Пак сме на нашето място,

красиво е...истинско е...

моята мечта...

Остани и нека да продължим,

не се отделяй от мен...

тук сме и сме добре,

щастливи и лудо влюбени.

Смеем се,

но ето, че стана късно...

Късно е вече...

Плача и крещя “Искам те”,

Не спирай...

Обръщам се и виждам теб,

Седиш и се опитваш да ме докоснеш,

но аз не мога да се върна,

не й сега...

невъзможно е...

Продължава тази тъга,

до следващата ни среща

...тук – на нашето място...

Един ден, вече няма да е късно...

Ще сме двама и ще се обичаме,

Ще се докосваме, така както винаги го правим...

Един ден...

Редактирано 3 ноември 200718 г. от 3y3ka (преглед на промените)

Специалната жена...

Той я наблюдава,

усмихва й се,

но усеща как сърцето му тупти с всеки следващ поглед.

Той не знае още,

че тя е неговата мечта,

неговото страстно желание...

Ще узнае, един ден...

Ще среща други,

но никоя няма да е като

...онова красиво създание...

Един ден пак ще се върне

и пак ще я види,

но този път с желанието да е с нея

Безумно я иска,

иска я до своето сърце...

Ето, че е с нея – щастлив и влюбен...

Сбъднал е своите мечти

и

мечтите на това момиче...

На неговата любима!

Никоя друга няма да изпита това,

което тя успя.

Той е с нея...

Редактирано 3 ноември 200718 г. от 3y3ka (преглед на промените)