ти настигаш смеха

малко преди мълчанието на чара ми.

отлепваш го от въздуха

и си играеш с него.

прозираш

по-тук и по-никъде,

където височините на облачните стъпала

водят към хималаите

и там намираме своите приятели

на които даваме свободата си

а те ни даряват с малки украшения

от сандалови дървета.

ето. аз те държа за ръка и крачим нататък.

потъваме някъде

и след малко сме две въздушни струи

в дробовете на буда.

„ние сме някъде без да ни има

ние сме никъде за да ни има

имаме всичко и нищо.

нямаме нищо

и нямаме всичко.

ние сме нищо

и ние сме всичко.”

виж мокрия път след краткия дъжд

по който хладният гъдел пълзи,

като допир,

по кожата с оголени татуировки

и как зеленият пиърсинг на дърветата

започва леко да потръпва

под влажния език на лятото.

лятото...

лятото...

лятото...

лятото стопило всичко до въздишка.

мога ли да забравя нощта с всички вълшебства

които тя крие под възглавницата на мекия пух?

сънуваш ме когато съм далече

когато съм наблизо казваш че е сън:

и децата които идват при нас и ни подаряват цветята си

и влажният танц на влюбените скорпиони

и езерото пълно с лилии…

„о, искам да отплавам с вятъра

вятъра в косите на момичето

момичето което не познавам

но искам да отплавам с вятъра.”

един човек казва: „никога не умирам без причина”.

след това се качва на слънчевия кораб

и изчезва в синьото.

ние с теб стоим на брега. гледаме дълго и немощно.

тогава ти ме питаш ще се върне ли някога

за да видим пак бялата му шапка.

но аз не зная това.

виж, животът се смалява като една точка в морето

смаляваме се и ние.

ние сме точки, точки от йод, точки от изток.

вкусваме горчивия каймак на ръждата

и ръбестите ни гласове дращят по дишането.

ти ме виждаш различен защото двамата с теб

си приличаме.

защото аз оставам стъпка

която зрее по пътя

защото аз поисквам нощта и тя е различна

защото съм силен и слаб

човек и въздух

всичко и нищо.

защото съм аз.

знам, че когато някой ме обича съм далече

и знам, че когато обичам

ме няма.

знам, че ти ме искаш по-близо

по-дълго

по-плътно

но...

винаги моето „но” спира процеса

в който аз и ти лягаме в медените легла на смокините

и сънуваме целия този сън без паузи,

дори без смърт.

и след това летим, летим високо и силно

а под нас шумът на водата е луд,

луд като бръмбар през август.

това тук е недокосната вечеря от секс.

това тук е станиолената обвивка на приличието.

това тук са босите ми крака, това тук е компютър.

това тук е дванайсетия час, това тук са десетте ми пръстта,

това тук са всички паяци с глави на шишарки

това тук са думи които препускат в монитора

това тук са седем трохи от душата на хляба

това тук е гладният страх на моите чувства.

Красива, прекрасна музика!

Добре дошъл във форума.

това тук са седем трохи от душата на хляба

Мда....

Добре дошъл kallushar

Благодаря!

Добре заварил!