Моята страст са старите снимки. Всяка една от тях е своеобразно пътуване назад в годините, уловен миг.

Кога според вас една снимка се превръща в нещо повече от парче хартия и добива съдържание? Кое трябва да надделява в нея - изкуството или фактологията? Какво мислите

Според мен една снимка никога не може да бъде просто парче хартия Много правилно казваш, че тя е като своеобразно пътуване през годините и един уловен миг Затова снимките са комбинация от много спомени и факти, съчетани в ИЗКУСТВО Фотографията е едно ГОЛЯМО ИЗКУСТВО

А за старите снимки нямам думи- страхотни са и е много приятно когато влезеш в някое заведение например и навсякаде по стените има стари снимки от конкретния град(а най- хубаво е кагато се правят излажби-има какво да се види) Тези от София са страхотни А междудругото от Русе също има чудесни стари снимки. И така де аз много мога да си говоря още но мисля, че най- важното го казах- ИЗКУСТВО Е ДА СЕ ПРАВЯТ СНИМКИ

Снимайте хора и улавяйте момента един ден това ще е много ценно!!!

Така е, много добре казано И все пак кое прави една снимка по-добра от друга? Дали съдържанието, фотографа ли или всичко е в очите на гледащия.

Така е, много добре казано И все пак кое прави една снимка по-добра от друга? Дали съдържанието, фотографа ли или всичко е в очите на гледащия.

Мисля че нестава без нито едно от трите т.е, за да е една снимка по- добра от друга първо фотографа трябва да е доста добър, за да знае как и какво да снима тук идва и въпроса за съдържанието, ако просто снимаш на посоки без да знаеш дори и малко от правилата или пък правиш някакви супер нагласени снимки пак нестава. Според мен поне най- хубави стават, когато не се гласиш много много, а просто хванеш момента и го запечаташ завинаги такъв какъвто е бил. Така могат да се получат уникални неща И разбира се накрая и зрителя има думата няма как, но от него мисля че не зависи толкова качеството на една снимка въпреки, че мнението му е важно