На банкет радостно са се събрали

Даскалите млади и стари

Толкова будни сякаш доста вкъщи са спали

Държат се като хлапаци тези луди бунтари

Спасова и Яръкова на хоро се хванаха

А после вкъщи уморени те отпрашиха

За по малко от час на танци ги изби

Сякаш им бяха забили в телата остри игли

Даниелка Пенева мята дупе ту насам , ту натам

Поваля на земята даскали и тук , и там

Анна Петрова и Мария Стамова вече пеят на пилона

А Пенева разкопчава на Донев панталона

Банова и Стайков мятат ръце наляво и надясно

А Камбуров беше хванал Роза Янкова на тясно

А тя не му се остави и към него се завтече

И бързо , бързо блузата си съблече

Пантова и тя много зор си дава

Но повече предпочита уроци да преподава

Нели Иванова от два часа само пуши и пуши

Пепелника от цигари тя отдавна задуши

Стоянов полата на Силвия Петрова задърпа

От тази водка Пейчо падна на масата и захърка

Ренито и тя с млади момчета се заигра

А те я закараха после с тяхната кола

Петрова и Стамова още малко и пилона ще счупят

И утре вече нови обувки ще трябва да си купят

Славка Стойкова протяга философска длан

Седнала до Пейчо , който спи като заклан

В полунощ всички пееха и викаха “Оп Са”

А Донка Сярова танцуваше като разкрачена овца

А нашата Зоя четеше една любовна поема

Някой й бе изпратил задача с питагорова теорема

Това "произведение" няма нищо общо с поезия , да ме прощавате, че критикувам още след първия ви пост в Калдата. Темата е твърде битова, римата се губи, ритмиката на строфите също е останала някъде встрани.

Надявам се да прочетем и други, но по-добри ваши работи.

С това сте искали да обидите учителите си ли? Или пък сте искали да "блеснете" сред съучениците си?!

Глупак ли бях през годините кратки

Да не усетя миговете ни сладки

Толкова време да не разбера

Че с тях не мога да се разделя

Грешах за мнението им към мен

Изолиран от тях всеки ден

Да съм идеален не бях готов

А чувството ми от омраза ставаше любов

Исках да им докажа , че мога нещо

Да почувстват топлината на сърцето ми горещо

С музика си запълвах времето дни и нощи

Но техните погледи бяха студени още

Музиката ме дари с желание да пиша

И без страх реших нещо да напиша

Фантазията си описах с поглед тих

Превърнах я в разказ , повест и стих

Книга създадох с учение и труд

Зелена , като приказен изумруд

Качества и нрави за нея избрах

Във вид на смях и тъга ги събрах

Сега всеки от класа чете и се смее от сърце

Прегърнал книгата със здравите си ръце

Поздрав от един , ръкостискане от друг

За мен чувам навсякъде отзвук

Всеки на таланта ми се смая

Предизвикал взрив от смях в учителската стая

Книгата направи името ми запазен ефект

И излезе като заглавие на мениджърски проект

Сякаш нарочно изолираха ме дотам

Че таланта си да открия сам

Сега разбирам , че затворено е било сърцето мое

И не можех да намеря щастието свое

Като че ли мистична сила сърцето разтвори

И мъката и тъгата в душата затвори

Книгата е любовта ми , която няма граници

Поднесена на класа ми във вид на бели страници

Лош и груб бях отначало , добре го знам

Нужно ми беше време да мога обич да ти дам

Подлудявах те всяка минута , всеки час ,

Но после при теб за прошка идвам аз

Прости ми , че под кожата ти влизах

Прости ми , че от съзнанието ти не излизах

С лоши обиди пълних ти главата

И всеки път ранявах ти душата

Сега се разкайвам и прошката ти искам

Да забравиш всичко от теб не изисквам

Нека да знам , че това успях да направя

И лошите демони в душата си да обуздая

Знам , че не харесваш нещата , които ти пиша

Знам , че всеки тук от мен не може да диша

Винаги така става където и да отида

Всеки се настройва срещу мен и иска да си ида

Заслужих си истината от теб и няма да я забравя

Примирие е единственото , което мога да направя

Оставям се в ръцете ти накажи ме още сега

Отмъсти ми за всяка твоя пролята сълза

На този ден с радост съм роден

Днес е моят 17 рожден ден

Цял ден по магазините ще пазарувам

И довечера с приятели ще празнувам

Още година ми остана

Пълнолетен аз да стана

Вече няма да има кой да ми се кара

Когато лоша оценка изкарам

Ще ми е все едно какъв успех ще имам

Защото гаджета за среща ще взимам

Ще ходя по-често на гости

И няма да се прибирам по цели нощи

На маса стоят книгите нови

За премиерата тази вечер готови

Посвещавам ги на всеки свой роднина

Дошъл да ме уважи на бала тази година

Първи е свако Груди с бяла брада като поп

От нетърпение по челото му избива пот

Със здрависване той ме поздравява

И сяда да чете книгата която му подарявам

Баба Дора и дядо Христо на масата седят

Всяко движение на химикала ми следят

И за тях книга с обич посвещавам

След което на тях подарявам

Идва кака Живка с бял костюм

И чинка ми съблазнява със своя нов парфюм

За нея и приятеля й подавам книгата в ръце

А тя ме прегръща и целува от сърце

Леля Жека застава на сантиметър и половина

“За читалището книга непременно трябва да има”

драсвам два реда в книгата бяла

тя ме поздравява с целувка засияла

Бати Гошо идва с бяла шапка

Да вземе книга за неговата мацка

След него кака Дида пристига

Една книга за година й стига

Баба Денка идва и с мен се снима

Давам й забавления което ще чете цяла зима

Подарява ми една голяма топла целувка

Сяда на стола и оправя чорапа и своята обувка

Леля Станка пристига с танцови стъпки

Забелязала на лицето на сина си няколко пъпки

Прави тя нежни чупки и извивки

После на книгата отправя жестоки усмивки

Батко отстрани ме гледа и се усмихва

Разговорът около мен леко утихва

За него и кака Даниела пиша

Обичта си към тях в момента не знаех как да опиша

Чичо Динко също ме целува щастлив

И внася книгата в своя дом приветлив

Закъсняла от дневната селска смяна

Книга подарявам и на леля Ваня

Прегръдката от Ема събужда ми душата

И изкарва навън от окото ми сълзата

След нея бяха Петьо и кака Гери

Докоснали книгата щастливо онемели

Леля Антония остана последна

И всеки роднина около мен заседна

Специално написах и за кака Краси

Да си я сложи сред своите празнични украси

Енчо книгата смачква и пиша нова за Ема

Тя сяда на стол и отваря корицата зелена

На тях им благодаря през мигове поредни

Че от моя бал си отидоха последни

Браво , GOOD JOB

Какво е да осъмнеш далече в нощта?

Какво е да осъмнеш далече от дома?

Там където си на щури купони

Там където във въздуха хвърчат хелиеви балони

Да си на дискотека в този час

Е традиция на 12 б клас

Изкарали успешно тази година

Готови да се срещнат отново догодина

Вървят сега по улиците те

Вече не ученици , а жени и мъже

Обикалят града и шумно броят

За новия живот нови планове кроят

Насядали пред хотел “Верея”

В ръцете още с балони , които се реят

Вятър полъхва на сутринта хладна

За живот ги изпълва с надежда жадна

Хладен вятър през телата им преминава

Задружният им живот тихо си заминава

Сега мълчат останали без глас

Който са забравили в дискотеката преди час

Заедно са за последен път

Заедно в този светъл кът

Връзките на обувките всеки завърза

Да си ходи никой все още не бърза

Прегърнати заедно един с друг

По-сплотени от тях нямаше тук

Слънцето огрява уморените им лица

Гледат как покрай тях минават малките деца

На училище тъжни вървят

А някои от нас гледайки ги сълзят

Не искат едно приятелство да се разруши

И един щастлив свят да се опустоши

Ставаме и тръгваме хванати за ръце

Веселим се и пълним с радост своето сърце

А то вече е пълно със спомени щастливи

Приютило в себе си мигове талантливи

Със златна рокля пред мен се появи

С изпъкващи в очите ти бляскави искри

С усмивка нежна дари ме ти

Спряла радостните ти кристални сълзи

Тази вечер танцувай с мен

Направи специален своят последен ден

Раздялата е така близо , но не мисли за нея

Понеси се в облаците като нежна орхидея

Ресторантът те очаква и празнично те унася

А душата ти към вратите му те отнася

Сбъдни сега най-съкровената си мечта

И влез уверена с кавалера си под ръка

На масата седни и си налея в чашата питие

Разведри малко своето ежедневно битие

На дансинга разпусни и диво си развей косата

За тези броени часове забрави за правилата

Наздравица вдигни за здраве и късмет

Силна и щастлива продължи живота си напред

Жадна за купон на хоро се хвани

Своят кавалер прегърни и целуни

Не тъгувай , че идва този нежелан край

Новият живот ще те отведе на любовен рай

С радостна усмивка с приятелите се раздели

Пътувай по света и щастието намери

На самотен остров опознай любовта

И се върни като силна и уверена жена

Отново познатите си места посети

Отново с приятелите си се срещни

Благодарен съм ти , че беше част от моя клас

Нека познанието да стане твоето второ аз

За нови знания с устрем тръгни на лов

И влез през отворените врати на Варна и Свищов

Метаморфоза

Отново съм на дъното

Без нищичко в ръце

От провал с душа опъната

Сега тъжи моето сърце

Сринах се за миг

В бездната дълбока

И единствено чува моя вик

тихата сълза в окото

душата крехка дава ми знак

с нежна ласка гали ми сърцето

за да премина през този праг

и да видя отново усмивката си на лицето

да се покатеря хващам се с две ръце

слънцето да видя имам надежда една

нагоре да вървя упорито без криле

и да изкача стръмната стена

планина пред мен застава

успехът е на върха

Колко още време ти остава?

Шепне ми тихата сълза

Време много има

Секунда , минута и час

И през лято и през зима

До върха да стигна аз

Тухла по тухла животът си редя

Всеки знак приемам като Божи дар

Създавам тук и сега без да греша

Нов свят , в който аз съм господар

Пред мен враговете се осъзнаха

Но аз не им отмъстих

Че в бездната ме закопаха

А доброто си сърце им разкрих

Чувам отново позната мелодия

и ето, SMS съм получила!

На разговор жалка пародия,

но поне номера съм улучила.

Редове са изписани черно на бяло,

дълго и чувствено съдържание.

Докосвам екрана вместо твоето тяло -

че си далеч е моето оправдание.

Очите ми се плъзгат по редовете

и попивам всичко с интерес...

Моят отговор приемете,

защото влюбих се във вашия SMS!