Премини към съдържанието
d1dcho

конфликтът между рим и константинопол

Препоръчан отговор


Можете ли да направите и кратък да е но АНАЛИЗ ето го и въпросът:

Изяснете причините за конфликта между Римската и Константинополската църква.Защо той придобива политически измерения?

Редактирано от d1dcho (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

употреби търсачката на форума , и погледни в раздел "Религия, мистика, езотерика"-в няколко теми там се засяга въпроса, който те интересува.

Сам можеш да го направиш :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

благодаря ти но какво да напиша в търсачката написах заглавието на темата ми не излезе нищо ...

Редактирано от d1dcho (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Виж темите :

1.)Каква е разликата между Православие, Католицизъм и Протестантство ?

2.)този пост на Stalik

Ето и малко външно инфо по темата ти :

Етапи в Християнската История

1. Най-ранната църква – т.е. църквата от Iв., църквата от времето на Исус и апостолите. Общоприето е мнението, че всички книги от Новия Завет са написани от 50-те до 90-те години, като, разбира се не е възможно да не е имало никакви междинни записки на думите на Исус и събитията около Него, но те са влезли в Евангелията и Посланията – спомнете си как започва Евангелието от Лука – “мнозина предприеха да съчинят повест...изследвах подробно всичко от начало...за да познаеш достоверността на нещата...” Този период е определящ за всичко, което по-късно ще бъде наричано “християнско”. Това е една от двете точки, в които се целят враговете на християнството, опитвайки се да “докажат” че още самите апостоли, най вече ап. Павел тотално “променят” и преобразяват автентичните думи на Исус и “създават” съвсем друго учение. Това е времето на първите много сериозни опоненти на вярата – гръцките гностици и юдействащите християни. Християнският гностицизъм се появява почти веднага след християнството и негов център става космополитния град Александрия, където се смесват множество култури, религии и философии. Тази смесица от християнство и гностицизъм продължава своят път през историята, като алтернатива на християнството и се “преражда” в учението на богомилите и катарите, а после и на масоните. Юдействащите християни, които държат на обрязването и пазенето на “дните, месеците и годините”, като условие за спасението, просъществуват до края на Iв. когато Ерусалим е разрушен, а евреите са разпръснати, но тяхното принципно учение, което смесва и “смъква” християнството до нивото на юдаизма и днес се проповядва от легалистични протестантски общности.

2. Църквата от началото на IIв. до 20-те г. на IVв. - времето до първият християнски император Константин Велики. Това е предимно време на гонения и устояване на вярата, но също и време на първите големи християнски богослови, които изграждат самостойни системи от възгледи – Ириней, Терулиан, Ориген и др.

3. Църквата от Времето на Константин до падането на Рим и краят на западната римска империя, и издигането на Византия, т.е. до края на Vв.

Това е другата прицелна точка в която се целят онези, които искат да “опровергаят’ и “изобличат” християнството – тук тезата е, че Константин напълно и безвъзвратно извращава първоначалното християнство и го превръща в инструмент на държавната машина за потискане на инакомислещите. Превръщането на християнството в държавна и задължителна религия наистина много се разминава с първоначалното учение на Исус, но то не променя фундамента на вярата. Това е времето на най-великите богослови и апологети на вярата, времето когато окончателно е определен новозаветния канон от Атанасий Велики (колкото за Константин, за него по-логична и йерархически издържана е била позицията на арианите). Това е времето на първите вселенски събори, които са определиси християнския символ на вярата.

4. После Западът и Изтокът тръгват в различни посоки – Западът се бори за културно и духовно оцеляване сред безкрайните орди от нашествия на варварски племена, които се заселват в западна Европа и образуват свои княжества, а Византия е в своя разцвет като единствена велика християнска сила и империя. Този период продължава до края на VIIв. Когато Карл Велики обединява западът в една християнска “Свещенна Римска Империя”

5. От VIII до XVв. Западът започва все повече да се засилва и консолидира, а Изтокът постепенно да отслабва, вследствие на ислямските нашествия. През 1054г. политическата арогантност на Рим и Константинопол стига до трагичното разделение на църквата, взаимно отлъчване и отчуждаване на християните. Формално поводът е догматичен – учението “филиокве”, но в действителност политическата арогантност желанието за пряка власт над целия християнски свят води то тази т. нар. “велика схизма” След XIIIв. Римските папи се самозабравят в собственото си издигане и стремеж към абсолютна власт (понякога и с чисти мотиви да реформират корумпираната църква), а Византия се превръща в миниатюрна държавица, дори “братски” прегазена от VI-я кръстоносен поход, а през 1452 заличена напълно от Османската Империя.

изт. тук

Обърни внимание на Житието на св.Фотий-патриарх на Константинопол по времето на зараждането на конфликта :

Смяната на патриарха събудила недоволство в някои среди на византийското общество, но след като за носител на патриаршеското достойнство бил определен Фотий, то постепенно стихнало, тъй като новият патриарх се отличавал с изключителен ум и строго придържане към Православието. Поради деликатната ситуация Фотий за кратък срок преминал през всички степени на свещенството и на 25 декември 858 г. официално заел патриаршеския престол.

Неговият предшественик Игнатий приел отстраняването си като несправедливост и се противопоставил на това. Започнала борба между него и патр. Фотий, в която много скоро се намесил и римският папа Николай I. (По това време Римската църква все още не била отпаднала от Православието.) Настъпилият конфликт в Константинопол бил умело използван от него, за да се опита да се наложи като единствен глава на Църквата. Папа Николай I се възкачил на папския престол през април 858 г. Той притежавал неизчерпаема енергия и решителност и всичките му способности били насочени към издигане господството на Римската църква. Папа Николай I искал да стане единствен върховен епископ. Така той използвал благоприятния случай на замяната на цариградския патриарх, за да утвърди влиянието си на Изток чрез радикална намеса. Това обаче не му се удало, тъй като негов опонент станал патриарх Фотий, мъж надарен с непоколебимост и богато въображение.

Конфликтът между двамата започнал през 860 г. Първоначално Николай I се опитал да сключи сделка: да признае Фотий, ако получи в замяна епархиите Калабрия и Илирик, които принадлежали на Рим до началото на VIII век. Патриарх Фотий не се поддал на натиска и не отстъпил. Тогава папата подкрепил Игнатий. Спорът придобил нови измерения. Той вече не се водел между привържениците на Игнатий и Фотий, а се превърнал в конфликт между Рим и Цариград.

За да се изгладят противоречията, през 861 г. в константинополския храм "Св. Апостоли" бил свикан църковен събор, в който взели участие 318 отци, в това число и папските легати. Съборът утвърдил Фотий като патриарх, а Игнатий трябвало да се откаже от претенциите си. Папа Николай I провъзгласил решенията на събора за незаконни и за да наложи позицията си, свикал нов събор. Това допълнително задълбочило противоречията.

За да се изяснят позициите на двете спорещи страни, Фотий изпратил окръжно послание до източните патриарси, в което ги призовавал да участват на църковния събор в столицата на Византия. Той бил открит през 867 година. Основен въпрос за обсъждане било отклонението на папството от Никейския Символ на вярата, чрез твърдението, че Дух Свети изхождал не само от Отца, но и от Сина - на латински Filioque. Това схващане представлявало изменение на същността на отношенията между лицата в Св. Троица. То било формулирано в края на VI в. на поместен събор в Толедо и мълчаливо било утвърдено на Запад. Патриарх Фотий с основание настоявал, че Filioque е нарушение на християнската догматика и следователно е ерес. Съборът от 867 г. трябвало да я осъди и да отлъчи папата от Църквата като привърженик на тази ерес. Николай I бил анатемосан като еретик. Това действие довело до крайно обтягане на отношенията между Рим и Цариград, но то се наложило, за да бъде запазена чистотата на Символа на вярата. Патриарх Фотий използвал цялата си решителност, за да съхрани учението на Църквата.

Междувременно във Византия се извършил поредният политически преврат. Император Михаил III бил убит и на негово място бил издигнат Василий I Македонец. На 25 септември 867 г. новият император принудил Фотий да се откаже от патриаршеския престол и той отново бил поверен на Игнатий.

Между 5 октомври 869 г. и 28 февруари 870 г. отново бил свикан църковен събор в Константинопол, който трябвало да утвърди промяната и да помири Източната църква със Западната. По политически причини Василий I се нуждаел от това помирение, тъй като искал да запази византийските владения в Италия и да се предпази от арабската опасност. На събора папските легати настояли да се премахнат всички разпореждания, взети по времето на патриарх Фотий, да бъдат свалени и анатемосани епископите, ръкоположени от него. Тези искания събудили недоволството на византийското духовенство, но били приети, тъй като интересите на Византийската империя изисквали в този момент помирение с папството.

Все пак отстъпките не стигнали до крайност. Папските претенции за върховенство над Българската църква, били решително отхвърлени. България останала под духовната опека на Константинопол. След закриването на събора били ръкоположени архиепископ и епископ, които трябвало да поемат църковното управление в България.

Съборът от 870 г. само привидно изгладил противоречията между Рим и Константинопол. Взаимното недоволство било прикрито под външно помирение, а източното духовенство не можело да се примири с претенциите на папството за върховенство и за отстъплението му от Символа на вярата. В тази обстановка авторитетът на Фотий като отявлен противник на Рим, отново се утвърдил.

През 877 г. след смъртта на Игнатий отново било възвърнато патриаршеското достойнство на Фотий. На събора през 879-880 г. той отново настоял да бъдат осъдени отклоненията на папството. Това за пореден път затвърдило облика на Фотий като застъпник на чистата православна вяра и решителен противник на амбициите на папството да утвърждава самостойно властта си и да разпространява погрешното си учение. Това била и поредната крачка на откъсването на Рим от общоправославния свят, завършило окончателно със схизмата от 1054 година.

Изключителна решимост и непоколебимост в отстояването на позициите създали на патриарх Фотий голямо влияние във Византия, но това не било угодно на новия император Лъв VI. Той се опасявал, че авторитетът на патриарха ще подкопае основите на императорската власт, и затова през 886 г. патриарх Фотий бил отстранен и заменен от шестнадесетгодишния брат на императора.

На 6 февруари 891 г. Фотий умира в заточение.

Общо взето-това до голяма степен дава отговор на въпроса ти.

Съвет за правене на темата ти-използвай житието на св.Фотий, като преработи частите, свързани с православната гледна точка.

Успех ти пожелавам , а темата я премествам в раздел "Религия, Мистика езотерика", тъй като въпросът, който те интересвува е пряко свързан с християнската история :headphones:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.