ФЕСТИВАЛ НА ПРИКАЗКАТА „ВЪЛШЕБНОТО КЛЮЧЕ” - СЕВЛИЕВО 2008 ГОДИНА

ПРОГРАМА

3 юни (Вторник)

Откриване фестивал на приказката „Вълшебното ключе”

с изложба на илюстрации към приказки на художниците Симеон Спиридонов, Пенчо Кулеков и Венелин Вълканов.

17.30 ч. – АВК ”Дандолови къщи”

Изложбен салон

2 – 6 юни

Прожекции на филми с приказен сюжет.

• 2,3 и 5 юни - „Хортън” – детски анимационен филм

Прожекция: 9.00 и 10.30 ч. - кино „21 век”

Вход: организирани прожекции за детските градини

• 4 и 6 юни „Хортън” – детски анимационен филм

Прожекция: 9.00 ч. - кино „21 век”

Вход: организирани прожекции за детските градини

• 2 и 3 юни – „Омагьосана” - игрален филм

Прожекция: 14.00 ч. - кино „21 век”

Вход: свободен

• 4 и 5 юни – „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът” - игрален филм

Прожекция: 14.00 ч. - кино „21 век”

Вход: свободен

4 юни (Сряда)

Откриване на изложба от детски рисунки на тема: „Приказката – ключ към други светове”

и награждаване на първенците в конкурса.

10.00 ч. – ДК ”Мара Белчева”

Централно фоайе

4 юни (Сряда)

„Принцесата и свинарят” – спектакъл на театър ”Любомир Кабакчиев” гр.Казанлък .

10.30 ч. – ДК”Мара Белчева”

Голяма зала

Вход: организирано посещение за детските градини

4 юни (Сряда)

Среща-разговор с детския писател Панчо Панчев – дядо Пънч.

11.00 ч. – Градска библиотека

5 юни (Четвъртък)

Карнавално шествие на децата от детските заведения и началните училища,

Концерт на открито и конкурс за най-хубав костюм на любим приказен герой.

17.00 ч. - пл.”Свобода”

6 юни (Петък)

Конференция на тема „Ролята на приказните сюжети при формиране на личностни качества в подрастващите”

с участието на преподаватели от Факултет „Начална и предучилищна педагогика” при СУ ”Св. Климент Охридски”

10.00 ч. - ДК ”Мара Белчева”

Камерна зала

6 юни (Петък)

Улични представления

11.00 ч. - Ул. „Хр.Спиридонов”

открита сцена

6 юни (Петък)

Закриване на фестивала на приказката.

Церемония по присъждане на наградите „Вълшебното ключе” и концертен спектакъл на арт формация „Ом”.

18.30 часа – ДК ”Мара Белчева”

Редактирано 22 май 200818 г. от Вили* (преглед на промените)

ОТКРИВАНЕТО

(фоторепортаж с усмивка)

Преди всичко ще си позволя да благодаря на Дарик Радио, за прекрасния материал на Теодора Дедева, публикуван на странниците на DarikNews.bg

Започва фестивал на приказката

Както вече знаете вчера в АВК ”Дандолови къщи” вчера бе открит фестивала на приказката.

началото бе дадено с изложба на трима от най-големите български илюстратори Симеон Спиридонов, Пенчо Кулеков и Венелин Вълканов.

В началото на фестивала пред всички присъстващи бе прочетена приказка. Това, което държа да спомена е, че тя бе от цикъла "Приказки за малки вещици", части от който вече сте имали щастие да прочетете.

Официално приветствие бе поднесено от кмета на Община Севлиево г-н Йордан Стойков, след което Генчо Павлов, директор на ДК "Мара Белчева" обяви фестивала за открит.

Като един от най-значимите гости на това събитие мога да посоча и авторът на пиеси за деца Панчо Панчев (дядо Пънч)

Между гостите можеха да се видят и лицата на други известни художници и модни дизайнери.

Информация за участниците:

"Всяко зло за добро - това е най-отвратителната поговорка, която съм чувал. Не може злото да бъде за добро. Злото е за зло. Доброто е за добро."

Симеон Спиридонов

Симеон Спиридонов е роден на 20 август 1944 година в град Севлиево, където са евакуирани родителите му по време на Втората световна война. Той е потомък на Христо Спиридонов - първия кмет на Севлиево след Освобождението от Турско робство.

Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в малкото и красиво градче, където събира първите си впечатления от света и се ражда идеята да изрази и открие себе си в изкуството. По време на военната си служба - едва 18 годишен Симеон Спиридонов публикува първите си творби - рисунки, илюстрации и карикатури. Скоро след като се дипломира в Художествената академия в Прага, името му се установява с индивидуалния му стил.

Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби по целия свят - Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и много други. През 1994 г. е отличен с наградата Хуан Миро във Валенция. Творецът е включен в класацията "100 художници-енциклопедисти на 20 век" подбрани от една от най-големите и престижни издателски къщи във Франция.

Симеон Спиридонов е женен, има три дъщери и живее в село Дрен, близо до София. Проявява изявен интерес към талантливи деца. Той е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е основана местна художествена гимназия.

. . .

"Всяко поколение си върви със своите си вкусове, със своята концепция за света. Не можем да искаме да мислят като нас... "

Пенчо Кулеков

Пенчо Кулеков е български художник, илюстратор.

През 1943 г. завършва гимназия в Севлиево, където днес в Дома на културата е разположена постоянна експозиция с негови графики. През 1955 г. завършва Художествената академия със специалност графика и илюстрация в класа на проф. Илия Бешков.

Между 1957 и 1976 г. е художествен редактор на сп. „България днес“. Автор е на илюстрациите на множество книги. През 1962 г. прави първата си самостоятелна художествена изложба. През 1980 г. урежда самостоятелна изложба на екслибриси, които рисува от 1955 г. Считан е за един от доайените на изкуството на екслибриса в България.

Носител е на множество награди, сред които Грамота за екслибрис на 9 национална изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга (1982) и награда за цялостно творчествов на ІІ международно биенале на екслибриса в България (2006).

Посети моят уебсайт

(Интервю на Виолета Цветкова с художника - http://www.novinar.net)

Венелин Вълканов - Принцът на приказното

" ... Негови илюстрации радват децата в Япония, Германия, Полша, Чехия, Естония, Русия, Куба и България. Нарисувал е общо над 100 литературни произведения за деца и юноши, по-известните от които са „Умното петле” (издадена в Япония, изд. „Гакен”), „Приказки за слънчевата фея”, „Книга с гатанки на Дядо Пънч” и неиздадената все още „Японски приказки” (всички те присъстват в изложбата).

Принцът на приказното Венелин Димитров Вълканов е син на известния батален художник Димитър Вълканов. Роден е през 1942 г. в Севлиево. Завършва Художествената гимназия и Националната художествена академия, специалност стенопис, при проф. Георги Богданов. Освен като илюстратор се изявява в областта на графиката и стенописа, и илюстрацията.

Фееричният му приказен свят заслужава да се види. Защото мирозданието на Вълканов е антипод на фамилното му име – това е чист и любопитен по детски полет към видимата и невидимата прелест на природата и първичното благородство у човека. Побързайте да прогледнете през вълшебния му калейдоскоп, преди детското у вас да е загубило желанието да диша в цветове."

(материалът е от в."Класа" - 4 Юни 2008)

Пълният текст на статията

и още ...

"... За тези, които не знаят - Венелин е художник и автор на детски приказки. Авторът на ТРАК, космическия приятел на поколения деца, е завършил стенопис в класа на проф. Георги Богданов, той се отдава на илюстрация и живопис. Този месец бе открита негова самостоятелна изложба на 4-тия етаж на галерия "Шипка" 6 (там до сряда, 23 януари) - представени са 35 картини живопис и 15 табла с илюстрации от последните 10 години. Интересното е, че това е първата му самостоятелна изложба в България за повече от 40 години творчество, а такива са откривани в Прага и Будапеща например. Като детски писател и илюстратор Венелин Вълканов е високо ценен в чужбина, книгите му са издавани в Русия, Украйна, Германия, Куба, Корея, а в Япония издателство "Гакен" притежава правата за приказки, непознати у нас. Вълканов продължава да създава нови вълшебни истории за цветни светове и споделени приключения, но тези книжки не стигат до българското дете. "Липса на средства - коментира той - и въпрос на вкус." Всъщност дори ТРАК, наречен повече от сполучливо българския Малък принц, не е преиздаван у нас от 1988 г. и не може да бъде намерен в книжарниците. В този смисъл изложбата е добра възможност да се заредим с изящество на неговите илюстрации."

(материалът е от в."Капитал" - 4 Юни 2008)

Пълният текст на статията

За авторите е писано много. Всичко, което аз лично бих добавил едва ли ще може да отрази и малка частица от това, до което се докоснах.

Хората са обърнали гръб на красотата, която е до тях. Хората бързат към пропаста на илюзиите, подмамени от блясъка на общоприетото.

Avatara

OM art formation

Първата Българска етно–амбиент група ”ОМ” е създадена през 1991 година от Николай Иванов – музикант, композитор, мултиинструменталист, художник. Целта е създаване на синтетичнa и пластична музика (cross culture) стремяща се да обедини елементи от етническа музика, амбиент, джаз, ню-еидж, минимализъм.

Николай Иванов реализира убеждението си за синтеза на източните и западни идеи и глобалната ”етнологизация” на изкуството днес. ”ОМ” използват инструменти и мотиви от Балканската традиция - тамбура, кавал, тарамбука , гайда, пеене; инструменти от Изтока - ситар, табла, гхатам, сас, гърлено източно пеене и ги смесват с акустична китара, пиано, бас и електронни инструменти, програминг и семпли.

Групата интензивно концертира и е участвала многократно в повечето български фестивали - ”Салон на изкуствата”, ”Аполония”, ”Варненско лято”, джаз фестивали в София и страната. Музикантите се стремят към максимална ”отвореност” - свирят в клубове електронен амбиент, в джаз клубове-фюджън и етно правят акустични концерти и участват в авангардни пърформанси.

”ОМ” и Николай Иванов са гостували в Франция, Германия и Унгария многократно, Испания, Норвегия, Харватска, Индия и Непал.

На 16 май 1996 ”ОМ” заедно с трима музиканти осъществяват най-високия концерт в света - на 5345 м, Калапатар (под Еверест) регистриран в файловете на Гинес.

”ОМ” участват също така в много репрезантивни прояви, като някои от тях са концерта ”Милениум” (по покана на Президента) - автор Николай Иванов, концерт на ЕКСПО 2000 - Хановер, концерт в конгресния център в Делхи и др..

Николай Иванов и ”ОМ” са осъществили колаборации с: Ramesh Shotham –(perc.) – India; Christy Doran ”OM” (guitar) - Swiss; Javier Paxarino (reeds) – Spain; Karl Seglem (t.sax), Gjermund Silseth - (bass), Helge Norbakken -(perc.), Berith Opheim - (voice) - Norway; S.Szabo - (guitars), K.Horvat - (perc.), Z.lantosh - (violin), B.latman - (bass), Chaba Tusko - (t.sax), M.Balash - (drums) - Hungary и много български музиканти.

Реализират албуми с немските ”ERDENKLANG” и ”TUA REC”, унгарската ”PERIFERIC REC.”, френските RFI, SUNSET и M2, а в България – DS MUSIC и AVE NEW.

OM и Николай Иванов са реализирали музиката на двадесет филма, два от които игрални, два балета и няколко спектакъла.

В първият период ориентиран по-скоро към ню-ейдж (1991-1996 г.), участват Марина Великова (сопран, саксофон, фагот) и Вяра Грънчарова (контрабас, вокал).

Сътрудничеството на група ОМ и кавалджията Костадин Генчев датира от

2001 година, като заедно те реализират разнообразни проекти,много концерти имузика за филми. По важните от тях са албумът ”Like River” (AveNew), филмите ”Подгряване на вчерашния обед”, ”Една калория нежност”, ”Посветените на Огъня” и др..

На концерта в Севлиево бяха представени предимно нови пиеси – една част от тях Николай Иванов реализира с Костадин за БН Радио, други са съвсем нови композиции. Бяха изпълнени фрагменти от филмите: ”Пътуване в Афганистан” (награда в Ню-Иорк), на Венелин Петков (BTV), ”Военен кореспондент” na К.Бонев (БНТ), ”Истината за Орфей” на Стилян Иванов.

Концертът бе невероятна сплав от различни етнически влияния - Балканите, Изтока, сакралните традиции, амбиент и електронна музика, джаз и спонтанни импровизации.

Някои коментари на медиите за групата:

„... ОМ изкараха на бис три музикални пиеси, просто защото публиката мълчаливо отказа да си тръгне. Искаше да слуша тяхната медитативна музика, дошла сякаш направо от Космоса в пълно мълчание...”

„... Преплувало бързеите на вековна мъдрост, етно звученето се плисна в залата с морето но ню-ейджа и джаза, с нежен гняв и с нежна гневност. Със стойност не по ниска от тази на Гарбарек, Маклафлин, Шакти и Захир Хюсеин...„

-----------------------

Avatara

Не умя добре да разказвам, в мен след такива уникални събития се запечатват отделни кадри. Присъствах само на част от конференцията, награждаването и концерта.

Мога да си призная, че това което видях и чух на тази конференция ме изуми.

Преподавател в университета, студентки пишещи приказки, доцент, учителки и директорка на детски градини, организаторките на представлението на габровската деска градина"Разкажи ми приказка", за което Аватара - Георги наскоро ни разказва, всички те обсъждаха заедно как да контактуват помежду си по ефективно в името на възраждането. Всички те дискутираха проблемите с патос който съм си представяла, че е имало в зората на миналия век в България.

Как да контактуват, въпреки всички пречки поставяни им волно или не от институциите.

Гледах малка част от представлението което споменах и останах без думи.

Надявам се в скоро време да успеем да ви покажем поне част от него, за да се убедите сами за какво говорим.

Знаете ли, винаги съм била наясно, че Фестивала на приказката е нещо което трябва да се случи, въпрос на време беше да се посее зрънцето в душите и сърцата на хората.

Ето в сърцето на тази нежна, малка и неуморна жена се е родило то.

Ирен, жената чиято мечта е този прекрасен фестивал.

Едва късно през ноща след заключителния концерт, успя да подвие крак с нас на чаша бира и пърленка.

Но мечтата вече сбъдната, сама по себе си не би се осъществила без него, Георги:

Човекът, който прегърне ли една идея, я довежда винаги до край.

Каквото и да му струва това. Вдъхващ живот в това което прави, обгръщащ го с всичките си знания и любов с които е дарен. А в него има безкрано много от тях.

Имах щастието да се запозная лично с прекрасни, истински хора като доцент Вихрен Чернокожиев и съпругата му Росица които дишат литература. За съжаление въпреки дългото, но и забано съвместно пътуване на което без да искам ги подложих (за по напряко от София за Севлиево, минахме през Плевен) не успях да ги снимам. Надявам се на скорошни подобни хубави нови срещи от които ви обещавам снимки.

Пътувахме заедно и с двама прекрасни млади мъже музиканти.

Та ето ни в арт кафето на дома на културата почти всички заедно, четейки и обсъждайки Дзеня ... докато чакахме да започне награждаването.

А тук са двамата ми любимци (и тях разхождах да Плевен) от които единия е Иво - Скайлокър, и милата госпожица Николета, приятелка на другото момче , изучаваща и японски език в университета.

Много се срамувам, Приятелю не запомних името ти.

Въпреки, че така силно ме впечатли. Толкова рядко срещам така мъдър млад човек, който умее да изслушва и мисли.

Те свирят заедно и наскоро ще ни представят на рок фестивал в Румъния, те са единственните поканени от България.

Уморих се от толкова писане, извинете ме, толкова са ми възможностите.

Предупредих ви , че не ме бива в разказването.

Още нещо само.

Снимковият материал още не е обработен, за което моля за извинение, но зная, че чакате репортажите.

Редактирано 9 юни 200818 г. от Вили* (преглед на промените)

Да както каза администратора на сп. ЕVA, децата са най-важни и то за всичко.

Важни са, магията на усмивките, за да сме спокойни и мислим трезво.

Важни са защото те са бъдещето на планетата ни, от тяхното детство зависи мъдроста на възрастните които ще живеят на тази планета.

Да бъде то с любов и като в приказка.

Именно за това съм поразена от броя и качествеността на хората които прегърнаха въпреки тежеста на днешния ден,

мечтата за приказката родена от усмивката в очите на дори едно детенце. Мечтата от приказките за малки вещици.

Тази мечта, ако щете вярвайте и магия видях в очите на една невероятна жена-госпожа Светлана Стойчева,

преподавател в университета по детска литература

и изследовател на трорчеството и живота на този уникален българин Николай Райнов.

Студентите които бе довела с нея я гледаха с благоговение и любов.

Нейните ученици пишат приказки.

Тези хора правят всичко това именно с тази идея, усмивката да не слиза от лицата на децата ни.

Да, това е най-важно. :

Всички сме деца, пораснали да, но Негови деца. :

Не бива да го забравяме.