Някой може ли да ми даде каквато и да е информация за виенския класицизъм

Виенски класицизъм

В творчеството на виенските класици постепенно симфонията се оформя в основния си вид, познат и до днес. От една страна се утвърждава като общоприета музикална форма, от друга се оформя концепцията за състава на оркестъра, който я изпълнява.

Първият от виенските класици, Йозеф Хайдн, е написал 126 симфонии. По-известни от тях са № 44 „Траурна”, №49 „Страстна”, № 82 „Мечката”, № 92 „Оксфордска”, № 100 „Военна” и №103 „Симфония тремоло с тимпани”. Особено място има симфония № 45 „Прощална”, заради структурата на последната част и начина, по който се изпълнява на сцена. Хайдн и музикантите от оркестъра при двора на австрийския княз Естерхази били недоволни от отношението към тях. Последната част на 45-та симфония е своеобразен протест. Започва с tutti (свирят всички инструменти), след което един по един инструментите отпадат, предавайки музикалната тема на останалите, а музикантите, които „нямат повече работа”, гасят свещите на пултовете си и тихо напускат сцената. По този начин тази симфония, която е предобраз на бъдещите „програмни симфонии”, се изпълнява и до днес. В „Прощалната” има и още едно нововъведение – това е първата симфония в световната музикална история, която завършва с бавна част.

Йозеф Хайдн създава основите, върху тази музикална форма продължава да се доизгражда в бъдеще. Огромно е влиянието му върху следващите двама виенски класици – Моцарт и Бетховен.

Волфганг Амадеус Моцарт продължава развитието на симфонизма. Написал е 50 симфонии, от които са номерирани 41. Първите симфонии на Моцарт са подобни по структура на тези на Хайдн, но в зрелия си период той развива съществено изобразителния език на симфонията, звучността на оркестъра, придава повече мащабност и плътност на звученето. Сред по-известните симфонии на Моцарт са № 25, № 35 „Хафнерова” и най-вече последните три – № 39 „Селска”, № 40 и № 41 „Юпитер” Прочутата моцартова „Симфония-концертанте” може по-скоро да се отнесе към инструменталните концерти, отколкото към симфониите сами по себе си.

При Моцарт окончателно се утвърждава класическата четиричастна форма на симфонията, тя напълно се еманципира като самостойно концертно музикално произведение.

Окончателното си развитие виенската класическа симфония достига при Лудвиг ван Бетховен. Неговите 9 симфонии и до днес остават ненадминат връх в този музикален жанр. Най-известни от тях са № 3 – „Ероика” („Героична” първоначално посветена на Наполеон, по-късно авторът сам се отказва от посвещението си”, № 5 (с прочутия мотив „Съдбата чука на вратата”), № 7, № 9, чиято последна част съдържа „Одата на радостта” – по текст на Шилер - която днес е химн на Европейския съюз.

Въпреки физическата си глухота, Бетховен развива до нечувани дотогава интонации звученето на оркестъра, който и използва в максималната му пълнота. Музикалната тема се развива подробно и пълно, така че симфонията окончателно придобива съвременния си вид на тържествено и грандиозно музикално произведение.

Именно бетховеновата симфония се приема като образец за класическа симфония.

Това е от уикипедията,на която не може да се разчита стопроцентово.Има и материали в www.pomagalo.com,но трябва да си регистрираш за да ги прегледаш тук