Защо ли правиш се на Бог.....(и продължаваш, драги М)

Защо ли правиш се на Бог.....(и продължаваш, драги М)

Защо ли правиш се на Бог?

Защо ли мислиш се за строг?

Или на някого да угодиш?

Перо владееш, о, грешиш!

Сладкодумие, отнесеност,

на нечия душа обреченост.

„Дай ми  и аз ще ти дам“ -

Сам вкарваш се във филм голям,

в зависимост и отчаяние,

причиняваш си страдание.

„Не се гаси туй що не гасне“,

а който може просто може

и няма в мене да угасне

силата! На смъртно ложе

чакаш ме от злоба, завист.

Каква омраза и ненавист!

Бъди себе си, човече,

не слугувай на химери

и макар от мен далече

не кълни, не се дзвери!

Душа болна се лекува,

власт, слава се купува,

не обиждай, не мрази,

възмездие си просиш ти.

Устата  си черна затвори

душата си от грях спаси,

самочувствието е вредно,

във твоя случай непотребно!

Пея, свиря, композирам

и за кой ли път умирам

но с перото във ръка,

никога не съм сама!

Хамелеон си, драги и го зная,

бумеранга ще ти види края.

„Повикало ,обадило се“ –да.

Гроб другиму недей копа.

https://www.youtube.com/watch?v=EnH_a7efOTo