ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА

Съдбата номер пак ми изигра -

моята любов и този път прогони.

Въвлече ме отново в своята игра

игра в която нямало закони.

И тъй в таз игра без правила

попадам аз, под ударите на живота

и обхванал ме със своите пипала

играя ролята си както мога.

Както мога аз живея

както мога аз обичам

както мога аз копнея

както мога аз изричам

мислите си на часа,

без капка колебание

без никаква лъжа

истината аз изричам,

без грим и суета.

И тъй играя всеки ден

в играта на живота изморен

и ден след ден аз пак се втурвам

към щастието свое устремен.

Очаквам аз да ме споходи

че него заслужавам аз

че самотата тежка да прогоня

желая аз в този час.

СВЯТ ОТ САМОТА

В този свят от самота

сам-самичък бродя по света

и с малкото надежда в мене

отново търся любовта.

Любовта уви, от мене бяга

кат дявол от тамян.

Дали ще мога да я хвана

съмнявам се, не знам.

Надеждата последна

се сякаш изпари.

Не виждат и миражи

веч моите очи.

До сега поне се с тях залъгвах

макар да бяха те лъжа.

Уви и таз измама сладка

напусна моята душа.

Истината само мен не изостави

даже и за миг един.

Само тя при мен остава

дори когато съм самин.

Явно, че съдбата моя

начертана е така

да не мога да позная

аз нивга любовта.

Защо обаче все се питам

постъпва тя така?

Нима пък аз не заслужавам

да изпитам любовта?

Ех, какво да правя

с мойта самота

с нея ще живея

с нея ще умра?

И тъй завършвам аз

днес моето писание

разказало пред вас

за моето страдание.

Надявам се, че вас не съм аз отегчил

ако е пък е така – простете.

По тоз самотник тъй унил

вий камъка хвърлете

и от неговите мъки тежки

на часа го избавете.

ЗА ТЕБЕ

За тебе аз дишам

за тебе милея

за тебе въздишам

за тебе живея.

За тебе мечтая

за тебе бленувам

аз тебе желая

аз тебе сънувам.

За тебе сърцето ми

лудо тупти.

За тебе душата ми

в огън гори.

За тебе аз гледам

нощем в нощта.

За тебе готов съм

дори да умра.

За тебе готов съм

света да обърна

твойта усмивка

аз само да зърна.

По тебе аз копнея

всеки ден и час.

За твоите целувки

моля се без глас.

Тебе аз съзирам

в сияйната зора.

Тебе аз събирам

в капките роса.

Вечер ти пристигаш

със залеза червен.

С огнената колесница

отново си при мен.

В този миг звездите

за тебе ще сваля.

В този миг корона

аз ще ти даря.

За тебе лъчите

сега ще откъсна

по целия свят

аз ще ги пръсна.

Пътека със тях

за теб ще направя

сияйна пътека

с диря голяма.

Тази пътека

при мен ще те води

нашата обич

тя ще проводи.

Обичам те мила

знай ти това.

Недей се съмнява

в моите слова.

Аз винаги теб

знай ще обичам

и вечно на теб

в любов ще се вричам.

САМО ТИ

Седя си сам

за тебе мисля

и страниците в мен

вятърът разлиства.

Разлиства ги той

една по една

и надниква наново

в мойта душа.

А тя пустее

без твойта усмивка

и линееща без теб

мигом тя извиква:

"Къде си ти, кралице моя

при твоя роб сега ела,

че от любов по тебе се разкъсва

душата му на две сега."

Кралице моя колко си красива

с хубави очи, с ангелско лице.

Отпусни сърцето твое

на чувствата си да се отдаде.

Че мене то обича

знаеш ти добре.

Недей го ти прикрива

зад бялото перде.

Колко много теб обичам

представа нямам даже аз

затуй сърцата си да слеем

заедно в този час.

Отдавна чакам теб любима

от както аз съм се родил.

По твоите очи и устни страстни

отдавна аз съм се влюбил.

Косите твои аз съм галел

с топлите си две ръце,

а в гърдите ми безумно бие

моето добро сърце.

Очите твои аз съм виждал

в мислите и в своя сън.

Дали сега не съм попаднал

отново аз в реален сън?

Твоите устни страстни

отдавна сякаш съм целувал.

По целувките ти сластни

отново аз сега бленувам.

Шепотът на твоето сърце

отдавна сякаш аз усещах.

Него всяка нощ

с трепет аз посрещах.

Звездите от небето

бих свалил ти аз сега

но не биха се сравнили

те с твойта красота.

Бих се аз оглеждал

в капките роси

но не биха се сравнили

те с твоите очи.

Галил бих вълните

по реки и езера

но не биха се сравнили

с твоята коса.

Целунал бих цветята

и макар да са прекрасни

не биха се сравнили

с устните ти страстни.

Нищичко не може

теб да замени

за това при мене искам

да бъдеш само ти.

МОЯТА СЪДБА

Срещнах аз наскоро

моята мечта

и заедно със нея

намерих любовта.

Мене не обикна

толкоз бързо тя.

Трябваше да чакам

да дойде любовта

при моето момиче

при моята съдба.

Търсил съм аз нея

без да знам дори.

Със скромност и усмивка

мигом ме плени,

с обич и целувки

мигом ме дари.

Когато тя не е до мен

слънцето за мен залязва

и бавно свършва този ден

в който тя не се показва

очите мои да я видят

ръцете мои да я докоснат

сърцето мое да почувства

нейната любов гореща

как мигом тя прекъсва

съмненията погрешни

таили се те всеки ден

когато тя

не е до мен.

Щастлив съм аз, щастлив безкрайно

когато е със мене тя

и в този миг безкраен вярвам,

че тя е моята съдба.

Много красиви и чувствени любовни стихове Аз също пиша стихове, но само когато ми дойде музата. Когато имам някаква мъка или се чувствам много щастлива изливам чувствата си в стихове