Ботев е с нас

 

Духът на Ботев не умира,

но лошото във теб прозира,

човече злобен, завистлив,

а искаш Господ милостив!

Плюеш по Ботев наш герой,

не си българин, не си свой,

а платена си душица,

крадеш със циганина жица,

но жица туй не е, а е България,

която Господ пази, слави я!

Самотна неразбрана

такава ще остана.

Глупци без идеали

глас божий не разбрали,

кадърните линчуват,

с народа ни мърсуват.

Глас искрен, благороден

отправям към света

и в птичи полет волен

политам. Небеса!

Летя към Милин камък,

болка, спомен сладък

раздира ми душата.

Моя обич свята!

Защо мълчи народът?

Гърмят окови страшни,

не чуй се глас народен.

Слепци. Скотове прашни

пътища пресичат,

на гибел ни обричат.

Над камък мил и гробен,

народът ми поробен,

болен и покорен,

търпи, тегло влачи.

Дете в майка плаче.

Сган избрана мори

душата, къса плът,

сърцето ми се бори,

спира за кой ли път.

Търпи! -дочувам глас-

спаси се в този час!

Догма християнска

и вяра поганска

аз не признавам,

вярна оставам

на моя народ –

болен и роб.

Секира не знае,

тегло, болка трае.

Но аз не се спирам,

живея, умирам

за правда, свобода

се боря, сека.

Нека остана

аз без глава.

Ботев е в мен,

с огън и плам

горя нощ и ден.

Обичам го! Знам,

че моята молитва

ще чуе сега.

За мен е единствен.

Той е моята душа!

И нека върлуват

безчестни, и зли,

и нека ме тровят

погледи зли.

Вино ми дайте,

ще пия за нас,

ръка подайте,

Ботев е с нас!

 

 

 

sekirata Otbeliazvame 170 godini ot rojdenieto na Hristo Botev

 

 

поезия автор А.Х.Т.sekirata cekupama