Инсталиране на SUSE Linux 10.1

Подготовката

Преди да започнете самата инсталация, архивирайте важните за вас данни, за да се застраховате от загуба на информация в случай на неуспех (това важи в случай, че вече имате инсталирана операционна система на компютъра). След архивирането, изтеглете инсталационните дискове от официалния сайт на дистрибуцията. Дори и да разполагате с 64-битов процесор, като за първи опит е по-добре да изберете 32-битовата версия, която ще работи без проблем и на 64-битови машини. Все още някои от кодеците не са налични за 64-битовата версия, което може да доведе до проблеми при конфигурирането. Има възможност и за интернет инсталация, но не я препоръчвам, главно поради две причини. Първо, по–сложна е и ще ви затрудни, ако сте начинаещ. И второ, инсталацията може да се проточи дълго, тъй като зависи от интернет връзката ви.Ако нямате подготвени дялове можете да ти направите с Acronis Partition Expert ето и как се работи с програмата

Инсталирането

И така, вече сте свалили и записали дисковете. Поставяте първия диск и зареждате от него. В появилия се прозорец ще имате възможността да изберете език. Българският присъства, което е още едно улеснение. За да изберете езика, натиснете F2, а след това - инсталиране.

Ще се появи нов прозорец, където ви се дава шанс да проверите инсталационните дискове, което може да ви спести следващи проблеми. Ако не желаете да изпълните това действие, просто натиснете върху бутона Следващ.

В новопоявилия се прозорец имате възможност да настроите часовника и времевата зона. В Регионизбирате Европа, а във Времева зона – България. Сверявате времето и натискате Следващ, за да продължите нататък. Следва избор на графична среда - например KDE. Изберете желаната среда и натиснете отново Следващ.

Сега идва ред на най–трудната част, а именно създаването на дялове. Ако дискът ви е празен, няма от какво да се притеснявате, но в случай, че на него има информация, препоръчително е още в началото да сте я архивирали. Основното, което трябва да знаете, е че трябва да имате поне два дяла. Единият ще бъде swap дял, два пъти по-голям от наличната системна памет. Няма смисъл да го правите по-голям, защото ненужно ще прахосате място. Вторият дял е root (/) за Linux. Обикновено предлаганият от инсталатора вариант за форматиране на дисковете е подходящ и не се нуждае от вашата намеса. Той сам ще създаде необходимите дялове. Също така, ако имате съществуващи Windows дялове, те няма да бъдат разрушени, а дори ще имате достъп до тях и през Suse. Освен това не се притеснявайте за инсталирания Windows, тъй като ще имате възможност да избирате коя от двете операционни системи да заредите. Въпреки че в повечето случаи няма да се нуждаете от конфигурирате, все пак е добра идея да хвърлите един поглед на това какво ще се получи.

Ако искате да промените нещо, просто натиснете върху Управление на дяловете. В лявата част ще видите обяснение за всяка една от следващите по-нататък стъпки, като всичко е на български език.

В същия прозорец, Настройки на инсталацията, можете да изберете софтуера, който да бъде инсталиран или съответно да премахнете нежелания от вас. За да направите това, натиснете Приложения. В новопоявилия се прозорец всичко е структурирано в категории, така че няма да имате проблеми. Можете да извършите това и след инсталацията на операционната система.

След като приключите, натиснете Приемане и ще се покаже прозорец, който ви уведомява, че цялата необходима информация е събрана и може да започне самото инсталиране. За целта натиснете върху бутона Инсталиране. Следвайте инструкциите и поставяйте дисковете при поискване. В зависимост от системата и избраните пакети за инсталиране, времето за инсталиране варира. Но в повечето случаи при стандартни настройки ще отнеме някъде от порядъка на 20–40 минути. След като приключи инсталацията на пакетите, ще трябва да въведете име на вашия компютър в полето Име на машината. В полето Име на домейна не променяйте нищо.

Следва да въведете парола за root (администратор) - използвайте по-сложна и, най–важното, не я забравяйте.

Следващата стъпка на инсталатора е да открие всички налични мрежови интерфейси и да ги конфигурира. По подразбиране защитната стена е включена, с блокиран достъп до SSH. SSH е начин за свързване с вашата машина от разстояние, което е много полезна възможност. Включването на SSH обаче може да доведе до намаляване на сигурността, тъй като всеки, който знае или успее да отгатне паролата, ще има достъп. Така че внимателно преценете дали ви трябва SSH в този начален етап на запознаване с нова операционна система.

При следващия прозорец, ако изберете да тествате интернет връзката, ще имате възможност да инсталирате впоследствие последните обновления. В повечето случаи става въпрос за обновления, свързани със сигурността, така че е по-добре да приемете предлаганото от инсталатора.

Следва методът за идентификация на потребителите. Ако е избрано локално, натиснете Следващ.

Създайте потребител и парола, които ще използвате при ежедневна работа. Никога не използвайте root (администратор) акаунта, ако не се налага.

Появява се прозорец за конфигурация на наличния хардуер и финализиране на инсталацията.

Вече имате на ваше разположение работеща SUSE Linux система.

Навярно сами се убедихте, че процесът на инсталиране на Suse Linux 10.1 не е труден и е напълно по възможностите на повечето потребители на персонални компютри.