Един ден се събудих и ... не беше до мен. Всъщност, нито една сутрин не е бил до мен. Освен онази... Отворих очи, а той се беше вкопчил в мен и сънуваше сладко. Целунах го! Той се събуди.

- Какво правиш? – измъмри сърдито – 6 часът е! Защо си будна? Хайде заспивай!

- Не-е-е... Ще будувам и ще ти се наслаждавам.

Започнах да го целувам...., поставих ръка на гърдите му... започнах да го галя...

- Искаш ли да си поиграем? – попитах го спускайки ръка надолу...

- Ах, ти! Малка палавница! – усмихнах се – Не ми се усмихвай така невинно!

Защо не слушаш като ти говоря да заспиваш?

- Лоша съм! Съжалявам! – промълвих тихо, правейки нацупена физиономия-

И сега какво? Ще ме накажеш ли?

- Ще те завържа здраво да не мърдаш!

- Ако искаш, може да ме закопчаеш?!?

Той ме погледна похотливо, а в очите му се четеше: „Какво си намислила пак?” Протегнах се да си взема чантата и се обърнах към него:

- Мисля, че ти заслужаваш повече да бъдеш наказан!

- Не си познала! – взе белезниците, които изкарах от чантата си и ги сложи

на ръцете ми.

- Люби ме!

- Искаш да те обладая ли?!?

- Заповядвам ти!

Целуна ме страстно по устните, захапа леко дясното ми ухо, целуна ме по врата, после захапа зърната ми.... Толкова силно, да са усетя болка и не прекалено, за да ме накара да изтръпна желаейки го все по-силно. Изведнъж ме хвана и ме сложи да лежа по корем. Усещах пръстите му по кожата си едва, едва. Почти не ме докосваше, караше ме да горя цялата. После започна да ме целува, да плъзга езика си по-гърба ми, да се спуска надолу... и да прави плавни кръгови движения с езика си по сгъвките на коленете ми... Отново ме обърна, така че да вижда лицето ми. Целуваше стъпалата ми и не спираше да ме гледа в очите. Продължи нагоре, после от вътрешната страна на бедрото ми...

- Да! – най-кратката дума, която можех да изкрещя! – Лягай! – извиках му малко

по-късно. Надвесих се над него, целунах го страстно, захапах долната му устна и не я пуснах, докато не усетих, че започва да изпитва болка. После захапах зърното му и продължих да се спускам надолу...

- О.... Да...! – харесваше му и не спираше да произнася името ми. Обичах, когато

го изкарвах извън кожата му.

След един час лежах сгушена в него и го гледах...Той беше затворил очи и дишаше тежко.

- Беше най-невероятната сутрин в живота ми! – казах му тихо и го целунах по

брадичката. Той ме погледна с онзи поглед, който така и не успях да разбера. Все едно искаше да ми каже нещо, все едно ми го казваше вече, но устните не се помръдваха! Усмихна ми се! Усмивка, която казваше „Обичам те!” . Нямаше нужда да го чувам просто... и ме целуна по челото.

Изведнъж някой започна да блъска по вратата. Докато се обърна, вече беше разбита. Трима огромни мъже нахлуха в апартамента. Знаех си, че пак се беше забъркал в нещо, а обеща да не го прави повече. Единият от тях ме сграбчи с две ръце и ме хвърли към стената. Почувствах ужасна болка и от удара, явно съм изгубила съзнание. Когато отворих очи.... Всичко беше в кръв, мебелите бяха потрошени, а той лежеше на земята стенейки. Пропълзях до него, взех телефона си и извиках бърза помощ. Целият беше в кръв. Не можех да спра сълзите си.

- Дишай! Моля те!Дишай!

Той ме погледна за миг и затвори очи.

- Събуди се! – Започнах да го удрям и да му крещя. - Отвори очи!

Той не помръдна повече.

Това,което си написала е страхотно....Но по начина по който е писано,ме навява на мисълта,че е преживяно...Ако съм права,съжалявам много за загубата ти..Страхувам се,че може нещо такова да се случи и на човека,когото обичам..

Слънчице, за пръв път те виждам така страстна. Но краят...краят е направо покъртителен. Надявам се това да е плод на въображението ти и на възможността ти да пресъздадеш картината така истински, а не на нещо преживяно от теб...

Здравейте

Първо, извинявам се много, че чак сега отговарям, обаче, съвсем случайно току що видях, че има коментари, което, признавам, много ме учуди!!! Но разбира се ме и зарадва, че някой е прочел написаното и му е допаднало. И то много се зарадвах

Второ - не се притеснявайте, написаното е плод на въображението ми... до някъде. Пишейки го, имах усещането, че наистина губя този човек и... такава картина се появи в главата ми, за това и реших да се опитам да я пресъздам с думи...

Трето - още веднъж, ви благодаря за коментарите!

П.П. EvE, сигурно няма да прочетеш това, но аз все пак държа да го напиша. Не се страхувай! Винаги всичко свършва добре! Животът е като приказка...... ".... и за живели щастливо!!!"

Редактирано 30 май 200818 г. от Slyncheva (преглед на промените)