Днес е Лазаров ден. Момите плетат венци, а хиляди празнуват имен ден

 Анита Христова Трифонова sekirata

Християнка съм и то се знае,

Св.Лазар ще познае

в менe българката бяла,

силна, мъдра, побеляла!

„Лазаре, излез вън!“

Всичко е като във сън-

гробницата и Иисус Христа.

Победена бе смъртта!

Лазар беше възкресен

от Иисус в четвърти ден

след неговата смърт

и пое по Божий път.

В Иудея туй се случи,

слово Божие получи

слава вовеки  веков

на Иисус към Бог Отеца зов!


 

Слънчеви лъчи галят днес земята!

Лазар слиза от небето във позлата!

И оглежда се в очите

на дечицата щастливи,

лазарки тъй мили!

Щипе ги по бузките червени,

в танц се вият със очи засмени,

гледат възрастните те

и протегнали ръце

пеят песните на Лазара!

За по добър живот!

За тях, за нас!

За целия народ!

За благополучие и плод

на българския род!



Пъстра китка, росен брала

малка мома във градина,

за Лазара песен пяла

Лазарина - лазаркиня.

Руси и коси растлани ,

гайтан вежди изписани,

кръшна снага лоза вие!

Черни очи кой ги пие?

Пиле пее моме дума-

Запей с мене, малай моме,

венец вий, върбови клонки,

нагизди се, накичи се,

за Лазара премени се,

че ще дойде левент Иван,

ръката ти да поиска,

за булка тебе да иска.

С кукли симид почерпете,

обичайте се, любете!

стихове и клипове  автор АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА  sekirata



https://www.youtube.com/watch?v=cvKLrgWSUxo

https://www.youtube.com/watch?v=Y3U2mCGFwp8

https://www.youtube.com/watch?v=hcrdsCwgBjA

https://www.youtube.com/watch?v=kRZsGYndnms



ПРАЗНИЧНА ЛАЗАРОВА СЪБОТА!

Лазаровден 2025: Какво е забранено да се прави на днешния празник

Лазаровден е един от най-обичаните пролетни празници в българския народен

календар. Отбелязван в съботата преди Цветница, той носи със себе си не само

красотата на пробуждащата се природа, но и дълбоки ритуали, вярвания и забрани,

предавани от поколение на поколение. За много българи тези традиции все още са

живи и почитани, особено в селските райони, където обичаите се пазят ревностно.

 

Забраните, които предците ни стриктно са спазвали

В народната представа Лазаровден не е просто ден за песни и веселие. Той е част от

магичния цикъл на пролетното пречистване и плодородие, а с него идват и редица

забрани, които хората строго са следвали:

 

1. Не се върши тежка домакинска работа

На Лазаровден жените не бива да перат, шият или предат. Смятало се е, че така ще

се навлече болест или нещастие върху дома. Работата в този ден била приемана като

неуважение към празника и към самия Свети Лазар.

 

2. Не се копае и не се оре

Земеделски труд също се избягва. Вярвало се е, че ако някой копае на Лазаровден,

земята ще остане безплодна, а реколтата ще бъде лоша. Забраната има и символичен

характер – природата трябва да си „почине“, за да даде плод.

 

3. Не се колят животни

Особено важна е забраната да се колят животни. Смятало се е, че това носи нещастие

и е в противоречие със символиката на живота, плодородието и възраждането, които

олицетворява Лазаровден.

 

4. Не се излиза от вкъщи без кръст

Много хора вярвали, че на Лазаровден злите сили могат да бъдат особено активни. За

защита се носел кръст или се закачало венче от върба – растение, което в народните

вярвания има силата да пази от зли духове.

 

А какво трябва да се прави?

Най-важната част от празника е лазаруването – обред, при който млади момичета,

облечени в традиционни носии, обикалят домовете и пеят благословии за здраве и

плодородие. Този обичай е не просто фолклорен елемент – той е своеобразен обред

за посвещаване на девойките в женственост и символичното им „допускане“ до

брак.

Смята се също, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи – едно

вярване, което в миналото е имало огромно значение.


 

На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата

се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.




Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото

възкресение.Една седмица преди Великден, в събота, от стари времена става

весел празник. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в

събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят

вратите на следващия ден-Връбница/Цветница/


Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта

и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата

мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в

земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника,

който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.


Исус извиква -„Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел

жив и здрав, възкръснал от мъртвите. Лазаровото възкресение станало

непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от

най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди

началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).


В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен

празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан

Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св.

Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени

песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата


ползва до ден днешен.


Прослава и възпев на Лазаровден носят лазарките.


Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години.


Те са събират на групи от 6-7.


Четири от тях са певици, две с "шеталци"-


танцьорки и една “кумица”.

Тя води групата и прибира подаръците.


Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано

сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се

лазарува в една къща по два пъти.


Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за

здраве, плодородие и женитба.


След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи,

яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата”

изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.Строго забранено

било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им

излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да

се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките

няма да бъде грабната от змей горянин. Макар че от Сирни заговезни насетне

църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за

сгледа.
Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В

празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една

седмица преди Великден . Характеризира се с няколко особено интересни и

старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и буенек.


Именници: Лазар, Лазарка, Лазарин,Лазарина

ЧЕСТИТО ИМЕННИЦИ!