Доброта

„Аз смъртта съм и желая

на доброто да му видя края“.

Чула монолога добротата,

въпрос  отправила такъв

в приличен, ироничен блъф.

„Каква присъда заслужаваш

щом със живота се сражаваш?

Наточила си си косата,

но, драга, аз горя в позлата!“

поезия А.Х.Т.sekirata cekupama

Росица Кирилова -Доброта

"Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!"