По-лесно сърфиране. Научи повече.
Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.
Вход
Забравихте си паролата?
Или влезте чрез...
Бойко Борисов за кебапчетата - Бойко Борисов интервюиран от Сашо Диков Интервю на Сашо Диков с Бойко Борисов (28.12.2012) Р.К. - Росо,
Росо, защо се правиш на ощипана мома, виж се какви "поезии" твориш!
СИТУАЦИЯ
Дойде във нашия квартал производител, на наше сиренце и масълце, цени прилични, може всеки жител да си закупи родно от сърце.
Загубих ума и вкуса си спомних на наша мандра, българския вкус, и кашкавалчето е наше, Боже: - Момче, навярно Бог те пусна тук!
Не ща ям аз вече европейско нито от Брюксел, нито от Париж, нито от Немско, нито от еврейско, нито от Турско или от Дръндиш.
И вием се така, една опашка. И мери точно младото момче. И ни продава вкусотия страшна, и ни мирише сякаш на селце.
- Ръце ви златни, - казвам с благодарност. А той се трогва, пък се сепвам аз поглеждам - неочаквано в торбата, той сложил бонус даже малка част.
И моля се, дано е на пазара, и магазинът да не си смени, защото си припомняме буквара на българските хубави храни.
8 октомври 201г., София Росица КОПУКОВА
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО
Беше хладен и златен октомври, умаляло ми беше палто, но запазено, сякаш шедьовър, чудна кройка. Реших, за добро
да го дам на жена с три деца, ниски доходи, тя - продавачка, да се топли през зимата зла. И го дадох, но шефът я смачка.
Той видял този дар и решил, че го нося аз за магазина, тутакси й го взел с поглед мил и продал на клиентка безименна.
Онемях. Исках разговор аз да направя със него по - после. - Не, недей. Съкращава за час и ще ходя и гола, и боса.
Тъй ми каза . Душата ми взе. Топло яке намерих тогава. И по здрач й го дадох, поне, идва студ, да не се разболява.
Колко плака горката, не знам. После той си закри магазина. Но и днес през октомври оттам, плача аз, колчем близо намина.
7 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
Търсене
Прегледи
Коментара
Добавено
Описание
Бойко Борисов за кебапчетата - Бойко Борисов интервюиран от Сашо Диков Интервю на Сашо Диков с Бойко Борисов (28.12.2012) Р.К. - Росо,
Росо, защо се правиш на ощипана мома, виж се какви "поезии" твориш!
СИТУАЦИЯ
Дойде във нашия квартал производител,
на наше сиренце и масълце,
цени прилични, може всеки жител
да си закупи родно от сърце.
Загубих ума и вкуса си спомних
на наша мандра, българския вкус,
и кашкавалчето е наше, Боже:
- Момче, навярно Бог те пусна тук!
Не ща ям аз вече европейско
нито от Брюксел, нито от Париж,
нито от Немско, нито от еврейско,
нито от Турско или от Дръндиш.
И вием се така, една опашка.
И мери точно младото момче.
И ни продава вкусотия страшна,
и ни мирише сякаш на селце.
- Ръце ви златни, - казвам с благодарност.
А той се трогва, пък се сепвам аз
поглеждам - неочаквано в торбата,
той сложил бонус даже малка част.
И моля се, дано е на пазара,
и магазинът да не си смени,
защото си припомняме буквара
на българските хубави храни.
8 октомври 201г., София
Росица КОПУКОВА
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО
Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро
да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.
Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.
Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.
Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.
Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.
7 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА