На Христо Ботев

 

 

poezia avtor A.H.T .Na Hristo Botev

 

 

 

2-ри юни ПОКЛОН ПРЕД

ПОДВИГА НА ХРИСТО БОТЕВ!

ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ

И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И

НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

"Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

Ти едничък ми остана,

но как да хвана днес Балкана,

свободата си как са запазя,

честта и името си да опазя?

Сред чуждица аз живея,

как да пея, да се смея,

неразбрана си оставам,

падам, ставам, не се давам.

 

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа, измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи, птица пищи

в усое, в зелена гора,

предател на народ мучи,

като бик  разярен, о, не, свиня

в свинарник рови, грухти,

дребна душица, клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се, но днес пак изгря

в моята родна, свидна Земя-

робска била, но има сила

там на небето, изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

 

Лято беше,

писък на птица,

нейде  виеше вълчица,

изстрел и куршум в целта,

падна Ботев във калта –

кал от зли души, бедни

и за наш народу вредни!

Героят те не измърсиха,

въпреки че се покриха.

Неразбран остана той,

непризнат, един копой

дръпна спусъка и край.

Бог прие героят в рай!

Седя на камъка студен,

Ботев вперил поглед в мен,

небитието оживява,

духът на Ботев топли, сгрява!

Балканът плаче, слънце грее,

дали звездата ще изгрее

на тоз народ изстрадал, мой,

без Ботев – революционер, герой!

 

Признават ли те, Ботев, я кажи...

"умря сиромах за правда" ....разкажи,

"от сън дълбок се събуди",

в бой народа си стресиран поведи!

Забравят те,велики ми поете,

на туй се радват враговете!

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде, боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

 

Поетът живее само 28 години, но остава

 в националната памет както с творчеството си,

така и с революционното си дело.

"Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада...



 

 

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но кажи ми, що да тача

На Вола нека птичка пее

и Дяволът да онемее!

Дървето, храстите, листата,

гората, птиците, полята,

всичко прегръщам и се моля-

Ботев, нека да е твоя воля!

Събуди народ изстрадал,

завърни народ избягал.

Дай му сили, вяра, мощ,

ако трябва пищов, нож!

 

 

Ти си във мен, аз съм във теб

заразена от твоята борбеност, дух

и днес втори юни плача за теб,

двойници имал си, заболя ме, чух…

Робството турско и американско ,

мъката, болката ,теглото канско,

няма го нийде по белия свят,

скараха ни дори с руския брат!

Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,

в тъмното светеше и издигаше глас,

но и на тебе видяха ти сметката,

оживява в мене на Вола гледката!

Чалми разни, чуждица омразни,

луди, зомбирани и продажни

души празни  ни дирижират,

геноцид  на тепсия сега ни сервират!

И днес както винаги викам те аз,

изпитвам болка и студ, мраз,

няма ли как, как да възкръснеш

и мозъци болни с куршум да пръснеш?

Падам и ставам, свалена, не повалена,

на теб вярна оставам над пошлото извисена!

 

 

стихове автор А.Х.Т.sekirata cekupama