Здравейте, търся едно стихотворение. Любимо е на приятелката ми, но тя не го помни защото го е учила преди много години и наскоро стана въпрос за поезия. Та по спомени беше нахвърляла няколко стиха които доведоха до още няколко, та така горе-долу си спомни един куплет, най-вероятно първия. Тук гугъл не помогно, та се обръщам към вас, ако някой може да помогне с нещо, ще съм ви много благодарен! 

Защо него напишете в форума?Така трудно се чете.

да не е туй 
 

ДАННА ДОНКУ (1984)

ЗАВРЪЩАНЕ

Пазя те в сърцето като стая,

пълна с неувяхващи цветя.

С полъха на бриз от късно лято

моят път ме връща у дома.

 

Там, където детството оставих,

седнало пред моята  врата,

следите ми са още в този пясък –

в стъпките на босите деца.

 

Отново връщам се при тебе

и отново съм дете –

oтдалече ме посрещат

две обичащи ръце!

Отново връщам се при тебе –

като въздух дишам те!

Искам вечно да остана

на вълните ти, море!

При тебе връщам се!

 

Далеч от теб и времето е спряло,

една вълна не може без брега –

където и да съм, ще бъдем цяло!

Обичам всяка среща у дома!

 

От тебе шепа слънце ще си взема,

но нека ти оставя своя глас –

така ще знам, че моето богатство

завинаги ме чака във Бургас!

 

Отново връщам се при тебе

и отново съм дете –

oтдалече ме посрещат

две обичащи ръце!

Отново връщам се при тебе –

като въздух дишам те!

Искам вечно да остана

на вълните ти, море!

При тебе връщам се!

 

Мое море

Идвам с лятото, мое море, с боси стъпки по пясъка мек. Аз не зная как ти да кажа — че си ми дом, че си ми човек.

Вълните ти шепнат без думи, а слънцето гали ми грях. В очите ти — сини безкраи, се губя и пак се намирам в тях.

При пясъка влажен се връщам, сърцето ми — твоята песен. Мълча, но душата ми пее — обичам те, мое море, безвременно, безинтересно. 

Едно от мен

 

Мирела Иванова.

Успех!

 

 

 

 

преди 17 часа, BulgarianYouguart написа:

да не е туй 
 

ДАННА ДОНКУ (1984)

ЗАВРЪЩАНЕ

Пазя те в сърцето като стая,

пълна с неувяхващи цветя.

С полъха на бриз от късно лято

моят път ме връща у дома.

 

Там, където детството оставих,

седнало пред моята  врата,

следите ми са още в този пясък –

в стъпките на босите деца.

 

Отново връщам се при тебе

и отново съм дете –

oтдалече ме посрещат

две обичащи ръце!

Отново връщам се при тебе –

като въздух дишам те!

Искам вечно да остана

на вълните ти, море!

При тебе връщам се!

 

Далеч от теб и времето е спряло,

една вълна не може без брега –

където и да съм, ще бъдем цяло!

Обичам всяка среща у дома!

 

От тебе шепа слънце ще си взема,

но нека ти оставя своя глас –

така ще знам, че моето богатство

завинаги ме чака във Бургас!

 

Отново връщам се при тебе

и отново съм дете –

oтдалече ме посрещат

две обичащи ръце!

Отново връщам се при тебе –

като въздух дишам те!

Искам вечно да остана

на вълните ти, море!

При тебе връщам се!

 

И аз бях попаднал на това. Каза, че не е то.

преди 18 часа, nusho73 написа:

Защо него напишете в форума?Така трудно се чете.

Май трябваше да го направя наистина ... 
 

Аз се връщам

при теб, море

при вълните

при пясъка влажен

идвам с лятото

мое море

аз не зная какво да ти кажа 

***

 

Става въпрос за стихове от преди 25-30 години, не песнички от преди 4-5 ...

По мое предположение най-вероятно на някоя поетеса от учебните програми по това време ...

Дори и ChatGPT не можа да го намери, тъй като най-вероятно не е публикувано в интернет.

Моят съвет е да се свържете с учителката по литература, която е преподавала на любимата и да я попитате.

Всъщност ви трябва който и да е учител по Литература, но от старите школи, така да се каже...