Кризата в Белгия се задълбочи, а слуховете за разцепване на държавата отново избуяха, след като в събота лидерът на фламандските християндемократи Ив Льотерм се отказа от опитите да състави единно правителство. Той връчи оставката си на белгийския крал Алберт. Фламандските християндемократи и либерали преговаряха с френскоезичните си колеги повече от 170 дни. Те обаче не се споразумяха за по-широки данъчни правомощия на регионите и съществена автономия на фламандците, които са 60 процента от населението на Белгия. Ив Льотерм беше поставил срок до събота на обяд за приемане на окончателния му план за реформиране на държавата, но френскоезичните християндемократи го отхвърлиха.

Upadate

Възможно деблокиране на политическата криза в Белгия

Има обнадеждаващи признаци за решаване на политическата криза в Белгия, предаде АФП.

Назначеният от крал Албер II посредник за сближаване на позициите между говорещите френски валонци и фламандците намери достатъчно елементи, които да позволят подновяване на преговорите за сформиране на правителствена коалиция.

Още не е известно кой ще бъде натоварен с нелеката задача. От парламентарните избори на 10 юни Белгия е в дълбока политическа криза.

Фламандските партии, които представляват 60% от белгийците, искат нова реформа на федералната държава, засилваща автономията на районите и следователно на Фландрия, докато франкофонските партии гледат на това като на отслабване на федералната власт, застрашаващо самото съществуване на Белгия. Опитът на фламандския лидер Ив Летерм да състави правителство се провали и преговорите оттогава само задълбочиха пропастта между двете общности

Редактирано 21 март 200818 г. от dragozow (преглед на промените)

Белгия най-после с правителство

Партиите, представляващи фламандското и валонското население на Белгия, съставиха временно правителство, като сложиха край на продължилата шест месеца политическа безизходица. Кабинетът на временния премиер Ги Верхофстат ще остане на власт не повече от три месеца. Верхофстат е успял да издейства снощи споразумение между две фламандски и три валонски партии.

След изтичането на тримесечния срок той трябва да предаде властта на християндемократите и либералите, спечелили парламентарните избори през юни т.г. Двете партии до този момент не са постигнали споразумение за съставяне на правителство, което предизвика опасения, че Белгия може да се раздели на двете исторически области - фламандскоезичната Фландрия и френскоезичната Валония.

Министър-председателят Ги Верхофстат ще положи клетва в петък.

"За Европа това означава, че е сложен край на кризата в Белгия", заяви дългогодишният министър на финансите Дидие Рейндер, лидер на християндемократическата франкофонска партия "Демократично-хуманистичен център", приела последните предложения на Верхофстат, откривайки пътя за правителство.

В него ще влизат още християндемократическата фламандска партия "Християндемократи и фламандци", фламандската либерална партия "Фламандски либерали и демократи" и франкофонската либерална партия "Реформистко движение", както и "Социалистическата партия на говорещите френски език", уточнява белгийската агенция Белга, цитирана от БТА.

Ако спечели вота на доверие в неделя, служебното правителство ще управлява най-много до 23 март 2008 г., отбелязва Ройтерс.

То ще трябва да се заеме със "спешните" задачи, пред които е изправена страната. Служебното правителство вероятно ще изготви проектобюджет за следващата година, ще трябва да се справи с икономическите и социални въпроси, нерешени по време на шестмесечната криза, и да изготви проект за конституционни реформи за по-широко самоуправление на Фландрия и Валония, съобщават Ройтерс и АП.

Преговорите за изготвяне на постоянно правителство, което да поеме властта през пролетта, трябва да започнат скоро. Верхофстат заяви, че то трябва да се ръководи от Ив Льотерм, лидер на коалицията "Християндемократи и фламандци - Нов фламандски алианс", която спечели най-много депутатски места през юни, но на два пъти не успя да сформира кабинет.

Основна причина за провала на коалиционните преговори и продължилата политическа криза бяха разногласията по въпроса за прехвърляне на повече правомощия на трите автономни района - Брюксел, Валония и Фландрия.

Проучване, представено в понеделник, показва, че белгийците продължават да държат на целостта на страната (72 процента във Фландрия, 87 в Брюксел и 88

процента във Валония), но мненията им се различават по въпроса с организацията на държавата. Над 70 процента от фламандците искат трудовата и данъчната политика, както и политиката на социалната сигурност да се формират на

регионално ниво, а мнозинството от франкофоните са против това, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.