Истината в хората умира

проза автор А.Х.Т . sekirata cekupama "Болка земна ,но не и човешка"

Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но

 

всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки

 

годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с

 

черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И

 

какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше

 

документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело

 

личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били

 

свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното

 

-старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това

 

се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи.

 

Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в

 

пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и

 

вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите.Това , което в друга

 

страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми.

 

Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само

 

от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и

 

ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази

 

беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дерибействат в България, но

 

така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който

 

мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със

 

всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го,

 

защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезна и без страх ми

 

показа -кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече

 

преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу,че

 

няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите

 

има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи.Че

 

докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да

 

крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях

 

няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма

 

по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се

 

гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретат по улиците вече изчезнаха, та и

 

кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават -жива плът. А

 

това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е

 

патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът

 

на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница,

 

след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да

 

живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след

 

смъртта на сина и съпрууга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма

 

БЪЛГАРСКА държава , писна ми,пропсувах! Когато ромката в една

 

закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе,

 

въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде

 

чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки

 

-вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била,

 

пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред

 

подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат

 

бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката

 

мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора.Тя и роднините

 

и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично

 

и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари,

 

забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари

 

хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше

 

ясно.Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да

 

се самоотглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба

 

си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на

 

печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в

 

последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища

 

бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже

 

играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и

 

сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата,

 

просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги

 

пред прага ми мазнотии разни поляти и дръжките на бравата ми омазнени, наклепани

 

всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел.табло

 

смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел.крушките гърмяха на пет

 

минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутряги от входа

 

ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези

 

няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който

 

се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не

 

директно с тях, а с поддучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един

 

млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми.Човекът му скефнало да си

 

има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се пререгестрира - там

 

при жена си и децата си в другият вход . Полицията.Олееееееее...Та тя спи, по тежък

 

сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция,

 

мафиотщина, престъпност..... се засилваха всеки ден , а българската нация

 

застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани,

 

извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свестно и добро изчезна , избяга

 

навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори

 

чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех

 

сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо

 

изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже,

 

как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само

 

ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свестно, красиво, добро,

 

умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как

 

става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола

 

е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по

 

манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и

 

продуктите са ...Навън беше по друго.Нали заведението носи отговорност все пак за

 

предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една спаначена супа ,

 

 

подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на

 

централния пазар в града. Добре че имах подръка активен въглен.

 

-Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи?

 

Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха

 

токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия

 

ми казаха ел.техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е

 

несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов

 

между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени,

 

нагонни, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността

 

-изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и

 

сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква.

 

Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя.

 

Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ожилена.

 

-Какво си се разкрещяла?

 

-Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и ....

 

-То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш?

 

Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е .

 

-Защото исках да те видя лично.

 

-Ами щяхме да си определим среща някъде.

 

-Мммм...И я дошла, я не.Тука на прага ли да говоря?

 

-Влез.

 

-В най скоро време ще дойде един човек

 

и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш.

 

-Брей! Как става това?

 

-Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш.

 

Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън.

 

Идва ти в повечко, меко казано.

 

Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка...

 

-Не живея за хорско мнение!

 

-Не живееш, но живееш сред тази....

 

-Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам?

 

Човек от проблемите си не може да избяга.

 

Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние.

 

-Имаш шанс, Мире! Използвай го.

 

-Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това -

 

болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...

 

няма лек за тези неща, поне на този свят.

 

Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи.

 

-Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето!

 

-Гониш ме?

 

-Не просто ти доказвам,че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си

 

глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат

 

човечеството, няма оттърване поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е

 

писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на

 

държавата. Ако това е държава.

 

Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А

 

толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот

 

да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха

 

всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата ,

 

изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви.

 

Та чак и творци!На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все

 

тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че

 

ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от

 

хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще

 

ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен

 

живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела

 

пре мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми -има живот горе, има го .

 

Нима не си сънувала ...истината ?

 

Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена.

 

С тази дума посегнах към чашата И....... заспах.

 

 

 

проза автор А.Х.Т . sekirata cekupama "Болка земна ,но не и човешка"

 "Истината в хората умира"-поезия автор А.Х.Т .sekirata cekupama