Совата

Събужда ме писък на птица,

не е славей, гургулица,

не е каква да е , а сова!

Започвам седмицата нова.

Поглеждам във далечината,

полет на птицата крилата

проследявам и протягам

ръце нагоре към небето,

където тегли ме сърцето.

Но совата ми пречи, гледа

ококрена на мен  на педя

забила остър поглед в мен,

а вън денят е тъй студен.

По нея хвърлям със обувка,

не става тя дори за мръвка

ни килограм, ни грам,

но мене си хареса, знам.

Нещастие ми носи тя.

Накрая все пак отлетя.

  "Совата" -поезия автор Анита Христова Трифонова   sekirata cekupama