Празнична Лазарова събота

Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.Една седмица преди Великден, в събота, от стари времена става весел празник. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден-Връбница/Цветница/

Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

Исус извиква -„Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите. Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата

ползва до ден днешен.

Прослава и възпев на Лазаровден носят лазарките.

Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години.

Те са събират на групи от 6-7.

Четири от тях са певици, две с "шеталци"-

танцьорки и една “кумица”.

Тя води групата и прибира подаръците.

Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.

Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.

След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин. Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден . Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и буенек.

Именници: Лазар, Лазарка, Лазарин,Лазарина

ЧЕСТИТО ИМЕННИЦИ!