Имало едно време едно момиче. Расло безгрижно като кокиче. Но задухали ветрове, затрупали снегове добрата Земя и станало страшно . Така момичето намерило подслон при човека слон, който бил благороден, но слуга покорен! Момичето тръгнало по друга пътека, пътеката на зевзека! Озовало се в страшна гора-ледена и цяла в мъгла! Нямало слънце ни аромат на цветя, ни благодат! Диви животни само ревящи, за плът и кръв жадни ,ламтящи! Отчаяно от всичко дори от снега, замръзнало в прегръдката на студа! Решило. Нека статуя ледена да стане, но кокиче пролетно да си остане!
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
Прегледи
Коментара
Добавено
Описание
Имало едно време едно момиче. Расло безгрижно като кокиче. Но задухали ветрове, затрупали снегове добрата Земя и станало страшно . Така момичето намерило подслон при човека слон, който бил благороден, но слуга покорен! Момичето тръгнало по друга пътека, пътеката на зевзека! Озовало се в страшна гора-ледена и цяла в мъгла! Нямало слънце ни аромат на цветя, ни благодат! Диви животни само ревящи, за плът и кръв жадни ,ламтящи! Отчаяно от всичко дори от снега, замръзнало в прегръдката на студа! Решило. Нека статуя ледена да стане, но кокиче пролетно да си остане!
А.Х.Т. sekirata cekupama