Здравейте, аз съм нова тука, но новопишеща; чета от доста време.

Темата, която искам да поставя за обсъждане ме гложди от едно известно време и се опитах да я поставя за обсъждане в един друг форум, но някак не ми се случи там. Затова си позволявам и тук да се обърна с надежда за прилична дискусия, като преди това прилежно използвах търсачката, но не открих никаква сходна предишна тема.

Става дума за следното.

Не знам дали има човек, който да не е наясно с възпитателната роля на филмите върху новите поколения. Някои от нас сме израснали, играйки си на Дарт Вейдър, Арабела, Румбурак и как-бяха-онези-семейстово от "Призраци в блока" (?) и други герои. И даже сме вярвали, че ние сме именно те, преживявали сме техните проблеми и дори сме ги пускали в сънищата си. Тогава така се случи, че нямаше толкова американско кино и "Ну-погоди!" беше редовен спътник на всички малчугани.

Сама за себе си вярвам, че филмите са възпитавали в нас някаква ценностна система и са ни учели да вярваме, че злодеят е злодей, защото е лош и всички нормални хора биха помогнали да добрият герой да възтържествува правдата. Сега децата се възпитават от Холивуд, всяка година излиза поредният филм за деца, който е направен с такъв бюджет и размах, че никакви неамерикански филмови компании не биха могли да му се намажат на крайчето.

Не знам дали ви прави впечателние, че вече филмите, които са направени за деца и тийнейджъри, са с особено построен сценарий. Имам предвид филми като "Хари Потър", "Властелинът на пръстените", "Хрониките на Нарния", дори и "Матрицата". Това са именно и филмите, на които играят децата и се отъждествяват с техните герои.

Не знам дали само на мене ми прави впечатление как е представено действието на главните добри герои в цитираните филми? Всички главни герои се съобразяват с правила и то правилата, които са сътворени от злото. Неравноправната борба е налице, освен това злото разполага с неизчерпаеми ресурси и сили, а от своя страна главният герой зависи изцяло от приятелите си. Освен, че последният зависи от приятелите си, той е длъжен да спазва правилата на злото, защото борба може да има само ако тя се води в света на злото.

Някак твърде много послушание се внушава и сляпо съобразяване с наложени стандарти.

Мисля, че достатъно написах като начало. Ако някой друг иска да коментира темата, ще пиша още.

Не съм много съгласен с теб ЗА няколко неща: Първо героите на това време не толкова се съобразяват с правилата на злото както ти казваш, а са зависими от него, но идеята и тук е противопоставяне титаничен сблъсък със злините. Тук представянето е по малко по различен начин, т.е. злото е наложено още в началото на персонажа и постепенно отстъпва за да дойде кулминацията и възтържествуването на правдата в края на филма.(доста клиширано според мен).Филмите които ти сравняваш не са от един жанр. Арабела, Румбурак нямат нищо общо с героите от Матрицата например, а и носят съвсем различна идея и послания насочени са към различна аудитория .Два от филмите на "съвремието" за които споменаваш в никакъв случай не са насочени към детската аудитория. Проблемът за мен е, че филмите са изпълнени с твърде много агресия която поднесена без осмисляне носи опастност за дацата .

Аз пък принципно не съм съгласна с тезите на автора. Не мисля, че има промяна в отношението добро - зло. Единствената промяна е технологията и манията, че колкото повече ефекти са набъхтали, толкова повече филма ще има успеваемост. И поради предимно технически причини на времето летенето на скутер ли е тва не мога да го определя на Люк Скайлокър дето го гонеха из гората им се струваше невероятно на децата. Това бяха едни от първите опити да пренесеш фантазиите на децата на екрана. Лично на мен това, което ме е впечатлявало като малка днес ми се струва смешно барабар със "Съдията Дред", "Робокоп"и т.н Та мисълта ми беше, че прохождането на специалните ефекти в киното очарова всички, постепенно те станаха неизменна част от него и за съжаление взе да се прекалява. Филмите станаха доста бозави последните години света на киното беше обзет от манията всеки комиксов герой да бъде съживен на екран. Така вече съдържанието отива на заден план. Ето защо твърдо казвам, че "доброто и злото" не са се променили на екрана начина на тяхното представяме се е променил.

И тъй - като взех много да се замислям може пък и да си права смисъл, че има някаква промяна, но все си мисля, че е по - скоро козметична, а не рязка. Ако да кажем, че преди добрите герои са били по първични, то днешните такива задължително трябва да са преживели някаква драма в живота си, психически трябва да са объркани и т.н Вкарват някакъв психологически фактор, но мисля, че героите все още са запазили изначалната си първичност може би ще се променят, но за това определено трябва още време...Може би пък това са просто едни първи стъпки дано продължат напред, а не да затънат в тази глупава комерсиалност.

Определено навлизаното на всякакви ефекти в киното, промени доста картинката.Аз обаче се дразня съвсем откровенно от навлизането на всякакъв окултизъм в детските филми.Типичен пример-"Хари Потър".Ся, не мисля, че децата имат нужда в тази си възраст да бъдат възпитавани в неща, от които не виждам никакъв смисъл.Забавното в един момент става сериозно.Винаги окултизма е бил свързан със злото, проникването му в детския свят може да донесе само зло.Къде е смисъла?Точно тук, печалба.Експлоатиране на детските фантазии и обличането им в една черна дреха.Това в услуга на децата ли е?Но този филм подлуди половината свят и направи Джоан Роулинг милионерка.Къде е истината?Заиграването с на пръв поглед невинни и даже смешни окултистки практики, никога няма добър край.Кой обаче го разбира, важното е да има купон.В днешния свят ценностите са размити, нормите масово пренебрегвани, хората имат "модерно" мислене.Всичко това намира отражение в киното, а детската аудитория е част от него.Но киното възпитава едно друго поведение и то не е полезно в този си вид.Хората не са станали по-добри, напротив.Филмите изобилстват със кървави сцени и насилие, похот и разврат и това се превръща в норма и нещо нормално.И на това се учат децата ни.Ценностната система на нашият свят е с главата надолу.

И аз пак не съм съгласна. Какво лошо има в окултното всички приказки са изградени върху неговите основи. Нима в "Снежанка и седемте джуджета" злата вещица не прибягва до магия. Въобще почти няма приказка, в която да няма магия дори в момента се опитвам да се сетя поне за една, в която да няма и не мога. Принципно не би трябвало да има голяма разлика във възприеманито на детските филми и анимациите различават се по начина на поднасяне, но не и в целевата аудитория, а тя е детската. Тъй, че преди да стигнем да съдим филмите май трябва да започнем от детските.

Та въпросът ми беше за "Хари Потър" лично на мен ми беше забавно да прочета повечето от книгите на Роулинг и ужасно тъпо да изгледам 1 и 2 -рата част на филма до 3-тата май не стигнах. Но в посланията на авторката не виждам нищо лошо всъщност нейните книги се продават заради рекламата и богатото и въображение лично на мен ми бяха интересни. Но дали ще ти харесва едно нещо е въпрос на вкус така, че нека оставим стойността на творчеството и като цяло.

Мисля, че проблема с прекалената вяра в магиите специално при българина е продукт на това, че той търси неразумно обяснение на лошия си жизнен стандарт. От тук идва и началото на многото врачки, които ни се блещят с тъпоумните си физиономии от българския ефир. Та мислите ли си, че примерно една подобна лелка не внася повече смут в тийн пкихиката много повече отколкото Хари Потър? Не мислите ли, че от нея тя ще чуе как на практика да се очиства от магии и т.н отколкото смешните заклинания на Потър?

И да продължим нататък...Вие вчера гледахте ли новините? Защото аз ги гледах...отново убийства, побоища и т.н...Не мислите ли, че една новинарска емисия може да подейства много по - негативно на децата ни от колкото, който и да е филм. А и да не забравяме, че по принцип във филмите доброто побеждава злото в повечето случаи...За съжаление в живота не е така, за горчиво съжаление...И докато съм на тази вълна не смятате ли, че и нашита ценности са объркани и промити, пропити с агресия, в следствие на новините,на милионите предавания излъчвани против някои етнически групи, определени политици, тероризъм и т.н? Въобще с какво право казвате филмите правят децата ни агресивни, игрите правят децата ни агресивни? Не хора, обществото ги прави агресивни те не попиват само от един източник.

Бих искала да ми посочите някой филм, който според вас насажда "правилни" ценности? Определено ще ми е интересно да ви чуя мнението по въпроса...Защото ако говорим за художественото кино аз трудно бих си избрала подобен филм...

Благодаря на всички, които са намерили време и желание да коментират по темата.

Сега относно идеята ми.

Мисля, че никой до сега не възропта относно твърдението, че киното до голяма степен влиае на възприятията на децата и тейнейджърите. Това, което се опитвам да кажа през цялото време, е че моралните ценности, за които подсказват днешните филми са изкривени.

Не става дума за това дали злодеят ползва магии, или някакви специални умения, нито за това, че цирираните филми (добавям и "Х мен" към тях) са в общ жанр. Те всички са за деца и подрастващи.

Може би заради американското общество и отношението им към техните деца, може би заради ясната цел да възпитават филмите децата в целият свят, може би и заради материални интереси, а може и заради всичко изброено.

Ще се опитам да представя това, което ме дразни в цитираните филми.

Борба с врагове, които са от друг свят (различен от техният) и някои от техният свят може да са на героят и врагове, но в крайна сметка са му приятели (!), а борбата със злото става по строго определени правила ( нечии други!) и винаги под надзор от висшестоящи, които са избрали героите по строго определена методика, и обезателно са друго поколение или раса (тука моля да обърнете внимание).

Обезателно героите са нещо, което носи генетична промяна или заложеност.

Никой от супергероите не е обикновен човек, той е някой, който прилича на всички, но е уникален по генетична линия.

Според основният икономически механизъм, винаги когато има търсене, ще има и предлагане. Нали така? Тука си зададох много сериозен въпрос, дали имаше търсене на подобни филми преди появата им. Определено филмът "Матрицата" беше революция в посланията идващи от големия екран, но не само като чисто послание. Този филм имаше и едно основно предназначение: да бъде гледаем и интересен за младите хора по света. Това беше и филмът, който според мене отвори портата на последвалите цитирани поредици. Общата представа за този филм, ако не се напрягаш много и си човек, който ползва редовно компютър, беше че това е страхотен фантастичен филм, който хем е фантастичен, хем носи някаква истина в себе си. Само че много малко хора се напрегнаха да разчетат тази истина по същността. За мене тази истина беше някакво неизвестно, нещо, което знам със сигурност, че е така, но не мога да го назова кое е. Предопределеността, като основно послание ме ужаси и по-късно в цитираните други поредици. Ако за "Матрицата" имаше търсене от потребителите, то за останалите нямаше никакъв дефицит. Бях същисана от мащабите на всички цитирани филми. И всички до един бяха за деца. Освен това останах с твърдото убеждение, че таргетите на посланията от тези филми са именно детската аудитория. Само едно дете би приело сериозно всички тези приказни герои, които по същината си са същински божи кравички (съобразяващи се с правилата на досегашната система).

Надявам се помните общата идея на предишните поколения филми за подрастващи? Те бяха нещо от рода на: възставане срещу системата, ученици срещу учители и зубрачи, сегашното срещу миналото... Като във всички сецнарии имахме борба на много фронтове и лидери, които се доказват като такива, а не просто родени от еди-кой си, еди-какво си.

До после.

Малко по-късно:

dindi, ето ти детски филми с добре подредена ценностна система (в киното няма как да говорим за правилно или неправилно, ако го приемаме за изкуство):

Арабела, Спящата касавица, Робин Худ, Синьо Лято, Призраци в блока, Междузвездни войни, Дънди Крокодила, Боговете сигурно са полудели, Сандокан...

Редактирано 3 ноември 200619 г. от Tenere (преглед на промените)

Благодаря на всички, които са намерили време и желание да коментират по темата.

Сега относно идеята ми.

Мисля, че никой до сега не възропта относно твърдението, че киното до голяма степен влиае на възприятията на децата и тейнейджърите. Това, което се опитвам да кажа през цялото време, е че моралните ценности, за които подсказват днешните филми са изкривени.

dindi, ето ти детски филми с добре подредена ценностна система (в киното няма как да говорим за правилно или неправилно, ако го приемаме за изкуство):

Арабела, Спящата касавица, Робин Худ, Синьо Лято, Призраци в блока, Междузвездни войни, Дънди Крокодила, Боговете сигурно са полудели, Сандокан...

Аз не съм съгласна, че филмите насажда изкривени ценности по горе съм се обосновала. Накратко мозъците на децата са точно толкова промити, колкото и нашите самите. Защо? Обяснила съм...не само филми гледаме, но и други продукти от синия екран...

Това са детски предимно, а аз питах за филми...

И все пак ако забелязваш примерите, които си посочила са прости в смисъл не тъпи, а първични ако мога така да се изразя. В тях я няма човешката вътрешна борба, в тях по - скоро нещата са разграничени ясно и точно. Този е добрия, а този е лошия и ето на доброто побеждава злото...Междудругото забравих да спомена, че едни детски като: "Шрек", "Мадагаскар", "Ледена епоха" са все сравнително нови продукции и посланията им напълно оборват тезата ти, че "новите най -добри филми" действат объркващо на децата.

Новото кино доведе на екран "добрия злодей" и "лошия добър".., може би в този смисъл те биха объркали невръстната психика, но са много по - реални отколкото останалите измишльотини.

Редактирано 3 ноември 200619 г. от dindi (преглед на промените)

dindi, явно за различни неща говорим. Аз коментирам новото поколение най-добри игрални филми, които са за деца. През цялото време се старая да се придържам към темата за това как децата могат да приемат едно филмово послание. Като последното се опитва да ги възпитава.

Сигурно имаш основание да твърдиш, че повечето възрастни са с промити мозъци, въпреки, че едва ли те ще се сългасят с тебе. Но аз говоря за детски филми и за това как те повлияват на ценностната система на подрастващите. Ние можем да се ядосваме на новините или нещо друго, а те са все още деца. Които играят на Хари Потър и Нео, дори в играта си вярват, че те именно са тези герои. И така неусетно приемат идеята и за свят с правила, където само избраните са достойни. Малко по-късно сигурно се питат и дали те са избраните ... Останалото го оставям на твоята интерпретация.

А до колко изброените от мене филми са първични и в тях отсъства вътрешната борба, никак не мога да се сългася, особено за "Синьо лято". Но целта на цитираните от мене филми е не да набляга на вътрешната борба, а да я представя като задължително условие за един положителен герой. Т.е. герой, който в крайна сметка знае какво иска, без да се двоуми дали да предаде някого, или дали да вземе обещаното богатство за себе си.

Иначе до колко са реални за децата едни супер-герои, които са нищо без своите подръжници, е тема, която ще се опитам да дискутирам по-късно.

Tenere допускаш една много сериозна грешка в съжденията си. Не смесвай филми от различни жанрове и не ги слагай под един общ знаменател "насочени към детската аудитория" . Повтарям филми като "Матрицата" и "Властелина на пръстените" носят в себе си сериозни послания описани и в литературата които не се осмислят от голяма част от възрастите та камо ли от деца. ТЕ НЕ СА ЗА ДАЦА !!!

МНОГО ВАЖНО: Най-погрешно е изказването ти че : "ясната цел да възпитават филмите децата в целият свят" .Никой никога не е казвал че филмите възпитават и тежко ни ако някой е оставил децата си да се въспитават от кино. СЕМЕЙСТВОТО И УЧИТЕЛИТЕ ГО ПРАВЯТ. Друг е въпроса как....? Филмите разкриват нюанси на заобикаляща действителност и носят послание. Те не определят ценностна система, единствено могат да накарат човек да се замисли като погледне през призмата на своите стериотипи.

dindi, явно за различни неща говорим. Аз коментирам новото поколение най-добри игрални филми, които са за деца. През цялото време се старая да се придържам към темата за това как децата могат да приемат едно филмово послание. Като последното се опитва да ги възпитава.

Сигурно имаш основание да твърдиш, че повечето възрастни са с промити мозъци, въпреки, че едва ли те ще се сългасят с тебе. Но аз говоря за детски филми и за това как те повлияват на ценностната система на подрастващите. Ние можем да се ядосваме на новините или нещо друго, а те са все още деца. Които играят на Хари Потър и Нео, дори в играта си вярват, че те именно са тези герои. И така неусетно приемат идеята и за свят с правила, където само избраните са достойни. Малко по-късно сигурно се питат и дали те са избраните ...

Първо мислех, че без да искаме сме минали на вълна детски филми, мислех, че темата е за игрални филми и въобще как влияе киното като цяло на децата. Второ аз те разбирам прекрасно, но ти сякаш не искаш да чуеш моите доводи и май просто не ме разбра. Но аз съм упорита

Та...като малка аз се изявявах като Анджелика...Помни ли някой коя беше Анджелика? Жокер- свързано е с "Човека паяк". Както и да е като малка и аз съм си играла на супер герои и защо трябва сега да го забранявам, на децата след мен?

Другото нещо, на което не обръщаш внимание, е че принципно самите деца винаги си изграждат "свят с правила, където само избраните са достойни" или с други думи оформят се групички около определени лидери. Нищо ново под слънцето и нищо общо с филмите. Дори си мисля, че като порастнем ние пак търсим лидери или ние самите ставаме такива. Специално за тази част от тезата ти смятам, че киното е взаимствало от живота, а не обратното.

За възрастните няма да коментирам просто не си ме разбрала.

А тук за вътрешната борба си доста в грешка. Няма съвършено зло, нито пък съвършено добро. Да го казваш на децата е все едно да ги лъжеш всеки от нас се води от вътрешните си противоречия, децата също имат такива. Когато те се утъждествяват с определен филмов герой малко или много те се влиаят от това, което са и от това, което искат да бъдат. По - често взимат името и много малко от същността на героя. А за героя, който не се двоуми. Представените от теб герои не се двоумят защото няма между какво и какво, те не познава нищо друго освен само доброто или само злото ето защо те не се колебаят, защото нямат алтернатива.

Защо смяташ, че липсата на алтернатива е добра за децата?

И аз пак не съм съгласна. Какво лошо има в окултното всички приказки са изградени върху неговите основи. Нима в "Снежанка и седемте джуджета" злата вещица не прибягва до магия. Въобще почти няма приказка, в която да няма магия дори в момента се опитвам да се сетя поне за една, в която да няма и не мога. Принципно не би трябвало да има голяма разлика във възприеманито на детските филми и анимациите различават се по начина на поднасяне, но не и в целевата аудитория, а тя е детската. Тъй, че преди да стигнем да съдим филмите май трябва да започнем от детските.

Та въпросът ми беше за "Хари Потър" лично на мен ми беше забавно да прочета повечето от книгите на Роулинг и ужасно тъпо да изгледам 1 и 2 -рата част на филма до 3-тата май не стигнах. Но в посланията на авторката не виждам нищо лошо всъщност нейните книги се продават заради рекламата и богатото и въображение лично на мен ми бяха интересни. Но дали ще ти харесва едно нещо е въпрос на вкус така, че нека оставим стойността на творчеството и като цяло.

Мисля, че проблема с прекалената вяра в магиите специално при българина е продукт на това, че той търси неразумно обяснение на лошия си жизнен стандарт. От тук идва и началото на многото врачки, които ни се блещят с тъпоумните си физиономии от българския ефир. Та мислите ли си, че примерно една подобна лелка не внася повече смут в тийн пкихиката много повече отколкото Хари Потър? Не мислите ли, че от нея тя ще чуе как на практика да се очиства от магии и т.н отколкото смешните заклинания на Потър?

И да продължим нататък...Вие вчера гледахте ли новините? Защото аз ги гледах...отново убийства, побоища и т.н...Не мислите ли, че една новинарска емисия може да подейства много по - негативно на децата ни от колкото, който и да е филм. А и да не забравяме, че по принцип във филмите доброто побеждава злото в повечето случаи...За съжаление в живота не е така, за горчиво съжаление...И докато съм на тази вълна не смятате ли, че и нашита ценности са объркани и промити, пропити с агресия, в следствие на новините,на милионите предавания излъчвани против някои етнически групи, определени политици, тероризъм и т.н? Въобще с какво право казвате филмите правят децата ни агресивни, игрите правят децата ни агресивни? Не хора, обществото ги прави агресивни те не попиват само от един източник.

Бих искала да ми посочите някой филм, който според вас насажда "правилни" ценности? Определено ще ми е интересно да ви чуя мнението по въпроса...Защото ако говорим за художественото кино аз трудно бих си избрала подобен филм...

Да, децата не се влияят само от киното и филмите.Обществото казвате.И кое общество?Децата прекарват повечето време в училище и в къщи.Кой влияе там?И кой казва, че само филмите оказват влияние, но темата е за филмите.Хич не мога да бъда убеден, че едно дете не попива това, което гледа от екрана на телевизора или в киносалон.А това, че българите имаме склонност към окултни практики не говори за лош жизнен стандарт(което е по скоро следствие),а за духовна непросветеност, даже граничеща с откровенни "модерни" глупости.Иначе сме православни християни, но да не отваряме тази тема.И какво общо имат тук етническите групи?Децата са си деца, аз лично колкото мога бих ги опазил моите собствени от това да гледат кървави сцени по телевизията или някакви похотливи сцени например.И ако мога да ги убедя, че тия неща са зли, мисля, ще съм си изпълнил задачата.Филм с правилни ценности?Незнам такъв.И как доброто побеждава злото във филмите?Точно никак.В сила е закона на джунглата.Око за две, зъб за чене.Да не гледаме филми ли?Не, по скоро да пазим децата си от вредни влияния.Един детски ум е отворен за всичко, можеш да го наблъскаш с помия, можеш и да го опазиш чист.Един възрастен човек, трудно променя убежденията си и се влияе от разни сцени, които гледа.Защо има агресивност сред младежите?Защо са бунтари?Защото всичко около тях насажда това поведение, вкл. киното.Насилието в киното е неразделна част.Секса също.Почти не мога да се сетя за някой "мъжкарски" филм, без участието на някоя ослепителна лейди.Имаме такива филми, защото имамем такива нужди.Когато човек няма нужда да гледа порно, той не гледа.А нуждите и вкусовите на малките деца се създават докато са малки.Имам един служител в нашата фирма, той гледа порно със сина си, който е на 16 г.Може да съм старомоден, но това за мен не е нормално.И ония дни това хлапе ме търси по телефона, да ме пита имал ли съм някакво порно под ръка, че му се догледало.И откъде се пръкна тази нужда?Това е само пример.Та така.

Да, децата не се влияят само от киното и филмите.Обществото казвате.И кое общество?Децата прекарват повечето време в училище и в къщи.Кой влияе там?И кой казва, че само филмите оказват влияние, но темата е за филмите.Хич не мога да бъда убеден, че едно дете не попива това, което гледа от екрана на телевизора или в киносалон.А това, че българите имаме склонност към окултни практики не говори за лош жизнен стандарт(което е по скоро следствие),а за духовна непросветеност, даже граничеща с откровенни "модерни" глупости.Иначе сме православни християни, но да не отваряме тази тема.И какво общо имат тук етническите групи?Децата са си деца, аз лично колкото мога бих ги опазил моите собствени от това да гледат кървави сцени по телевизията или някакви похотливи сцени например.И ако мога да ги убедя, че тия неща са зли, мисля, ще съм си изпълнил задачата.Филм с правилни ценности?Незнам такъв.И как доброто побеждава злото във филмите?Точно никак.В сила е закона на джунглата.Око за две, зъб за чене.Да не гледаме филми ли?Не, по скоро да пазим децата си от вредни влияния.Един детски ум е отворен за всичко, можеш да го наблъскаш с помия, можеш и да го опазиш чист.Един възрастен човек, трудно променя убежденията си и се влияе от разни сцени, които гледа.Защо има агресивност сред младежите?Защо са бунтари?Защото всичко около тях насажда това поведение, вкл. киното.Насилието в киното е неразделна част.Секса също.Почти не мога да се сетя за някой "мъжкарски" филм, без участието на някоя ослепителна лейди.Имаме такива филми, защото имамем такива нужди.Когато човек няма нужда да гледа порно, той не гледа.А нуждите и вкусовите на малките деца се създават докато са малки.Имам един служител в нашата фирма, той гледа порно със сина си, който е на 16 г.Може да съм старомоден, но това за мен не е нормално.И ония дни това хлапе ме търси по телефона, да ме пита имал ли съм някакво порно под ръка, че му се догледало.И откъде се пръкна тази нужда?Това е само пример.Та така.

Ок. Детето попива. А ти не попиваш ли? Не носиш ли и ти белезите на своето време?Не ти ли влияе това че си в 21в. и живеш в бг...най общо, най - абстрактно ти си белязан. Така всяко дете е белязано с истините на действителността, която познава тук- сега в бг. Това няма нищо общо с филмите, не можеш да обвиниш "Терминатор" за това, че детето ти е ударило друго дете, като че ли преди създаването на филмите не е имало агресия сред децата. Твърдо заявявам, че филмите не влиаят. Дори по - скоро бих казала, че една реклама за сапун или бира влияе много повче върху някое дете отколкото някой филм. Защо? Защото там ти се внедряват лъжливи послания с цел облага. Както и да е това е просто пример, а не повод да дискутираме и тази страна на нещата.

За окултизма ще ме извиняваш ама когато си го закъсал финансово, физически и въобще от всякъде се молиш за чудо. В нашият случай са врачките. Пред очите ми едно много начетено и интелегетно семейство пред мен даде 500лв, за да им развали магията някакъв ходжа. И това нямаше нищо общо с непросветеност, нищооооо имаше общо с вярата. Че когато си в ъгъла се молиш за чудооо. Така, че нашият жизнен стандарт роди врачките и за това има много фактори един, от които е посочен от теб, но в никакъв случай не е толкова значителен. Ще се изненадаш от клиантелата на подобни хора. Толкова по тоз въпрос.

За кървавите и порнографски сцени по филмите съм съгласна, че трябва да ограничим децата.Но нима ще им пробутваме теорията за птичките и пчеличките, когато всичко около нас ни озобличава в лъжа?

Проблемът на днешните родители, е че малко говорят с децата си. Да- родителя е забързан в своето ежедневие работи от 8 до 19 и после гледа ако може я да свърши нещо в къщи, я да си почине. А през това време детето, което трябва да бъде възпитавано е в Интернет или с групичка калпазани нейде си...Ето това е теза зад, която твърдо заставам- Родителите малко говорят с децата си. Ако обяснявахме, ако говорехме повече едва ли щяхме да имаме повод постоянно да си търсим виновници. Кога ще си поемем и нашата вина се чудя аз?

Не знам колко филма си гледал - да, там наистина важи закона на джунглата, но също така се отстоява тезата, че за да победиш, за да бъдеш победител трябва да преминеш през изпитание. Ето защо често "добрите" във филмите убиват лошите. За да има справедливост и ЗА ДА ПОБЕДИ ДОБРОТО. Така както ловеца разрязал търбуха на Кумчо Вълчо за да изкокнат Червената Шапчица и бабата от там. По някакъв начин филмите показват, че трябва да се бориш какво лошо има в това?

Казваш да опазиш ума им чист? И как ще го направиш? Ще го затвориш в инкубатор? Ще си вечно до него да не би Гошко от съседната ясла да не го обиди и да вземе да се сбият. Как ще го опазиш когато самия детски свят е един умален свят копиран от този на възрастните. Малкото момиченце облича роклята на майка си клепа се безразборно с червило и се врътка префърцунено, защото копира. От къде? От света на възрастните разбира се. Децата гледат нас. А не филмите. Те се учат предимно от света на възрастните. Тъй че не ми казвай, че това да гледаш порно с баща си е много по - опасно от колкото да видиш как съседа пребива жена си или пък сварва майка си и баща си в неподходящ момент (една моя приятелка имаше неловко преживяване като второто). Децата попиват, но попиват предимно от действителността, а за това не са виновни филмите. Обикновено филмите са огледало на това, което се случва в реалността тогава защо да се сърдим на тях трябва да се сърдим на себе си. И кръгът се затвори.

Всичкият ми "зор", не е за да обърквам нечии други представи за детските филми, а за да изложа моите. Затова не намесвам новините, училищата и всичката тази среда, която влиае на децата по принцип.

Но ако учители, новинари, родители и съученици са взъприемани като нормални хора, то филмовите герои са възприемани като образци. Това искам дълбоко да го подчертая. Едно дете сяда пред екрана, за да си образува спомени, с нагласата някой да му разкаже интересна приказка, да му покаже красиви картинки... Децата дълбоко се вълнуват от филма, който са гледали преди малко. Те го приемат много по-различно от нас възрастните, които знаем да различаваме пошло от оригинално, измислено от реално и духовно от материално. За децата киното е чистата монета, как не разбирате. То е онова място, където мечтите се сбъдват, където Питър Пан е нормално да лети, където Робин Худ е рицар, чиято основна идея е да помага безрезервно на бедните (да без да се пита: "Абе защо не им тегля една и не си звема аз парите!"), където малката русалка в името на любовта става човек... И още много други примери, които ще съм благодарна, ако не ме карате да цитирам по именно.

За тази ценностна система говоря. Това, че децата трябва да вярват в безрезервната любов, в чистото приятелство, в добронамерените хора, в победимостта на злото.

Ако от сега ги заливаме с жестоките истини как редът и системата са определящи и от нас се очаква само да консумираме, няма как да получим от идните поколения следващият Пушкин, Чарли Чаплин, Айнщайн, Моцарт... Или ако има как да ги получим, то ценностна система в която злото си е зло и него с пръст никой не може го пипна, или как Хари Потър е това, което е само защото неговите родители са били еди какви си, не би могла да изгради бунтари и хора които обогатяват света, точно защото вярват в нещо абсурдно.

Такива работи...

Редактирано 3 ноември 200619 г. от Tenere (преглед на промените)

Едно дете сяда пред екрана, за да си образува спомени, с нагласата някой да му разкаже интересна приказка, да му покаже красиви картинки... Децата дълбоко се вълнуват от филма, който са гледали преди малко. Те го приемат много по-различно от нас възрастните, които знаем да различаваме пошло от оригинално, измислено от реално и духовно от материално. За децата киното е чистата монета, как не разбирате.

Имам една позната учи детска педагогика и с нея имахме много интересен разговор. По не знам си кой предмет тя трябвало да напише какви са поуките от "Седемте козлета"...и така за първи път започнах да ръзсъждавам върху темата:

1. Не отваряй на непознати.

2. Слушай майка си.

3. Находчивостта помага...и т.н

Вече не мога да се сетя за останалите. Но всяка приказка носи поука. Примерно в "Пепеляшка" се показва как дори и да си в задънена улица и всичко да е против теб, добрината ти ще победи. Не случайно всички принцеси са красиви. Защото тази красота се изразява във вътрешността на героинята, не толкова външността. Посланието е : Красива ли ти е душата, красива ти е визията.

Можем да поговорим доста за приказките, но това, което искам да кажа, е че децата автоматично си вадят поуки. Те не приемат нещата за чиста монета.

Втори пример дете се вози в автобус и аз най - нахално подслушвам разговора.

- Татко защо има толкова много дядо Коледовци? Ама всеки ли ти носи подарък? И само една Снежанка ли имат?

Детето задава въпроси. Логични въпроси свръзани с това, което го заобикаля. Когато хубавите картинки не отговарят на реалността те се чудят от къде идва това противоречие и естествено вярват на това, което е пред тях, а не на това, което дават по тв-то.

Преди време постнах една тема давам линкче, за да си извадиш някои изводи.

Незнам за теб, но аз се изумих от прозренията в някои въпроси.

Понякога децата улучват право в 10- ката нищо, че нямат нито, нашия опит, нито нашите знания.

П.П Прегледай поста ще ти бъде интересно.

П.П Говоря за приказки, но нали в крайна сметка те са в основата на дeтските, тъй че е същото.

Редактирано 3 ноември 200619 г. от dindi (преглед на промените)

Ако научиш детето си да мисли няма да се налага да чака учение от филмите какво е добро и зло. И само ще определя истински стойностните филми пред бозите, които заливат телевизията.

Мноого дълги мнения са изписани, не ги прочетох всичките. Аз пък си мисля, че децата гледат филми като "Хари Потър", "Властелинът.." и т.н. защото във сценария е вложена много фантазия, представени са магически светове, неща, които в реалния живот не съществуват. А на всички, не само на децата им е интересно да гледат нещо, родено от нечия фантазия. Нима децата не фантазират, нима не си играят на магьосници и елфи? Аз даже си мисля, че подобни филми възпитават в децата да бъдат задружни, да ценят приятелите си и да се борят срещу злото, защото доброто винаги побеждава, ако "добрите" герои са били достатъчно силни, за да му се противопоставят. И накрая нека не забравяме, че филмите се създават и се гледат за забавление. Честно казано не мисля, че децата толкова се задълбочават в проблемите за доброто и злото. За тези неща си има училище, семейство, общество...

Тактически поизчаках dindi да уталожи малко страстите си, преди да продължа по същество.

В крайна сметка от старание постът ми да не е преклено дълъг, не можах да стигна до същината и да изложа доводите си, на които вече се надявам да получа някакво разумно противоположно мнение. Разбира се, без да се забъркат новините, приказките на братя Грим, училището и видовете родители. В крайна сметка говорим за децата по света, за всички онези малчугани, които взимат пример от Хари Потър. Последното е явление, колкото и да ги учим да мислят... Те просто са си деца, имат правото да харесват някого, точно защото може да лети на метла.

Киното отдавна умее да създава ценностна система у децата, защото говори на техният "език". Какво се опитва обаче да каже на следващото поколение? "Бъдете послушни и играйте по правилата" ? Та нали именно днешните деца, са тези които би трябвало да създават правилата утре? Или може би не е така.

Нео беше герой, който бе избран да се бори с матрицата, но по нейните правила. Хари Потър, роден с тази задача и отново по правилата на други магьостници. Фродо беше героят в монархичната тематика, принуден да се съобразява със законите за злата сила. Луси се съобразяваше с правила от света на дрешника.

Това съобразяване с нечии други правила е революционна идея, прегърната от героите на филмите с цел да се внуши точно такова подчинение у децата. А, именно, че има правила. Че има строго определени правила, които трябва да се спазват. Не само трябва, а е немислимо да не се спазват.

Този ми извод ме изуми.

Кога преди това нашите филмови герои са играели по нечии други правила? Че какви герои са това? Колко герои биха могли да бъдат без свои правила и без свое решение на ситуации?

Припомнете си 60-те години, хипитата, сексуалната революция.

Сложете и едно наум и 2-ри закон на термодинамиката (Ентропия) и ми кажете тази нова представа за герои не ви ли се вижда странна?

И тука искам да кажа нещо, което мене ме довърши, когато го съзрях: децата от тези филми не мечтаят. Те са като един Супермарио, който трябва да стигне до финала по строго определен път и да ми не нивото. Къде е изненадата? Кое е неочакваното? Това дете, което гледа филма, как би за замислило дали то би постъпило различно?

Лошото, е че хората, които плащат за създаването на продукт, който ще бръкне и остави трайни отпечатъци в детските умове, осъзнават този факт и дори се ръководят по него. Точно с убедеността, че живота трябва да се вкара в релси. От малки се възпитават поколенията да растат с даден продукт. Образуването на потребителска същност у човека би трябвало да е естествен маханизъм, но не е и то много отдавна. От всички екрани блика послание, че сме консуматори и такива трябва да си останем. Киното обаче продава мечти за консумиране. Едни бих казала много 'канализирани' мечти. Децата мечтаят да са Хари Потър, магьосник-да, но какъв? Послушен магьосник, такъв, който минава нивата. Какво се образова Хари Потър? Какво би бил той без останалите около него? Внушава се, че би победил, просто защото е Хари Потър. Но в същност някой друг умее да играе шах, друг знае магическите заклинания, други боравят със знания. Той просто е избран. Аналогията за Фродо е същата. Всички около него имаха знания и умения, но никога никой от тях не знае прекалено. Забелязвам, че производителите на цитираните филми много старателно са разпределили уменията и знанията на всеки герой. Нещо повече - само лошият знае и може много, но това е, защото иска да руши. На кое дете ще му се прииска да знае и може много? И изобщо каква поука може да си извади едно дете, след като гледа тези продукти? Вероятно детето ще си извади поуката, че може да лети, а освен това и че е зависим от средата изцяло, че без нея той е нищо.

Хари Потър, та Хари Потър...явно не ти е харесала книгата , за филма, че е боклук съм съгласен.

А Фродо?! Той какво общо има с цялата работа?

Припомнете си 60-те години, хипитата, сексуалната революция.

Че преди всичко Фродо е герой от книга. А знаеш ли кога е написана? Много преди

60-те години, хипитата, сексуалната революция

и там още, каквото ти е в главата. "Властелинът на пръстените" е творба, носеща послание подобно като при "Междузвездни войни", но градена върху една реална война (II-рата световна) и нито книгата (надали си я чела), нито филмът пречи на децата да мечтаят. И не се отнася само за този филм, за тази книга...Децата свързват книгата с училището, не им доставя удоволствие, защото не знаят как да я четат А в същото време са обградени с агресия, пошлост, но не и внимание, от което се нуждаят.

Същото се опитаха да ти го кажат и другите потребители, но ти не приемаш техните доводи, те не достигат до съзнанието ти. И това вече не е дискусия.