До края

Вървя.

Напук на всичко,

нагоре вървя,

няма да спирам,

дори да греша.

Усещам целувка

разбита в дъжда,

подавам ръка,

не спирам, така

вървя, продължавам

и всичко забравям.

Тъга ме прегръща,

забърквам се с нея,

мъгла ме обгръща,

желая, копнея…

Рани забравям,

не ме боли,

сядам, отмарям,

 пак тръгвам, дали

ще открия сърцето

без болка, което

ще ме направи

красива, добра

без правила?

Истински искам,

повик, игра,

победа една,

 любов, светлина…

Ще стигна до края ,

там на върха

доволна, щастлива,

красив сън ще заспя!

 

…….и, Боже, продължавам  да го правя.

посветено на Roxette  от А.Х.Т. sekirata 

poezia avtor A.H.T . Do kraia

 

  In memoriam Marie Fredriksson