Eла

ПО -СИЛНО  ОТ СМЪРТТА

проза автор А.Х.Т.sekirata cekupama 

Не можеше да понесе собствената си гибел.Това бе падение.Той, всички го знаеха кой

е той, а сега някаква си ..... му се вреше в живота. Опитваше се да я забрави,

повтаряше си, че я ненавижда, но я търсеше навсякъде с душата и тялото си. С

нейното име и образ заспиваше и което е по страшно се и събуждаше. Чуваше гласът

и когато се хранеше, нейните песни. Пред него е пяла само веднъж, но това му

стигаше. А толкова много я искаше, да я има, да е до нея. Тя се отнася

пренебрежително към него, към неговата любов. Дали пък любов беше това? Той

знаеше, че е . Че това е голямата негова любов и именно за това се мъчеше да

забрави, да намрази Невена.Толкова много тези две желания се преплитаха в него, че

имаше чувство, че ще експлоадира.Тресеше се цялото му тяло ,когато я видеше.

Къщите им бяха една до друга и за него нямаше

спасение.Трябваше да замине далече или да продаде къщата си. Какво пък , къщата

си е негова и сам решава. Но това го подлуждаше още повече. Как заради нея, заради

тази..... да взима такива глобални решения в живота си. Тя, коя е тя? Една пропаднала

жена, красива уличница. Няма мъж в селото , с който да не е била и въпреки всичко тя

привлича мъжете, а него направо го убиваше. Когато го погледнеше с  онези черни очи

той потъваше километри в земята. Веднъж леко я докосна, случайно и след това два

дни беше като луд. Нещо имаше в тази жена, нещо магнитно. Мъжете се лепеха по нея

и нямаше оттърване.Тя ги опропастяваше и разоряваше. С всички до един се

подиграваше. Горан знаеше, че и с него така ще стане, затова се страхуваше да я има,

но много я искаше. Както си седеше на пейката пред къщата забеляза Невена да се

прибира.Тя живееше сама и не се криеше от никой, не се срамуваше от това, което

вършеше.

-Здравей, Горане! Мене ли чакаш?

-Ами не, такова....припичам се на слънцето.

-Тази твоя котка, дето си я прегърнал, още ли не е родила? Нали не я пускаше на

двора  и все при котарака на Ценка я водеше. Как вървят там нещата?

Горан се смути, но беше само за миг.Той беше загубил тази способност да се

изчервява, но пък сърцето му...това неговото сърце заби толкова силно, че направо му

прилоша.

-Недей така, Невено! Знаеш, че аз тебе си харесвам, но ти все нямаш време за мен.

-А какво ще ми дадеш, Горане? Аз съм свикнала мъжете да ме глезят, да ми угаждат.Ти

какво имаш?Зная те аз, живееш само с мечтите си. Няма кой да ти прекопае и лозето.

Котенца, виж тях можеш да ми подариш. Две са ми достатъчни.

Горан не сваляше очи от Невена, опита се да я прегърне но тя впи жесток поглед в

него и той я пусна.

-Остави ме, не разбра ли, че няма да стане таз дето си я намислил? Виж, ако свалиш

оградата и ми препишеш къщата си, става. Невена се изсмя и се скри от погледа му за

броени минути.

Това не можеше да се търпи повече. Горан влезна в мазето си, наточи в едно шишенце

от най  върлата  ракия. Изкъпа се и се нагласи, като за сватба. Не се сдържаше вече,

нещо го теглеше постоянно към тази блудница. Кучето и го посрещна на двора, но го

познаваше и го пусна да влезе. С мътен поглед нахълта в стаята , в която мислеше, че

Невена спи след среднощните си оргии. И позна. Невена беше заспала, като кротко

агне свила се на голямото легло. Беше гола, чисто гола и в стаята се разнасяше

аромат на скъпия и парфюм. Горан пристъпи, приближи се до нея и започна да  я

гали.Тя спеше непробудно, като умряла. Дали пък не беше пияна, но кога пък да е

успяла, се питаше Горан и  продължаваше да се наслаждава на красивото и тяло. Той

усети и друга миризма, която се разнасяше около нея. Изтръпна и за миг съжали, че е

дошъл, но прегърна Невена и я покри с цялото си тяло.Тя отвори очи, едни такива

блуждаещи и не каза нищо,само му се усмихна. Това му беше достатъчно.Тази жена

беше огън. Горан не усети кога се беше съблякъл, целият гореше и се тресеше. Ръцете

му не спираха да я търсят, устните също. Тя беше неговата богиня. А той глупакът си

мислише, че я мрази. Как се мрази такава жена. Невена се мяташе, като мряна в

леглото, а Горан не спираше. Не можеше да се спре, проникваше в нея пак и

пак....Такова удоволствие досега от друга жена не бе изпитвал. Беше щастлив,

наистина много щастлив. Нямаше време да мисли как така тя го допусна.

Страхуваше се, че всеки момент ще скочи и ще му посочи вратата.

-Ти си била такава, затова...

-Каква съм? -като в сън измънка Невена.

-Истинска жена!

-А каква да съм?

Горан не искаше да говори, взе на ръце Невена и я понесе из стаята. Продължиха в

другата стая. Там нямаше тази миризма, която той 

усети освен аромата на парфюм.

-Няма да ме изгониш, нали? Твой съм и ще идвам, когато пожелаеш.

Само не ме гони, моля те! Обичам те, миличка!

Невена не го виждаше, не го и чуваше,  държеше се доста различно от тази Невена,

която той познаваше.

Отвън се чуха викове.Търсеха Невена.Тя се свести, облече се и го остави гол

голеничък проснат на леглото.

-Горане, беше каквото беше.Трябва да излизам.

-Къде, за дълго ли?

-Да сме наясно, не можеш  да ми държиш сметка.

-Но ти не си в състояние да излезнеш сред хората.

-Не ме обиждай, а погледни себе си. Хайде, омитай се!

Горан не искаше да повярва, че пред него стои вече онази,  другата Невена, лошата...

-Чуваш ли ме, излизай! У вас ще се изкъпеш. Ето ти четка за коса, засега това ти е

достатъчно. И друг път няма така да се вмъкваш в леглото ми , когато съм....

-Каква си?

-Много искаш да знаеш. Хайде, не ме ли чуваш, върви си!

Горан нищо не виждаше, пред очите му беше тъмно, а беше ден. В къщи го посрещна

само котката, около нея с няколко бели котенца. Как е успяла да роди и то без него.

Сам се учуди на разсъжденията си.

Вън пееше птичка и на Горан му беше леко на сърцето. Знаеше, че Невена няма да му

устои в бъдеще, трябваше му само време, търпение, голямо търпение. И тя е човек, и

на нея и беше нужен някой , който да я обича, така както той я обичаше. Взе две

котенца и се запъти към къщата и. Почука, но никой не му отвори. Вътре се чуваха

мъжки гласове. Накрая излезе един едър, доста стар мъж и му се сопна:

-Какво искаш? Невена е заета. Върви си!

-Аз такова, котенца и нося.Тя много ги искаше. Мъжът дръпна кашона , в който Горан

ги бе сложил и го запрати надолу по стълбите. Хвана за ръката

Горан и го повдигна от земята.

-Ти не разбра ли? Нямаш работа тук и да не си стъпил повече.

-Искам да видя Невена, само да я видя!

-Не може, казах ти. Заета е.

На следващият ден той не видя Невена, не я видя и на по следващият. Носеха се

слухове, че е заминала с някакви едри мъже в града.Там щяла да живее.

Горан се прибра, затвори се в стаята и заплака, като малко дете. Чак сега разбра коя,

каква е Невена.

Не било само това, което си мислеше досега. Колко много има нужда от помощ, а той

не можеше да и помогне. Напротив, навреди и. Имаше чувство, че полудява. Прескочи

оградата -по друг начин не можеше да се влезне в двора на Невена. Видя, че всички

врати бяха заключени и запечатани. Съзря на простора една нейна рокля, взе я и

започна да я целува. Плачеше не, а виеше, като ранен звяр. Така го намериха

прегънат на две, здраво стиснал роклята на Невена. Замръзнал завинаги.

Потопен във вечен сън. Никой не я позна. Беше, като царица.

Излезе от една голяма кола с няколко мъже.

Всички държаха някакви документи в ръцете си. Огледаха двете къщи, писаха нещо и

после така, както дойдоха си тръгнаха. С никого дума не обелиха. По късно се разбра,

че Невена е получила наследство от Горан -къщата му с голям двор

и котките, които след смъртта му никой не видя.


проза автор А.Х.Т .sekirata cekupama

"Ela"- chilaut  - Polina


poezia avtor A.H.T .sekirata cekupama