху провлака. Близо до нея е открита и тракийска крепостна стена от големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на 1в.пр.Хр.

Руини от манастирски комплекс “Свети Яни” (Св.Йоан Предтеча) се намират на южния ахтополски нос, над стръмния морски бряг. Интерес представлява Историческия музей на Ахтопол, в който се съхраняват ценни находки от многовековната история на града.

Село Бродилово

В околностите на селото са намерени останки от три крепости, три могилни некропола и следи от металургична дейност. Първата крепост е разположена на връх Калето, втората е в м. Певтич, на 1 км западно от Бродилово. Крепостно укрепление има и в м. Плаката. Някога то е било обградено с ров. Югоизточно от селото има следи от стара църква, дала името на местността Палеокльос.

Църквата “Св. Пантелеймон” , построена през 1911 г., е обявена за паметник на културата, но в момента е затворена поради лошото си състояние. В нея се намира един от последните резбовани иконостаси в Странджа, шедьовър на местния резбар – учителят Янис. Запазени са няколко оргинални образци на стари гръцки къщи от същия тип както в село Кости.

Село БългариОстанки от древни епохи се срещат в околностите- северно от селото в м. Градището се намират руини на тракийска и късноантична крепости, тракийски могили, следи от древна металургия.

Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, преплетен с легендата за Св.Св. Костадин и Елена, “ прихващането “на нестинарите и танцуването в транс в огнената жарава, под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Обрядът се запазва и днес на датите 3-4 юни. Наследниците на изселилите се през 1913г от с.Кости / до тогава също нестинарско село / гърци са пренесли този обряд в две Солунски села и през последните 30 години го практикуват и там.

Църквата в селото е с патрони “Св.св.Костадин и Елена”. Тя е строена след Преображенското въстание и е паметник на културата.

В центъра на селото се намира “конака”(параклис, посветен на светиите), където се извършват ритуал по обличането на иконите, с които се танцува върху въглените по време на обряда.

От селото по горска пътека се стига до одърче на свети Костадин с аязмо, чиято вода има лечебна сила и е свързана с нестинарския обряд.

Село Варвара

На запад от селото има следи от късноантична и средновековна крепости.

Село Кондолово

На североизток от селото се намират останки от тракийска и късноантична крепост - “Мързевско кале”. В околностите има и могилни некрополи, както и следи от металургична дейност.

В селото са съхранени образци на странджанска архитектура от средата на 19 век.

Параклиси “Св.Илия”, “Св.Св.Кирил и Методий”.

Село Костù

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Южно от Костù се намира голям могилен некропол, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Църквата “Св.Св. Кирил и Методий “, намираща се в селото, е най- красивата селска църква в Странджа. Старата е била разрушена по времето на Преображенското въстание. Наново е изградена и осветена през 1909г. Възхитителен е дърворезбованият иконостас, сътворен от един от последните странджански резбари - Пандùл. В храма се пазят и икони от изгорения някога храм. Две от тях са изографисани от Коста Поликсидо през периода 1883-1901г. и изобразяват Св.Георги Янински .

Село Резово

На много места около с.Резово има следи от древна металургична дейност. В м. Скуриите се намира най-голямото находище от древни шлаки в България /над 100 хил.тона/. В м. Селски дол освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол. В околностите са открити редица следи от антично присъствие. Предполага се, че тук през средновековието се е намирала “Кастрицион” – малка крепост с правоъгълен план / 20 х 30 м/, изигната на нос Кастрич северно от селото. В картите от 18 век Резово е отбелязано като пристанищно селище -“Буюк Резве”(Голямо Резово). От това време са и сведенията за износ за Константинопол на дърва и земеделска продукция.

Резово често е сменяло мястото си заради непрекъснатите нападения от кавказките пирати / лаази /

Старото село от 19 век и тогавашната църква “Св. Иван Кръстител” са опожарени през Преображенското въстание. В новото село през 1903, е издигната друга църква. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие, скотовъдство и морски риболов. .

Село Синеморец

Около селището в залива “Потамя”са открити останки от древността (керамични фрагменти от 5-4в.пр.Хр.) и от Средновековието. При подводни проучвания са извадени котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост. Църквата в селото е с патрон “Св.Георги”. В нея има интересна икона на свети Модест – покровител на земеделци и овчари.

Село Заберново

В околностите на селото са описани множество тракийски и антични паметници - долмени, датирани от 10 век пр.Хр, некрополи и др. Срещат се и следи от стари манастири, като се предполага, че това са остатъци от Парорийския манастирски комплекс. Някои изследователи търсят край Заберново средновековния град Угрàш.

Църквата в селището “Свети Лука” е най-старата оцеляла култова сграда във вътрешна Странджа от 17 - 18 век, паметник на културата.

Ехх мое село опустело...

Тук съм прекарал детството си и ми е толкова мило. Но след някоя друга година или няма да го има или ще бъде изкупено от чужденци. В момента в селото едва ли има и 50 човека и според мен единствената причина поради, която съществува е Дома за душевно болни хова там (или както някои го наричат - лудница).

Невъзможно е да намериш сам долмените, а в селото има само 2-3ма, които ги знаят къде са и единя от тях е дядо ми, но той вече е прекалено стар и никога не съм го молил да ме заведе там.

Напълно възможно е край селото да се намира средновековния град Угрàш, защото край селото има местност носеща същото име и едва ли това е просто съвпадение.

Изграждането на музей на долмените в Тополовград е крайната цел на археологическите проучвания в местността.